Френските музеи напоследък сякаш се превърнаха в примамлива сцена за крадци. Само за последните месеци от витрините и залите изчезват злато, скъпоценни камъни, антични предмети и произведения на изкуството. А някои от обирите приключват за броени минути.
Последният случай е от вторник. Двама крадци се промъкват в музея „Реноар“ в Кан сюр Мер, на Френската Ривиера, и си тръгват с две картини на Пиер-Огюст Реноар – „Портрет на мадам Колона Романо“ и „Млада жена на кладенеца“. Още две произведения – „Портрет на мадам Пишон“ и „Коко чете“, остават зад тях, изпуснати при бягството през градината.
Влизането им в музея е почти светкавично. Престъпниците прерязват оградата, стигат до прозорец на приземния етаж и проникват вътре. Цялата кражба отнема по-малко от три минути. По оценка на кмета на Кан сюр Мер Брайън Масон двете откраднати картини струват около 9 милиона евро.
Това обаче далеч не е единственият подобен случай.
През юли двама мъже с перуки нахлуват в музей в Шатийон сюр Сен, в Източна Франция. С чукове разбиват витрина и се измъкват с 2500-годишна златна огърлица, тежаща близо половин килограм.
При друг обир трима маскирани крадци действат също толкова директно. Те разбиват витрини и отнасят 27 бижута, чиято стойност надхвърля 4,5 милиона евро.
Тези случаи идват само месеци след един от най-шумните музейни обири в последно време – този в Лувъра. Миналата година от галерия „Аполон“ бяха откраднати исторически бижута, оценявани на 88 милиона евро. Обирът привлече внимание по целия свят и неизбежно постави един въпрос: доколко защитени са френските музеи?
Според Европол отговорът не изглежда особено успокоителен.
Престъпниците все по-често се насочват към предмети, в които има злато и други благородни метали. Причината е проста – те могат да бъдат претопени и превърнати в нещо, което по-трудно може да бъде проследено. Скъпоценните камъни също представляват интерес, защото могат да бъдат извадени от бижутата и продадени отделно.
В доклад на Европол от август се отбелязва и друга тревожна тенденция – крадците стават все по-агресивни. Чукове, брадви, лостове и дори експлозиви вече се използват при подобни престъпления.
„Осем от 10 (кражби) са включвали бижута, монети или антични предмети, които лесно могат да бъдат разтопени“, казва Кастелен.
Сред музеите, които усещат тази заплаха, е и „Лалик“, разположен близо до германската граница. След обир на 5 юли той все още не е отворил врати. Тогава шест витрини са разбити с чукове, а от тях са изчезнали бижута за милиони евро.
Музеят е посветен на Рене Лалик – прочут бижутер и майстор на стъкло. Сега обаче пред него стои и друга задача: да се погрижи за сигурността. За подобряване на системите за защита са необходими около 200 000 евро.
И точно тук се появява по-големият проблем.
Музеите трябва да пазят произведения и предмети, които често са безценни заради историята си, но в същото време разполагат с ограничени бюджети. Всеки нов обир показва колко трудно е да се намери баланс между опазването на културното наследство и средствата, необходими за неговата защита.
„Трябва да затрудним кражбата на произведения на изкуството и предмети, които са част от културното наследство на Франция и принадлежат на всички французи. Това е абсолютно необходимо. И за да постигнем това, трябва да инвестираме“, казва Гийом Поатринал, ръководител на организация, която подкрепя опазването на френското културно наследство.
Има и още един парадокс. Открадната картина трудно може да бъде продадена законно. Тя е разпознаваема, има история и документи, а опитът да бъде предложена на легалния пазар лесно би могъл да насочи полицията към крадците.
При златото и скъпоценните камъни ситуацията е различна. Те могат да бъдат разделени от предмета, претопени или извадени от бижуто и продадени поотделно.
Именно това превръща част от музейните експонати в особено привлекателна мишена – не заради историята, която носят, а заради материалите, от които са направени.
