Светлинното замърсяване през нощта – дори толкова слабо, колкото лунната светлина или светлината, проникваща през процеп под вратата – оказва негативно влияние върху човешкото сърце, според ново проучване, публикувано в European Heart Journal.
„Излагането на по-високи нива на светлина през нощта е свързано с ремоделиране на сърцето. Това е процес, при който структурата и функцията на сърцето се променят, а обикновено го наблюдаваме като реакция на хроничен стрес или увреждане на сърцето“, заяви Лу Ци от Университета Тулейн в Ню Орлиънс, САЩ, който ръководи изследването.
Макар че това е начинът, по който човешкият организъм се адаптира към подобен стрес, „в крайна сметка той отслабва сърцето и може да доведе до сърдечна недостатъчност“, каза той, цитиран от „Евронюз“.
Поради това поддържането на спалните помещения възможно най-тъмни „трябва да се разглежда като една от потенциалните стратегии за предотвратяване на сърдечни заболявания от страна на лекарите и политиците“, обясни Ци.
В проучването са участвали 11 071 души, които в продължение на една седмица са били изложени на различни нива на светлина през нощта – от почти пълен мрак до различни степени на осветеност, включително светлина, сравнима с тази от телефонен екран на ниска яркост или със светлина, проникваща през леко открехната врата.
Три години по-късно участниците са подложени на магнитно-резонансно изследване на сърцето (ЯМР), за да бъдат установени евентуални промени в неговата структура и функция.
Резултатите показват, че участниците, изложени на най-високите нива на светлина през нощта, са имали удебеляване на стените на лявата камера на сърцето, което намалява пространството във вентрикула. Наблюдавани са и признаци, че способността на сърцето да се разтяга и отпуска по време на сърдечния цикъл е намалена – ранен признак за нарушена сърдечна функция.
„Мракът заслужава да бъде признат като жизненоважен фактор – също толкова важен за сърдечно-съдовото здраве, колкото контролът на кръвното налягане и чистият въздух“, пишат професор Томас Мюнцел от Университетския медицински център в Майнц, Германия, и негови колеги в придружаваща редакционна статия.
Те призовават лекарите да разпитват пациентите за условията, в които спят: „колко тъмна е спалнята, дали пациентът работи на нощни смени и колко време използва екрани след залез слънце“. Сред препоръките са използването на плътни затъмняващи завеси, осветление с топли цветове до леглото и покриване на малките светодиодни индикатори за режим на готовност на домакинските електронни устройства.
Общините също имат роля, тъй като светлинното замърсяване е „един от малкото фактори на околната среда, които градовете могат да контролират пряко и сравнително евтино“. Сред посочените мерки са използването на осветителни тела, които насочват светлината само там, където е необходима, крушки с по-топъл светлинен спектър, както и улично осветление с намалена яркост или сензори за движение – решения, които са енергийно ефективни и благоприятни за климата.
