Бойко Илиев: В интерес на истината гледал съм някои детайли. От време на време съм си го пускал да видя някой костюм, реквизит… Но същевременно съм се стремял да не се влияя, защото интерпретацията на Въло Радев си е много негова. Аз се опитах да бъда по-верен на Емилиян Станев.
Ролята на Лиза, една от най-хубавите в кариерата на Невена Коканова, е била предлагана на Аня Пенчева два пъти досега. Тя обаче все се разминава с нея.
Аня Пенчева: Разминавахме се с времето и разстоянието. Първият път, когато професор Гриша Островски ми предложи, ставаше въпрос за репетиции в Стара Загора. Нямах възможност да пътувам до там и да отделя два месеца. Вторият път, когато Борето Панкин ми предложи, бях заета, снимах. Това е първата роля, която ме преследва в продължение на пет години. Затова си казах, че сега е трети път. Това никога не ми се е случвало – до два пъти да, но три вече наистина е съдба. Кога гледахте за първи път филма?Аня Пенчева: Гледала съм го в младежките си години. Сега много хора ми подариха диска и аз умишлено не искам да го гледам, защото всички казват колко съм различна от Невена. И аз искам да бъда различна, след като не мога да бъда Невена. Тя е най-голямата, най-великата, най-недостижимата… Нека да не се водя от това.
И ако за ролята на Лиза Бойко Илиев е бил категоричен, че ще я даде на Аня Пенчева, то за тази на Иво е имал известни колебания. В крайна сметка самата Аня си избира Юлиан Вергов.
Аня Пенчева: Аз много се изненадах, че Юлиан не е използван досега в романтично, любовно-сексуален план. Аз мисля, че той е изключителен. Бойко Илиев: Той е от по-младото поколение, което повече разчита на иронията, самоиронията. Като че ли не се вълнува много от драмите. Но с него аз за първи път се сблъсках с човек, който идва толкова подготвен на работа. Той си намери сам кой да му преведе текста на сръбски, научи си го и на първата репетиция беше готов. На мен за 25 години такова нещо не ми се е случвало. Браво на него. Аня Пенчева: Аз минавам през огромен катарзис в тази пиеса. След представление аз нямам сетива, искам да бъда сама, да стоя, да мълча. Никога не ми се е случвало такова нещо. Сега поне известно време няма да приемам никакви предложения, вече отказах едно. Наистина няма място в сърцето ми за друг образ в момента. Няма място за друга любов. "Крадецът на праскови" предстои да се играе на 20 и 29 януари на Камерната сцена на Народния театър.
