Гладуването, физическите упражнения и дори способността да разпознаваме миризми са сред ключовите фактори, които влияят върху здравето на мозъка и могат да го предпазят от когнитивен спад. Това обсъдиха учени на годишната среща на Обществото за неврология през 2026 г., съобщи списание „Сайънтист“.
„Идеята да се храним добре и да се движим съществува от десетилетия. Това не е ново. Какво обаче се променя?“, попита Хедър Снайдър, старши вицепрезидент по медицинските и научните въпроси на „Асоциацията за Алцхаймер“, която модерира пресконференция по време на срещата. „Това, което се променя, е науката - тя ни помага да обясним защо тези навици могат да влияят върху мозъка и неговото здраве.“
Според невробиолога Марк Матсън от Университета „Джонс Хопкинс“ хората са еволюирали в условия на недостиг на храна, което е приспособило организма им да функционира нормално и по време на гладуване. „Така че недостигът на храна е бил основен двигател на мозъчното здраве и функции“, коментира той.
В подкрепа на тази теза редица изследвания както върху животни, така и върху хора показват, че т.нар. интермитентно гладуване, при което приемът на храна се ограничава до определени времеви прозорци, може значително да подобри здравето. При хората този режим включва поне 16 часа без прием на калории.
Според Матсън този период води до изчерпване на запасите от гликоген в черния дроб и предизвиква метаболитна промяна, при която клетките започват да използват мастни киселини от адипоцитите (мастните клетки) като източник на енергия. „Науката показва, че този метаболитен превключвател е свързан с активирането на определени гени, които имат благоприятно въздействие върху клетките, включително мозъчните“, обясни ученият.
На молекулярно ниво гладуването активира стресови сигнални пътища, които задействат автофагията (процеса на клетъчно самопочистване). Последващите периоди на хранене и почивка стимулират синтеза на белтъци и образуването на митохондрии, което подпомага създаването на нови неврони и синаптични връзки. „В продължение на седмици, месеци и години тези периодични въздействия на лек метаболитен стрес или подобни предизвикателства подобряват общото здраве и функциите на организма и противодействат на стареенето и болестите“, посочи Матсън.
Интермитентното гладуване има сходства с физическите тренировки, тъй като и при двата процеса периодът на натоварване е последван от период на възстановяване, допълни той.
Фернанда де Фелисе, биомедицинска изследователка в Университета „Куинс“ в Канада, определи физическите упражнения като мощен немедикаментозен подход за насърчаване на мозъчното здраве. Изследванията ѝ са съсредоточени върху молекулите, които се отделят при физическо натоварване и достигат до мозъка - процес, известен като комуникация между мускулите и мозъка.
Една от тези молекули е хормонът иризин, чието производство в мускулите се стимулира от физическите упражнения и който има защитно действие върху мозъка. „Движението насърчава образуването на нови неврони, намалява възпалението и стимулира кръвообращението - то има толкова много важни ефекти върху мозъка“, обобщи Де Фелисе.
Диетата и физическите упражнения обаче не са единствените фактори, свързани с мозъчното здраве. Според Клер Мърфи от Държавния университет в Сан Диего едно от сетивата, тясно свързани със състоянието на мозъка, е обонянието.
„Посмъртни изследвания показват, че зоните, които се засягат най-рано при болестта на Алцхаймер, се увреждат със същото темпо като обонятелната луковица. Това означава, че обонятелната система е засегната още в ранните етапи на заболяването“, каза тя.
В съответствие с тези наблюдения учените са установили, че хората с болестта на Алцхаймер имат значителни затруднения при разпознаването на миризми. При 85 процента от пациентите се наблюдава загуба на обонянието. Епидемиологични изследвания показват, че хората с генетична предразположеност към болестта също имат нарушения в способността да разпознават миризми. Проучване на мозъчното стареене при хора на средна и напреднала възраст установи, че обонянието предсказва когнитивното им състояние по-добре от зрението или слуха.
„Всичко това подсказва, че способността за разпознаване на миризми може да бъде добър биомаркер за болестта на Алцхаймер. Затова е важно тя да бъде изследвана прецизно и задълбочено, включително във връзка с областите на мозъка, засегнати от болестта“, каза Мърфи.
От храната в чинията до ароматите, които усещаме, ежедневните преживявания могат да крият важни ключове към мозъчното здраве, обобщиха учените. По-задълбоченото разбиране на връзките между храненето, физическата активност, начина на живот, сетивните функции и мозъка открива нови възможности за изучаване, разпознаване и потенциална превенция на промените, настъпващи в застаряващия мозък.