Много растения произвеждат цветен прашец (полени), който е възможно да причини сълзене на очите, кихане и запушен нос. Тези типични симптоми на алергия могат да се появят сезонно или целогодишно. Понякога вдишването на полени предизвикват неблагоприятен имунен отговор от страна на организма. Това се случва, тъй като имунната система се опитва да защити тялото от вредни агенти в околната среда, като вируси и бактерии.
При поленовите алергии имунната система погрешно идентифицира безобидния цветен прашец като опасно вещество. Имунната система започва да произвежда химикали, като хистамин, за да се бори срещу полените. Този процес е известен като алергична реакция, а специфичният вид полен, който го причинява, е известен като алерген.
В някои случаи симптомите на алергия персистират през цялата година, докато в други случаи оплакванията са налице само през определени периоди от годината. Например, хората, които са чувствителни към брезов прашец, обикновено имат по-изразени симптоми през пролетта, когато брезите цъфтят. По същия начин алергичните към амброзия са най-засегнати през ранната есен.
След като бъде развита поленова алергия, е малко вероятно тя да изчезне. Въпреки това, симптомите могат да бъдат лекувани с лекарства и алергенна имунотерапия. Някои промени в начина на живот, като избягване на излагането на установения алерген, също могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
Какви видове поленови алергии съществуват?
Има стотици видове растения, които отделят прашец във въздуха и предизвикват алергични реакции. Някои често срещани причинители на алергии са:
- Растения от семейство Брезови;
- Дъбове;
- Трева;
- Амброзия.
Брезовият прашец е един от най-често срещаните алергени във въздуха през пролетта. Докато брезите цъфтят, те отделят малки зрънца прашец (микроскопични гаметофити, от които се развиват мъжките гамети на семенните растения), които се разпръскват от вятъра. Една бреза може да произведе 5,5 милиона поленови зърна.
Подобно на брезите, дъбовете освобождават прашец във въздуха през пролетта. Докато дъбовият прашец се счита за леко алергенен в сравнение с прашеца на други дървета, той остава във въздуха за по-дълги периоди от време. Това може да причини тежки алергични реакции при някои хора с поленови алергии.
Тревата е основният отключващ фактор за поленови алергии през пролетните и летните месеци. Съществуват много видове трева, но само някои от тях, като многогодишната ръж (пасищен райграс), бермудската трева и синята трева, могат да предизвикат алергии.
Амброзията е тревисто растение, което е една от основните причини за алергия, предизвикана от полени, в световен мащаб. Едно растение може да произведе близо 1 милиард зрънца прашец. Най-активна е през ранните есенни месеци. В зависимост от местоположението обаче, амброзията може да започне да разпространява прашеца си още през август и да продължи през ноември. Пренасяният от вятъра прашец може да измине стотици мили и да оцелее през мека зима.
Какви са симптомите на поленова алергия?
Симптомите на поленова алергия най-често включват:
- Запушване на носа;
- Налягане в синусите, което може да причини болка в лицето;
- Хрема;
- Сърбеж и сълзене на очите;
- Възпалено гърло;
- Кашлица;
- Подута, синкава кожа под очите;
- Намалено усещане за вкус или обоняние;
- Повишени астматични реакции.
Какви са причините за поленова алергия?
Алергиите към полени възникват, когато имунната система погрешно идентифицира полените като опасни за организма вещества. Не е напълно ясно обаче какво причинява всеки вид алергия, включително алергията към цветен прашец. Експертите смятат, че е възможно гените да играят роля, пише Puls.bg.
Как се диагностицира поленова алергия?
Обикновено поленовата алергия се диагностицира от алерголог чрез тест за алергия, за да потвърди диагнозата. Диагностицирането за наличие на алергия обикновено включва следните стъпки:
- Снемане на анамнеза (медицинска история и симптоми) на пациента – включително, кога са започнали симптомите, колко дълго са продължили и дали винаги присъстват или се подобряват или влошават в определени периоди от годината;
- След това се извършва кожен тест, за да бъде определен специфичният алерген, който причинява оплакванията. По време на процедурата се убождат различни участъци от кожата и се поставя малко количество различни видове алергени. Когато пациентът е алергичен към някое от веществата, той развива по кожата зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на убождането в рамките на 15 до 20 минути;
- Изследването за алергия може да бъде извършено и чрез кръвен тест.
Какво е лечението при поленова алергия?
Предлагат се няколко лекарства за алергия без рецепта:
- Антихистамини, като цетиризин или дифенхидрамин;
- Деконгестанти, като псевдоефедрин; или оксиметазолин;
- Лекарства, които комбинират антихистамин и деконгестант, като лоратадин/псевдоефедрин и фексофенадин/псевдоефедрин.
Съществува форма на имунотерапия под формата на вксини. Инжекции с алергена се поставят на серии, като количеството алерген в инжекцията постепенно се увеличава с времето. Тези инжекции променят реакцията на имунната система към алергена, като помагат за намаляване на тежестта на алергичните реакции. Тяхното поставяне води до облекчение на симптомите 1 година след започване на терапията. Лечението може да продължи общо 3 до 5 години. Алергенната имунотерапия не се препоръчва за деца под 5 години.
При поленовите алергии имунната система погрешно идентифицира безобидния цветен прашец като опасно вещество. Имунната система започва да произвежда химикали, като хистамин, за да се бори срещу полените. Този процес е известен като алергична реакция, а специфичният вид полен, който го причинява, е известен като алерген.
В някои случаи симптомите на алергия персистират през цялата година, докато в други случаи оплакванията са налице само през определени периоди от годината. Например, хората, които са чувствителни към брезов прашец, обикновено имат по-изразени симптоми през пролетта, когато брезите цъфтят. По същия начин алергичните към амброзия са най-засегнати през ранната есен.
След като бъде развита поленова алергия, е малко вероятно тя да изчезне. Въпреки това, симптомите могат да бъдат лекувани с лекарства и алергенна имунотерапия. Някои промени в начина на живот, като избягване на излагането на установения алерген, също могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
Какви видове поленови алергии съществуват?
Има стотици видове растения, които отделят прашец във въздуха и предизвикват алергични реакции. Някои често срещани причинители на алергии са:
- Растения от семейство Брезови;
- Дъбове;
- Трева;
- Амброзия.
Брезовият прашец е един от най-често срещаните алергени във въздуха през пролетта. Докато брезите цъфтят, те отделят малки зрънца прашец (микроскопични гаметофити, от които се развиват мъжките гамети на семенните растения), които се разпръскват от вятъра. Една бреза може да произведе 5,5 милиона поленови зърна.
Подобно на брезите, дъбовете освобождават прашец във въздуха през пролетта. Докато дъбовият прашец се счита за леко алергенен в сравнение с прашеца на други дървета, той остава във въздуха за по-дълги периоди от време. Това може да причини тежки алергични реакции при някои хора с поленови алергии.
Тревата е основният отключващ фактор за поленови алергии през пролетните и летните месеци. Съществуват много видове трева, но само някои от тях, като многогодишната ръж (пасищен райграс), бермудската трева и синята трева, могат да предизвикат алергии.
Амброзията е тревисто растение, което е една от основните причини за алергия, предизвикана от полени, в световен мащаб. Едно растение може да произведе близо 1 милиард зрънца прашец. Най-активна е през ранните есенни месеци. В зависимост от местоположението обаче, амброзията може да започне да разпространява прашеца си още през август и да продължи през ноември. Пренасяният от вятъра прашец може да измине стотици мили и да оцелее през мека зима.
Какви са симптомите на поленова алергия?
Симптомите на поленова алергия най-често включват:
- Запушване на носа;
- Налягане в синусите, което може да причини болка в лицето;
- Хрема;
- Сърбеж и сълзене на очите;
- Възпалено гърло;
- Кашлица;
- Подута, синкава кожа под очите;
- Намалено усещане за вкус или обоняние;
- Повишени астматични реакции.
Какви са причините за поленова алергия?
Алергиите към полени възникват, когато имунната система погрешно идентифицира полените като опасни за организма вещества. Не е напълно ясно обаче какво причинява всеки вид алергия, включително алергията към цветен прашец. Експертите смятат, че е възможно гените да играят роля, пише Puls.bg.
Как се диагностицира поленова алергия?
Обикновено поленовата алергия се диагностицира от алерголог чрез тест за алергия, за да потвърди диагнозата. Диагностицирането за наличие на алергия обикновено включва следните стъпки:
- Снемане на анамнеза (медицинска история и симптоми) на пациента – включително, кога са започнали симптомите, колко дълго са продължили и дали винаги присъстват или се подобряват или влошават в определени периоди от годината;
- След това се извършва кожен тест, за да бъде определен специфичният алерген, който причинява оплакванията. По време на процедурата се убождат различни участъци от кожата и се поставя малко количество различни видове алергени. Когато пациентът е алергичен към някое от веществата, той развива по кожата зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на убождането в рамките на 15 до 20 минути;
- Изследването за алергия може да бъде извършено и чрез кръвен тест.
Какво е лечението при поленова алергия?
Предлагат се няколко лекарства за алергия без рецепта:
- Антихистамини, като цетиризин или дифенхидрамин;
- Деконгестанти, като псевдоефедрин; или оксиметазолин;
- Лекарства, които комбинират антихистамин и деконгестант, като лоратадин/псевдоефедрин и фексофенадин/псевдоефедрин.
Съществува форма на имунотерапия под формата на вксини. Инжекции с алергена се поставят на серии, като количеството алерген в инжекцията постепенно се увеличава с времето. Тези инжекции променят реакцията на имунната система към алергена, като помагат за намаляване на тежестта на алергичните реакции. Тяхното поставяне води до облекчение на симптомите 1 година след започване на терапията. Лечението може да продължи общо 3 до 5 години. Алергенната имунотерапия не се препоръчва за деца под 5 години.
