1582 г. Русия предава Ливония и Естония на Полша. Ливонската война (1558-1583) не се нарежда сред най-важните, макар резултатът от конфликта да е забележим - след този акт Русия губи излаза си на Балтийско море. Войната е между Русия и нейните северозападни съседи и е за контрол над днешната територия на Естония и Латвия, известна в миналото като Велика Ливония.
Ливонският орден бил заинтересован в контрола над транзита на руската търговия и съществено ограничавал възможностите на руските търговци. Целият търговски обмен с Европа можел да се осъществява само чрез ливонските портове в Рига, Ревел и Нарва и превозването на товарите можело да се става само с корабите на Ханзенския съюз. Едновременно с това, опасявайки се от военното и икономическото засилване на Русия, Ливонският орден превоза на стратегически ресурси и специалисти в Русия, ползвайки се затова и с подкрепата на Ханза, Полша, Швеция и немските имперски власти.
В края на 50-те години на 16 в. Ливонската конфедерация е отслабена от Реформацията, докато нейният източен съсед - Великото московско княжество, е в подем след победата си над мюсюлманските Казанско и Астраханско ханство. Руският цар Иван Грозни изисква от Ливонската конфедерация непосилен данък от 40 000 талера. Спорът се задълбочава и завършва с руско нашествие през 1558 г. Руснаците завземат Дорпат и Нарва и обсаждат Ревел, а целта им е да си осигурят достъп до Балтийско море.
През 1561 г. отслабеният Ливонски орден е разпуснат и земите му са поделени между Полша (Курландия и Инфлантите), Швеция (Естландия) и Дания (Йозел). Швеция и Дания изпращат войски, за да защитят новопридобитите си територии. През 1561 г. градският съвет на Ревел се предава на шведите и градът се превръща в тяхна основно база в Източна Прибалтика. През следващата година във войната се включва и Полша.
Първоначално военните действия се развиват успешно за руснаците и те завладяват голяма част от Литва до Вилнюс. Иван Грозни отхвърля предложенията за мир, но в края на 70-те години се оказва в затруднено положение. Полша и Литва се обединяват в Жечпосполита (1569 г.). Съюзът е оглавен от енергичен владетел - Стефан Батори. Той не само си връща Полоцк, но през 1579 г. обсажда Псков. През 1581 г. шведите изпращат армия, която превзема стратегически важния град Нарва.
През 1582 г. Русия сключва с Жечпосполита договора от Ян Заполски, с който се отказва от претенциите си. На следващата година е сключен мир и с Швеция, а Русия губи излаза си на Балтийско море, положение, което се запазва за 12 години до договора от Тявзино.
1759 г. е открит Британският музей - един от най-големите и най-богати музеи в света.
Музеят възниква през 1753 г., когато доктор Ханс Слоън преотстъпва на страната огромната си колекция. Слоън е бил лекар и учен и е събирал литература и изкуство. Парламентът решава да съхранява тази колекция от 71 000 предмета под името „Британски музей”.
Тогава той се помещава в къща на име Мотагю Хаус в лондонския квартал Блумсбъри и отваря вратите си на 15 януари 1759 г. Поради непрекъснато нарастващия обем на колекцията, а също и поради големия брой посетители, през 1824 г. е решено музеят да се премести в нова, по-голяма, специално построена за него сграда, където се помещава и до днес.
Музеят покрива 13,5 акра, осигурява работа на 1200 човека и има повече от 6 милиона посетители на година. Любопитен факт е, че на щат се водят и шест котки, които имат за работно задължение ... да ловят мишки.
Архитект на сградата, която била завършена през 1848 г., е Роберт Смерк. Планирането на вътрешния двор на музея, който обхваща читалнята на някогашната Британска библиотека, е направено от архитект Норман Фостър. Покривът на вътрешния двор е конструкция от стъкло и стомана, която се състои от 1656 двойки стъклени плоскости, и е поставена през 2000 г. Вътрешният двор има площ 7100 кв.м и е най-големият покрит площад в Европа.
Първоначално музеят е открит като сбирка на находки от Древен Египет, Древна Гърция, Асирия и други страни. Днес колекциите му обхващат период от античността, Средновековието и Ренесанса. Показва около 6 милиона обекта, които документират културната история на човечеството от най-стари времена до днешния ден. Прочут е с египетските мумии, Розетския камък, мраморите на Елгин и други съкровища.
Библиотеката на Британския музей съдържа над 7 милиона тома печатни книги, около 70 000 тома ръкописи, над 100 000 свитъка и официални писмени документи на европейски езици, около 35 000 старинни ръкописи от Близкия и Далечен Изток, 500 000 географски карти, над 1 милион нотни издания, над 1 милион отпечатани държавни документи от ХVIII в. до наши дни, огромна сбирка от периодични издания и най-пълната в света колекция от пощенски марки.
1892 г. Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола. От 1904 г. играта е включена като демонстрационен спорт към олимпийските игри. А на олимпиадата в Берлин през 1936 г. е в официалната програма.
По времето, когато създава играта, Нейсмит е на 30-годишен. Спортува активно и е инструктор е по физическо възпитание в Международното педагогическо училище в Спрингфийлд, Масачузетс (днес колежа Спрингфийлд). Понеже зимите в Нова Англия са сурови, шефът на спортната катедра д-р Лутер Гулик натоварва младия Джеймс със задачата да измисли игра за възпитаниците на школото. Тя трябвало да ги прави атлетични и да им отвлича вниманието. В същото време не бива да изисква много пространство.
В опитите си да намери решение Нейсмит анализира най-популярните игри от онова време - ръгби, футбол, хокей, бейзбол. Прави му впечатление, че малката и бърза топка е по-опасна. Затова избира мекото футболно кълбо. Решава придвижването на топката да става с дриблиране. Финалната права е пращането й във високия кош, с което се бележи точка. Във варианта на Нейсмит топката се озовава в кошница за праскови, чието дъно изобретателят по-късно премахва. Джеймс кръщава играта „баскетбол”.
Първият официален мач се играе в Спрингфийлд на 20 януари 1892-ра с девет играчи и завършва с резултат 1:0. В този мач участвали по девет играчи от отбор. Практиката един отбор да се състои от петима била въведена малко по-късно - 1897-1898 г. Пет дни по-рано Нейсмит е публикувал 13-те основни правила в местния вестник.
Любопитен факт е, че първата специално изработена за баскетбол пък била кафява, но по-късно цветът й бил променен с аргумента, че трябва да е с по-добра видимост и за играчите, и за публиката. Така кълбото става оранжево
Правилата, по които се играе баскетболът днес, определят, че един мач продължава 40 минути (в европейските първенства и 48 минути в НБА). Успешно попадение в коша носи 2 или 3 точки в зависимост от разстоянието, от което хвърля играча. Ако се реализира със наказателен удар се дава една точка. Времето за една атака в баскетбола е 24 секунди, а в рамките на 8 секунди отборът трябва да изнесе топката от своята половина. Игрището е с размери 28х15, а диаметърът на кошовете, разположени на 3,05 м височина, е 46 см.
1925 г. в експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света - Пентагонът. Това е седалището на Министерство на отбраната на САЩ, но често се употребява и като символ на Въоръжените сили на САЩ.
Сграда има формата на правилен петоъгълник. Намира се в окръг Арлингтън, Вирджиния, близо до столицата Вашингтон. Строителството започва на 11 септември 1941 г. и за 6 месеца са извършени грубите строителни работи. Въпреки участието на САЩ във Втората световна война вътрешните строителни работи продължават интензивно, както и обзавеждането на сградата.
Основната сграда на Пентагона е разположена на площ от 20 000 кв.м, цялата застроена площ за нуждите на институцията е 117 000 кв.м; общата разгърната площ на сградата е 620 000 кв.м. Дължината на всяка от петте страни на зданието е 281 м, периметърът му е около 1405 м; височината на основната сграда е 24 м. Общата дължина на коридорите е 28 км.
Сградата има 7754 прозореца, 131 стълбища, 19 ескалатори, 13 асансьора. За работещите и посетителите има 8770 места за паркиране на автомобили; площта на паркингите е 270 000 кв.м.
Любопитен факт е, че 60 години след започването на строителството на Пентагона той става цел на една от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Полет 77 на „Американ Еърлайнс” с 59 пътници (включително петима терористи и шест души екипаж) е насочен да се разбие върху западната част на сградата. Освен пътуващите в самолета загиват 125 души, намиращи се в сградата на Пентагона.
1969 г. СССР изстрелва космическия кораб „Союз 5”. „Союз” са поредица от космически кораби, проектирани от Сергей Корольов, за съветската космическа програма. „Союз” е заместник на космически кораб „Восход” и първоначално е замислен като част от съветската програма за пращане на космонавти на Луната. Първият безпилотен полет е на 28 ноември 1966 г., а първият пилотиран полет е на 23 април 1967 г.
Корабът „Союз 5” стартира от космодрума Байконур само ден след старта на кораба „Союз 4”. На 16 януари в 8.20 ч. се скачват в космоса. Това е първото скачване на два пилотирани космически кораба.
На 35-тата обиколка около Земята космонавтите Хрунов и Елисеев излизат в открития космос и преминават в „Союз 4”. Съветската телевизия предавала пряко прехода на космонавтите от единия към другия кораб - елемент от подготовката за предполагаемия полет към Луната. Двамата космонавти предали на командира Владимир Шаталов писма, телеграми и вестници, излезли след неговото излитане.
Корабите остават скачени за 4 часа и 35 минути. „Союз 5” с Борис Волинов на борда се приземява на 18 януари 1969 г. Полетът е с продължителност 3 денонощия 0 часа 54 минути и 15 секунди.
1970 г. Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия. Де факто е ръководител на Либия от 1 септември 1969 г. до кончината си през 2011 г.
На 1 септември 1969 г., на 27-годишна възраст, Муамар Кадафи заедно с група приближени офицери организира военен преврат срещу 80-годишния крал Идрис, който в този момент е на лечение в Турция. Неговият наследник, принц Хасан Реда ал-Сануси, е трябвало да се възкачи на престола на 2 септември, когато обявената на 4 август абдикация на краля е трябвало да влезе в сила. Принц Хасан е вкаран в затвора след обявяването на страната за република. Вследствие на преврата Кадафи сам се повишава от капитан в полковник.
Непосредствено след идването си на власт Кадафи започва да преустройва Либия според своите виждания. Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. Той измисля нов вид държавно устройство, включващо концепциите на арабския национализъм, държавата на всеобщото благоденствие, народната демокрация, ислямския морал и патриотизма. Тази своя система Кадафи нарича „джамахирия”, буквално преведено като „власт на народните маси”. Думата произхожда от арабското дхумхурия (република) и джамахир (маси).
На 2 март 1977 г. на извънредно заседание на Всеобщия народен конгрес на Либия в град Сабха бива обнародвана Декларацията от Сабха, която провъзгласява налагането на джамахирията като обществен строй, а страната получава названието „Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия”. Муамар Кадафи, въпреки че не заема никакви държавни постове, като „ръководител на Революцията” на практика упражнява силна власт върху революционните комитети, а чрез тях и върху държавната политика.
Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на Федерация на арабските републики. С годините той неколкократно променя и геополитическата си ориентация. Последователно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръщайки се в архитект на Африканския съюз.
През 1980-те години ООН налага санкции на Либия заради участието й в терористична дейност и опитите да разработва оръжия за масово поразяване. След разпадането на СССР Кадафи и либийското ръководство започват да преосмислят външната политика Либия и дават началото на дълъг процес на затопляне на отношенията със Запада.
Кадафи променя позицията си по отношение на атентата в Локърби, а Нелсън Мандела започва преговори със САЩ от негово име и убеждава Кадафи да предаде двамата атентатори на шотландския съд. Единият от агентите е оправдан, а другият - Абделбасет ал-Меграхи, получава доживотна присъда. Заради съдействието на Кадафи ООН частично сваля санкциите над Либия през 2001 г.
На 27 юни 2011 г. Международния наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия син Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След избухването на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно. Муамар Кадафи загива след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 г.
С територия 1,8 млн. кв.км, от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света. С почти 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.
2001 г. в Интернет стартира виртуалната енциклопедия Уикипедия. Проектът, чийто основател е Джими Уейлс, позволява на всеки човек с достъп до Интернет да участва в редактирането му. Идеята е допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Днес съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, има над 20 милиона статии, включително над 140 000 в българоезичната й версия, създадени от над 100 000 доброволци.
Любопитен факт е, че Уикипедия се разработва чрез програма, наречена „уики”. Тази технология е първоначално измислена от Уорд Кънингам за неговия УикиУикиУеб. Кънингам използва хавайската фраза уики уики, която той вижда използвана като име на автобусна линия на Международното летище в Хонолулу, произлизащо от удвояване на наречието уики, „бързо”. Името „Уикипедия” пък е измислено от Лери Сенгър.
