/ Istock
Преди повече от 47 милиона години гигантски месоядни мравки са се разхождали из праисторическите гори на Северна Америка в търсене на плячка.

Тези древни колонии в сегашния щат Уайоминг се управляват от кралици с размерите на колибри, "гигантски" не е преувеличение.
Това дори не са най-големите мравки, които са марширували из земята. Най-голямата регистрирана царица мравка е открита във фосилна форма в Германия. Тя е имала телесната маса на крапивник (вид птица), била е дълга повече от 5 см и е имала размах на крилата 16 см. Смята се, че работниците ѝ са ловували всичко, което се е изпречило на пътя им, включително гущери, бозайници и птици.

За разлика от съвременните мравки, тези древни насекоми вероятно са били екзотермични, което означава, че са се нуждаели от забележимо количество топлина в околната среда, за да оцелеят. Докато ендотермичните животни, т.е. животните, способни да регулират собствената си температура, могат да издържат на по-студен климат.

Въпросът е как тези мравки са преминали през Беринговия мост, който е свързвал Русия и Аляска с Америка и днешен Уайоминг?
През 2011 г. изследователите предположиха, че този мост някога е включвал "врата" с контролиран климат. В периоди на глобално затопляне мостът може да е позволявал на мравките и други студенокръвни организми да преминават удобно между континентите.

Тази хипотеза обаче се усложнява от откриването на вкаменена царица мравка. Тя също принадлежи към рода Titanomyrma на гигантските мравки, открити в Уайоминг и Германия. Тази обаче е открита в Британска Колумбия в Канада, което я прави първата от този вид, появила се в такъв студен климат.
Учените не могат да определят с точност размерите ѝ поради смачкания ѝ характер, но е възможно да е била голяма колкото събратята си в Уайоминг и Германия, пише ScienceAlert.

"Ако е бил по-малък вид, дали се е адаптирал към този регион с по-хладен климат чрез намаляване на размера, както прогнозирахме още през 2011 г.? Или пък е бил огромен и нашата представа за климатичната поносимост на гигантските мравки, а оттам и за начина, по който са прекосили Арктика, е била погрешна?" - чуди се палеонтологът Брус Арчибалд от университета "Саймън Фрейзър" (SFU).
Канадската Titanomyrma не е в отлично състояние, което не позволява тя да бъде причислена към определен вид, но е близка по възраст до други фосили от този вид, открити в Европа и Уайоминг.

В зависимост от това по какъв начин е бил компресиран, организмът първоначално е можел да бъде дълъг 3 или 5 сантиметра.
По-късата оценка би го направила с 65% по-малък от колегата му от Уайоминг, което подкрепя идеята, че гигантските мравки се нуждаят от горещ климат, което допълнително би подкрепило хипотезата, че са били пуснати през климатичната врата на Беринговия сухопътен мост в период на глобално затопляне.

Ако по-голямата мярка е истинският ѝ размер, това предполага, че тези древни мравки са били по-толерантни към студа, отколкото се смяташе досега, и са могли да преминат през сухоземния мост по всяко време.

Единственият начин да се разграничат тези сценарии е да се намерят повече вкаменелости.

"Нуждаят ли се от преразглеждане нашите представи за Titanomyrma, а така също и за това древно разпръскване на живот? Засега това остава загадка", казва Арчибалд.
БГНЕС