Часът е малко след 9 сутринта на Капитолийския хълм и Ерик Хопкинс прехвърля тежестта си от единия на другия крак.
"Изморен съм", казва той с леко пресилена усмивка.
Набитият 44-годишен мъж стои от 4 ч. сутринта на дълга опашка пред една от конгресните офис сгради, които обграждат алабастровата сграда на Капитолия.
Хопкинс се опитва да държи очите си отворени след близо пет часа, а му остава още един час.
Хопкинс се занимава с "професионално чакане на опашка" и си изкарва прехраната, като се реди на опашки в Капитолия, на заседания в Конгреса или пред Върховния съд. Когато има планирано важно събитие, Хопкинс и понякога още над 100 негови колеги влизат в действие.
Тяхната работа е да пазят ред на опашката, така че влиятелните лобисти на Вашингтон да могат да стигнат до сградата.
"Тези хора са толкова важни, че не си губят времето да стоят на опашката", обяснява Хопкинс.
Пет часа са нещо обичайно за опитните "професионални чакащи". Работата става по-тежка, когато има горещи теми като заседанията по правното оспорване на предизвикалата разгорещени дебати здравна реформа на президента Барак Обама през март, спомня си Хопкинс.
"Чакахме три дни предварително пред Върховния съд. Работехме на смени и междувременно спяхме в колата", казва той.
Лобитата и групите, защитаващи интереси в областта на бизнеса, профсъюзите и дори гражданските организации играят важна роля в американската политика - твърде голяма роля според техните критици. Най-големите лобита харчат милиони долари, за да упражняват влияние върху политиците.
Лобистите, много от които са юристи и понякога бивши членове на Конгреса, правят дарения за кампании, ръководят комитети за политическо действие или дори организират прояви за събиране на средства, за да засилят влиянието си и да помогнат на кандидати, които подкрепят каузите им.
Те обаче не искат да си губят времето, за да стоят на опашка.
"Ако не сме ние, клиентите ни трябва да пращат високо платените си служители да се редят на опашка", казва Марк Грос.
Грос ръководи компанията Кю Ем Ес ("Куик месидж сървис"), която по собственото й мнение е пазарният лидер в професионалното чакане на опашка. Важността на работата става ясна от факта, че няколко фирми вече организират хора, които да стоят на опашка.
Лобисти плащат на Кю Ем Ес по 36 долара на час. Фирмата е основана през 1985 година, първоначално като куриерска служба, а през 1992 г. започва да се занимава с организиране на професионално чакане на опашка. В момента тя има 50 служители, които редовно стоят на опашка срещу заплащане.
Те са предимно студенти, пенсионери или хора, които не са заети с друга работа. Професионалистите като Хопкинс са малцина. Той се занимава с това от две години и се е изкачил в служебната йерархия до отговорник в Кю Ем Ес.
"Тази работа може да бъде тежка", казва той.
В тази пролетна утрин нещата вървят гладко.
След повече от пет часа пристига мъж в тъмен костюм, за да заеме мястото на Хопкинс на опашката.
"Най-после. Мога да се прибера вкъщи да спя", казва изтощен Хопкинс. (БТА)
