Защо имаме усещането, че не сме виждали светулки от години и какво се крие зад чудната им природа, разказа експертът от Националния природонаучен музей Николай Симов.
"Светулките са тук, не са изчезнали, но от известно време хората наистина се оплакват, че вече ги няма и не се срещат често", отбеляза Симов. "Просто връзката между нас и тях е прекъсната и то, защото все по-малко хората излизат извън населените места, където реално те могат да се видят", добави той.
Експертът обясни, че някога, до средата на 20-ти век е било възможно и в София да се видят светулки, но вече градът е прекалено урбанизиран за тях. Подобна е ситуацията и по Черноморието. Но, ако навлезете по-навътре в страната, особено по по-диви места, ще видите, че е пълно с тях, посочи Симов.
Защо светят светулките?
Обикновено светулките могат да се видят през юни и началото на юли, в най-топлите летни нощи. Тогава мъжките започват да летят масово и да търсят своята половинка. За разлика от тях женските са безкрили. Малко хора знаят, че светулките са бръмбари, които принадлежат към отделно семейство. Един от белезите, по който се отличават от останалите твърдокрили, е възможността за излъчване на светлина. Това е начин за общуване и чрез светенето се привличат мъжките и женските. Мъжките излъчват мигаща светлина, докато женските светят постоянно. Интересно е, че механизмът, от който се излъчва светлината, е химическа реакция, която се случва в тялото на самата светулка в задния край на коремчето в специални органи. Този процес е толкова ефективен, че над 90 процента от енергията се усвоява и се превръща в светлина и практически няма загуба от отделяне на топлина, разказа Николай Симов.
Защо светулките спират да светят, когато ги уловим?
Почти всеки от нас е искал да хване светулка, да си я сложи в кибритена кутийка и да си я гледа, но обикновено тя угасва. Това е така, защото при смущение, светулката намалява интензитета на светлината с една единствена цел - да се прикрие. Не се учудвайте тогава, че и при леките вибрации, причинени от тихите и внимателни според нас стъпки, изведнъж губим от поглед в тревата светулките, които рязко престават да светят, обясни експертът.
Прякото избиване не застрашава толкова много насекомите, колкото унищожаването на техните местообитания. Всеки е имал възможност да се убеди, че насекомите, споделящи с нас плодовете и зеленчуците в нашите градини, устояват на всички постижения на съвременната химия. Те бавно се адаптират към отровите или просто мигрират за малко в съседни територии, за да се върнат отново по-многобройни. Но, ако изчезнат техните местообитания - изчезват и те.
Свръх урбанизацията, презастрояването, изсичането на гори или огромните площи с монокултури в много случаи са причина в някои райони биоразнообразието да е по-малко от доста кътчета на най-суровите пустини.
"Звучи трудно за приемане, но ако изчезне човека, това не би се отразило съществено на баланса в екосистемите, но ако изчезнат насекомите - животът, който познаваме, не би просъществувал и пет години след това", коментира Николай Симов.
Източник: БТА
