В началото на 20 век шоколадът е бил нещо непознато и екзотично за българите, разказа за БТА главният уредник в Националния политехнически музей Васил Макаринов.
Човекът, който първи се решава да произвежда какаовото лакомство в България, е Велизар Пеев - бивш военен, участник в Сръбско-българската и Балканската войни. През 1901 г. той създава първата шоколадова работилница у нас – в София, с името „Индустрия за шоколад и захарни изделия - Велизар Пеев“ и в нея започват да се произвеждат за първи път в България шоколад, луксозни бонбони, бисквити.
Има някои трудности, които предприемачът трябва да преодолее, и едната от тях е вкусът на клиентите – хората не знаят какво е шоколад, защото това е нещо ново за българите, обясни Макаринов. Той даде като пример една забавна подробност – заинтригуван от новото производство, свещеник от провинцията изпраща писмо до Велизар Пеев с молбата: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка да го опитаме“.
Първоначално в работилничката работят само десетина души и има 3-4 машини. В следващите години, с постоянство и упорит труд, малкото предприятие се разраства до по-сериозна модерна европейска фабрика. Персоналът вече наброява към 300 работници, има оборудване от 32 електромотора и 172 модерни машини.
1922 г. е важна година за Пеев - той прави клон на фабриката в Своге, като капиталът му нараства до сериозните 6 милиона тогавашни лева. Предприемачът закупува нови машини от различни германски и италиански вносители. Има даже и собствена електроцентрала, която работи в Своге и дори снабдява с ток града, разказа Макаринов.
За по-сериозна шоколадова индустрия в България може да се говори след Първата световна война, коментира главният уредник на Националния политехнически музей. Той уточни, че през 30-те години и други фабрики започват да произвеждат шоколад. Най-известните сред тях са фабриките на Стефан Балъкчиев, Аврам Чельовски, Арон Бераха.
След повече от 100 години, днес в България шоколадът вече не е екзотика. Шоколадовата индустрия става все по-креативна и шоколадовите форми не се ограничават само до блокчета, бонбони и кремообразни десерти. Някои сладкари създават истински произведения на изкуството - шоколадови цветя, различни фигурки и играчки, шоколадови бижута, дори шоколадови скулптури и картини.
Човекът, който първи се решава да произвежда какаовото лакомство в България, е Велизар Пеев - бивш военен, участник в Сръбско-българската и Балканската войни. През 1901 г. той създава първата шоколадова работилница у нас – в София, с името „Индустрия за шоколад и захарни изделия - Велизар Пеев“ и в нея започват да се произвеждат за първи път в България шоколад, луксозни бонбони, бисквити.
Има някои трудности, които предприемачът трябва да преодолее, и едната от тях е вкусът на клиентите – хората не знаят какво е шоколад, защото това е нещо ново за българите, обясни Макаринов. Той даде като пример една забавна подробност – заинтригуван от новото производство, свещеник от провинцията изпраща писмо до Велизар Пеев с молбата: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка да го опитаме“.
Първоначално в работилничката работят само десетина души и има 3-4 машини. В следващите години, с постоянство и упорит труд, малкото предприятие се разраства до по-сериозна модерна европейска фабрика. Персоналът вече наброява към 300 работници, има оборудване от 32 електромотора и 172 модерни машини.
1922 г. е важна година за Пеев - той прави клон на фабриката в Своге, като капиталът му нараства до сериозните 6 милиона тогавашни лева. Предприемачът закупува нови машини от различни германски и италиански вносители. Има даже и собствена електроцентрала, която работи в Своге и дори снабдява с ток града, разказа Макаринов.
За по-сериозна шоколадова индустрия в България може да се говори след Първата световна война, коментира главният уредник на Националния политехнически музей. Той уточни, че през 30-те години и други фабрики започват да произвеждат шоколад. Най-известните сред тях са фабриките на Стефан Балъкчиев, Аврам Чельовски, Арон Бераха.
След повече от 100 години, днес в България шоколадът вече не е екзотика. Шоколадовата индустрия става все по-креативна и шоколадовите форми не се ограничават само до блокчета, бонбони и кремообразни десерти. Някои сладкари създават истински произведения на изкуството - шоколадови цветя, различни фигурки и играчки, шоколадови бижута, дори шоколадови скулптури и картини.