На 1 февруари 2022 г. Китай и други азиатски страни празнуват Нова година по китайския календар, която тази година ще премине под знака на Черния воден тигър, съобщи ТАСС.
Китайската Нова година или лунна Нова година се отбелязва на първия ден от първия месец от китайския лунно-слънчев календар - древна китайска система за измерване на времето, датираща от времето на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. сл. Хр.). В григорианския календар това съответства на един от дните между 21 януари и 21 февруари.
Китайският календар се основава на 12-годишен зодиакален цикъл (плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе), както и на древнокитайската натурфилософска идея за съжителството на петте елемента и цветовете, свързани с тях: дърво (синьо-зелено), огън (червено), земя (жълто), метал (бяло), вода (черно).
Всяка година символичното животно се свързва с определен елемент (цвят). Един елемент (цвят) действа в продължение на две години - през първата година има активна енергия (Ян), а през втората - пасивна енергия (Ин).
Първоначално Новата година са празнували предимно земеделците. На този ден те са отбелязвали края на сезона на полската работа, изказвали са благодарността си за получените дарове и са си пожелавали късмет и благоденствие през следващата година.
Според древна китайска легенда в началото на всяка нова година чудовището Ниен се е появявало и е всявало ужас сред хората. Един мъдрец ги посъветвал да го изплашат с червени хартиени фенери и силно пляскане с ръце, от което по-късно се развива традицията да се изстрелват фойерверки и конфети.
Първоначално празникът е наричан Нова година, а впоследствие Чундзие или Пролетен фестивал. След Синхайската революция (1911-1912 г.), когато в страната се установява република, Китай преминава към григорианския календар, но жителите му традиционно продължават да празнуват Нова година по китайския календар.
Чундзие е основният семеен празник за китайците. Почти всеки жител на страната се стреми да посети роднините си по време на новогодишните празници - за много от работещите целогодишно в големите градове това е единствената възможност да прекарат време у дома. Това е така наречената "пролетна миграция".
Неизменен атрибут е празничната маса с голям брой ястия. Като основно блюдо е прието да се сервира риба, чието китайско название е съзвучно с йероглифа за изобилие, както и варени оризови топки, новогодишни пирожки, пролетни рулца и пелмени, символизиращи богатството и материално благополучие.
В Северен Китай семействата често се събират в навечерието на Нова година на кръгла маса - символ на единство), за да приготвят пелмени, които символизират дълголетие. В южната част на страната новогодишните празненства често са съпътствани от изобилие от мандарини, които означават "щастие и сбъдване на желания".
Празничната вечеря обикновено започва, когато се съберат всички членове на семейството. Ако някой не е успял да дойде, за него се оставят прибори на масата. След празничната вечеря е обичайно хората да ходят на гости и да си пожелават едни на други хармония и благополучие през новата година, както и да "следват мечтите си".
Китайците обръщат специално внимание на молитвите и почитането на боговете. В навечерието на Нова година се смята, че е важно да се посрещнат боговете, които слизат от небето. Домовете се украсяват с червени фенери, както и с калиграфски надписи върху червена хартия с новогодишни пожелания. Китайският йероглиф за "щастие" обикновено се поставя на рамката на вратата.
Подаръците също са важни за празника според китайската традиция. Първо те се поднасят на възрастните хора, а след това на децата.
Младите често получават за късмет червени пликчета с пари. В по-съвременния вариант на традицията членове на семейства и приятели си разменят виртуални червени пликчета.
Неизменни за празника са фолкорните чествания, съпроводени от традиционни представления като танц на лъва и танц на дракона. Новогодишните празненства приключват след Фестивала на фенерите на петнадесетия ден от първия месец на лунния календар.
Тази година, както и миналата, правителството отправят призив да се избягват пътуванията, да намалят броя на срещите и да се избягват места с много хора заради коронавирусната пандемия.
Китайската Нова година се празнува и на други места по света - Малайзия, Сингапур, Бруней, Тайланд, Филипините и Република Мавриций. През последните десетилетия празникът се чества и в западни страни.
Китайската Нова година или лунна Нова година се отбелязва на първия ден от първия месец от китайския лунно-слънчев календар - древна китайска система за измерване на времето, датираща от времето на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. сл. Хр.). В григорианския календар това съответства на един от дните между 21 януари и 21 февруари.
Китайският календар се основава на 12-годишен зодиакален цикъл (плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе), както и на древнокитайската натурфилософска идея за съжителството на петте елемента и цветовете, свързани с тях: дърво (синьо-зелено), огън (червено), земя (жълто), метал (бяло), вода (черно).
Всяка година символичното животно се свързва с определен елемент (цвят). Един елемент (цвят) действа в продължение на две години - през първата година има активна енергия (Ян), а през втората - пасивна енергия (Ин).
Първоначално Новата година са празнували предимно земеделците. На този ден те са отбелязвали края на сезона на полската работа, изказвали са благодарността си за получените дарове и са си пожелавали късмет и благоденствие през следващата година.
Според древна китайска легенда в началото на всяка нова година чудовището Ниен се е появявало и е всявало ужас сред хората. Един мъдрец ги посъветвал да го изплашат с червени хартиени фенери и силно пляскане с ръце, от което по-късно се развива традицията да се изстрелват фойерверки и конфети.
Първоначално празникът е наричан Нова година, а впоследствие Чундзие или Пролетен фестивал. След Синхайската революция (1911-1912 г.), когато в страната се установява република, Китай преминава към григорианския календар, но жителите му традиционно продължават да празнуват Нова година по китайския календар.
Чундзие е основният семеен празник за китайците. Почти всеки жител на страната се стреми да посети роднините си по време на новогодишните празници - за много от работещите целогодишно в големите градове това е единствената възможност да прекарат време у дома. Това е така наречената "пролетна миграция".
Неизменен атрибут е празничната маса с голям брой ястия. Като основно блюдо е прието да се сервира риба, чието китайско название е съзвучно с йероглифа за изобилие, както и варени оризови топки, новогодишни пирожки, пролетни рулца и пелмени, символизиращи богатството и материално благополучие.
В Северен Китай семействата често се събират в навечерието на Нова година на кръгла маса - символ на единство), за да приготвят пелмени, които символизират дълголетие. В южната част на страната новогодишните празненства често са съпътствани от изобилие от мандарини, които означават "щастие и сбъдване на желания".
Празничната вечеря обикновено започва, когато се съберат всички членове на семейството. Ако някой не е успял да дойде, за него се оставят прибори на масата. След празничната вечеря е обичайно хората да ходят на гости и да си пожелават едни на други хармония и благополучие през новата година, както и да "следват мечтите си".
Китайците обръщат специално внимание на молитвите и почитането на боговете. В навечерието на Нова година се смята, че е важно да се посрещнат боговете, които слизат от небето. Домовете се украсяват с червени фенери, както и с калиграфски надписи върху червена хартия с новогодишни пожелания. Китайският йероглиф за "щастие" обикновено се поставя на рамката на вратата.
Подаръците също са важни за празника според китайската традиция. Първо те се поднасят на възрастните хора, а след това на децата.
Младите често получават за късмет червени пликчета с пари. В по-съвременния вариант на традицията членове на семейства и приятели си разменят виртуални червени пликчета.
Неизменни за празника са фолкорните чествания, съпроводени от традиционни представления като танц на лъва и танц на дракона. Новогодишните празненства приключват след Фестивала на фенерите на петнадесетия ден от първия месец на лунния календар.
Тази година, както и миналата, правителството отправят призив да се избягват пътуванията, да намалят броя на срещите и да се избягват места с много хора заради коронавирусната пандемия.
Китайската Нова година се празнува и на други места по света - Малайзия, Сингапур, Бруней, Тайланд, Филипините и Република Мавриций. През последните десетилетия празникът се чества и в западни страни.
