Нови архитектурни структури, помещения и настилки разкриват непознати досега страници от историята на римските императорски терми в Рациария. Археологическите проучвания през този сезон показват, че монументалният комплекс е значително по-голям от първоначалните предположения и е продължил да функционира, претърпявайки редица преустройства, и през късната античност. Това съобщи на пресконференция доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), научен ръководител на разкопките.
С предполагаема площ от около 10 декара термите са сред най-големите проучвани досега в България. Новите находки обаче подсказват, че истинските им размери може да надхвърлят значително досегашните представи. През този археологически сезон екипът е продължил изследванията в централното крило на баните, където миналата година беше разкрит голям басейн или фонтан.
В северната част на проучвания сектор археолозите са установили добре запазена последователност от три дворни настилки – една от опалена глина и две от хоросан. Те свидетелстват за различни етапи от развитието на комплекса. Най-ранната е свързана с функционирането на римските терми, докато по-късните отразяват преустройствата в края на IV и началото на V век, когато в пространството на стария комплекс е включен раннохристиянски комплекс.
Над тези настилки е проучено запазено дворче, свързано с раннохристиянска църква от началото на V век. При изграждането му са използвани архитектурни елементи от римската епоха – свидетелство за продължаващия живот на античния град и за преизползването на по-ранните строителни материали.
След опожаряването на Рациария по време на хунските нашествия районът е възстановен, а следите от това възраждане се открояват и в уличната мрежа. Археолозите са разкрили улица, настлана с варовикови плочи и оформена с бордюри, под която преминава канал.
„Имаме много сериозни археологически данни за възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий и неговия наследник Юстиниан Велики“, посочи Димитров. По думите му улицата е доказателство, че градът не само се възстановява след нашествията, но и продължава да се развива, запазвайки значението си на столица на провинция Крайбрежна Дакия.
В южната част на централното крило е проучена нова площ от близо един декар. Там е разкрито голямо помещение с вътрешни пиластри, мазилки от розов хоросан и хоросанова настилка. Предназначението му все още не е установено, но самото откритие променя представите за границите на комплекса. Оказва се, че термите не приключват с южната си външна стена, а продължават с допълнителни помещения, чиито функции предстои да бъдат изяснени.
През късната античност тази зона също претърпява промени. Изградена е нова настилка от натрошени керамични фрагменти, тухли и керемиди, покрита с речни камъни и чакъл. Според археолозите преустройството вероятно е свързано с използването на пространството около раннохристиянската църква.
За да проследят последователните строителни етапи и да разкрият архитектурната организация на комплекса, археолозите работят чрез проучване на големи площи, разделени в план-квадратна мрежа. Според Димитров този метод е най-подходящ за изследването на монументалните терми, чиито мащаби изискват цялостно разкриване на структурите. През сезона са изследвани нови терени с обща площ от около декар в различни сектори.
През последния месец на разкопките са направени и четири сондажа в помещения от източното крило. Целта е да бъдат достигнати най-ранните строителни пластове, предхождащи късноантичните преустройства. В някои от сондажите дълбочината вече достига 2,5 метра, а в един от тях са открити останки от ранно строителство, датирано към III век.
Проучването на тези пластове е особено сложно, тъй като до тях се достига след премахването на част от по-късните настилки. Работата на голяма дълбочина изисква и специално внимание, за да не бъдат засегнати запазените архитектурни структури. Предстои археолозите да уточнят датировката на най-ранните останки, които могат да допълнят историята на строителството и развитието на термите.
Сред находките от сезона са монети от различни периоди между I и VI век, лампи, накити и тухли с печати. Последните дават ценна информация за производителите на строителни материали, използвани при изграждането на комплекса. Открита е и плочка с изображение, наподобяващо дъска за играта „дама“.
Въпреки интересните предметни находки, основният принос на проучванията в Рациария е свързан с архитектурата, мащабите на строителството и инженерните съоръжения. Именно те разкриват организацията на античния град и високото техническо равнище, достигнато от неговите строители.
Особено място в изследванията заема подземната инфраструктура на термите. Археолозите вече са проучили над 200 метра от подземните галерии, предназначени да отвеждат дъждовната вода от покрива на комплекса. Част от тях беше открита през миналия археологически сезон.
Каналите преминават под основните носещи зидове на термите и се отличават със сложна конструкция, различни входни и ревизионни шахти и сводове. Изследването им продължава и през този сезон под ръководството на главен асистент д-р Мария Аврамова от НАИМ-БАН, специалист по римски термални съоръжения.
По думите на Димитров мащабът на проучването, съчетан с подробна фотодокументация и графична документация, позволява инженерната система да бъде изследвана в детайли. Целта е да се съберат нови данни за устройството и функционирането на античните системи за отводняване.
„Това е канал, който е с много сериозни параметри, изключително качествено изработен и функционирал векове наред“, посочи Димитров. Той отбеляза, че подобни съоръжения са известни и от Сердика и Одесос, но галериите в Рациария се отличават с по-големите си размери и по-сложната конструкция.
Значението на откритията надхвърля рамките на местната археология. Проучването на водоотвеждащата система е представено на международна научна конференция в Испания, посветена на римската хидроинженерия. Във форума са участвали археолози и инженери, които изследват антични водни съоръжения и имат дългогодишен професионален опит в тази област.
„За тях беше изключително интересно да видят как са изпълнени тези съоръжения тук, в Долна Мизия, в Рациария, в една римска колония“, каза Мария Аврамова. По думите ѝ специалистите са проявили интерес както към самата подземна галерия, така и към методите на българския екип за нейното документиране и изследване.
Сред участниците в конференцията са били изследователи с богат опит в проучването на големи римски комплекси, включително в Ефес и при термите на Каракала и Диоклециан в Рим. Те са изразили очакване да бъдат публикувани още резултати от изследванията в Рациария и надежда да посетят археологическия обект.
Редовните археологически проучвания на античния град са възобновени през 2013 г. от екип на НАИМ-БАН и Регионалния исторически музей във Видин. Тази година разкопките са продължили от 7 юли до 29 октомври, с финансиране от 230 000 евро.
Заради инфлацията през настоящия сезон са работили 60–65 работници при 80 през миналата година, а научният екип е наброявал седем-осем души. Рациария остава сред приоритетните археологически обекти в България, за които държавата осигурява целево финансиране с перспектива за проучване и бъдещо експониране на разкритите структури.
Разположен край днешното видинско село Арчар, античният град преминава през няколко важни етапа от своето развитие – от военен лагер до римска колония и столица на провинция. Животът в него продължава от I до края на VI век, а новите открития при термите показват колко многопластова е историята на този значим център на римската цивилизация по Долния Дунав.
