Коледните или Рождественските пости започват на 15 ноември и завършват на 24 декември - Бъдни вечер. По време на 40-дневния пост не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти - яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара.
Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв. Риба се разрешава единствено на Никулден - 6 декември.
Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти. Разбира се, преяждането е недопустимо.
Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно. Смисълът е постигане на хармония между душата и тялото.
Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Християнската религия ги систематизира и доразвива, като ги обвързва с църковните празници. Християнството изхожда от това, че в човешката природа е нарушена хармонията между духовното и плътското начало и плътското се стреми да доминира над духа. Затова човек се нуждае макар и от най-прости методи за самоограничаване.
С какво е добре да се храним по време на постите?
Без молитва и покаяние постът е една от многото диети и няма влияние върху душата. Постите изискват не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.
Човешката психика и физика са дълбоко свързани и пречистването на тялото е начин за постигане на духовна хармония. Най-малкото лишението от определени храни е каляване на волята, а именно от нея зависи успехът ни в повечето начинания.
Смисълът на постите е за определен период от време да се концентрирате не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развитие.
Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв. Риба се разрешава единствено на Никулден - 6 декември.
Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти. Разбира се, преяждането е недопустимо.
Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно. Смисълът е постигане на хармония между душата и тялото.
Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Християнската религия ги систематизира и доразвива, като ги обвързва с църковните празници. Християнството изхожда от това, че в човешката природа е нарушена хармонията между духовното и плътското начало и плътското се стреми да доминира над духа. Затова човек се нуждае макар и от най-прости методи за самоограничаване.
С какво е добре да се храним по време на постите?
Без молитва и покаяние постът е една от многото диети и няма влияние върху душата. Постите изискват не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.
Човешката психика и физика са дълбоко свързани и пречистването на тялото е начин за постигане на духовна хармония. Най-малкото лишението от определени храни е каляване на волята, а именно от нея зависи успехът ни в повечето начинания.
Смисълът на постите е за определен период от време да се концентрирате не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развитие.
