Улици, сгради, археология, паркове, поля и планини, архитектура от различни стилове и епохи - една палитра от цветове и силуети, които през годините са попадали в обективите на стотици кинопродукции. Киноцентърът и неговите специално изградени декори и студиа допринасят за превръщането на София в желана дестинация за заснемане на филми от цял свят.
София. Едно от най-известните и големи кръстовища в българската столица. Тук се пресичат две от големите артерии на града - бул. „Христо Ботев" и бул. "Тодор Александров".
Разходка из стара София: Царските конюшни (СНИМКИ)
През 1961 г. това оживено съсредоточие е напълно затворено заради снимките на филма "А бяхме млади". Движението по булевардите е напълно спряно, районът е освободен от хора и автомобили. Режисьорът на филма Бинка Желязкова е успяла да издейства от властите нещо, за което никой след това не би могъл и да мечтае. Заради един наистина ефектен кадър движението в най-големия български град е парализирано.
По-късно „А бяхме млади" ще спечели няколко международни награди, включително и две за операторско майсторство.
И с други свои филми режисьорката показва, че е влюбена в центъра на София. Особено в преките на булевард "Дондуков" и покривите на града, които често се появяват в кадър в някои от филмите й.
Разходка из стара София: Първият трамвай (ВИДЕО/СНИМКИ)
Градът вдъхновява пионерите на българското кино. За това свидетелства комедията на Васил Гендов "Дяволът в София" от 1921 г. Следващата година той заснема "Военни действия в мирно време", в които ползва София като естествен декор. През 1927 г. се появява следващият му филм - "Човекът, който забрави Бога". Работното заглавие е от "Царя" до Ючбунар" и само по себе си показва размерите на снимачната площадка.
През годините софийската действителност и обликът на столицата са запечатвани на много ленти. Заведението "Варшава" отдавна вече не съществува, но може да се види във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта" от 1963 г.
В много други негови произведения има характерни софийски забележителности. Например във филма "Вълчицата" се вижда как е изглеждал центъра на София със Съдебната палата в средата на 60-те. Или 10 години по-късно Паркът на свободата, запечатан в лентата "Следователят и гората".
Разходка из стара София: Колбасарница „Докузанов" (СНИМКИ)
Борислав Шаралиев е друг почитател на столицата и нейното филмово обаяние. "Рицар без броня", "Сбогом, приятели", "Всичко е любов". Цялата му поредица младежки филми почти неизменно е заснета в София. Както се случва по-късно и с други паметни филми от 70-те и 80-те години на миналия век като "Таралежите се раждат без бодли" и "Куче в чекмедже".
В наши дни София продължава да вдъхновява кинотворците дори от чуждите продукции с разнообразната си архитектура и еклектика от различни стилове и епохи.
СНИМКИ: Поглед към София с хеликоптера на Darik Sky
В киноцентъра в Бояна са инвестирани десетки милиони евро за изграждане на студия и специални филмови декори. Цял нюйоркски квартал, средновековен град, античен колизеум, гръцко село... Тук епохите и географските разстояния сякаш са без значение. Вече никой режисьор не си и помисля да затвори цяло кръстовище в центъра на София, след като в Бояна могат да му го построят.
През последните години, благодарение на естествените си дадености и специално изградената база, София е била снимачна площадка на близо 200 световни кинопродукции.
Истинска работеща фабрика за мечти!
