25 години след атентатите от 11 септември 2001 г. архивните кадри от най-травматичния ден в съвременната американска история достигат до нова аудитория. За младите хора, които не са го преживели, историята идва не по телевизията, а през TikTok, YouTube и социалните мрежи – често без необходимия контекст и редом с дезинформация и стари конспиративни теории.
Милиони хора, които помнят 11 септември, отново гледат кадрите от атаките и четат за последствията от тях. За едно по-младо поколение обаче това е първата среща с онзи ден.
„Повече от 100 милиона американци са твърде млади, за да си спомнят този ден“, отбеляза наскоро бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.
Тези млади хора откриват събитията клип по клип – в YouTube, TikTok и други социални платформи. Там автентичните архивни кадри съществуват редом с откровени лъжи, спекулации и конспиративни теории.
Това променя начина, по който едно поколение научава за трагедията.
За човек, който не е бил роден или е бил твърде малък през 2001 г., сурите телевизионни кадри могат да изглеждат като своеобразно пътуване назад във времето – към епохата на VHS касетите, стационарните телефони и телевизионните новини. Но без исторически контекст границата между документалния запис и манипулацията лесно се размива.
Да си припомним ужаса от терора на 11 септември 2001 г. (СНИМКИ)
Когато историята се превъръща в онлайн съдържание
Една от най-честите отправни точки са оригиналните телевизионни предавания от сутринта на атаките. В YouTube сред популярните търсения са „новините за 11 септември, както се случиха“ и видеозаписи от самолетните удари.
Някои потребители събират цели плейлисти с архивни телевизионни предавания, а други създават монтажи, които показват едновременно реакциите на различни телевизионни канали в първите минути след атаките.
Тези записи са ценни именно защото показват не само случващото се, но и огромната несигурност в онзи момент. Никой не знаеше колко са нападателите, дали предстоят нови атаки и какво ще се случи след минути.
В онзи ден милиони американци разчитаха на телевизионните новини, за да разберат какво се случва. Водещи като Том Брокоу, Питър Дженингс и Дан Ратър се превърнаха в едни от най-важните гласове за хората в страната. Както отбелязва историкът Гарет Граф, те на практика изпълняваха ролята на национални лидери, като информираха и насочваха обществото в момент на дълбока несигурност.
Днес обаче същите кадри се консумират по съвсем различен начин. Те са откъси, клипове и кратки видеа, които алгоритмите подреждат заедно с всякакво друго съдържание.
През 2001 г. нямаше социални мрежи, туитове или дийпфейкове, генерирани от изкуствен интелект. Информационната среда беше далеч по-ограничена, а големите медии имаха ролята на редактори и пазители на съдържанието.
Това означаваше и внимателен подбор на най-травмиращите изображения.
Когато медиите контролираха какво вижда публиката
Телевизионните мрежи умишлено избягваха да показват хора, падащи или скачащи от кулите. Същото важеше и за някои от най-тежките кадри от атаките.
Емблематичната снимка „Падащият човек“ на фотографа на Associated Press Ричард Дрю например предизвика сериозен обществен дебат. Много вестници я публикуваха само веднъж, след което спряха да я използват заради обвиненията, че експлоатират смъртта на човек и нарушават достойнството му.
Днес подобен редакторски контрол до голяма степен липсва в социалните платформи. Един и същ кадър може да бъде публикуван отново и отново, да бъде изваден от контекста и да бъде препоръчван на милиони потребители.
Именно тук се появява и опасността.
Телевизионното отразяване на 11 септември неизбежно съдържа грешки. В хаоса на живото предаване журналистите понякога съобщават непотвърдена или неточна информация. Днес тези моменти могат да бъдат изрязани от контекста и представени като „доказателство“ за конспиративни твърдения.
Според Джеймс М. Линдзи от Съвета за международни отношения конспиративните теории за 11 септември не са безобидни. Те могат да подкопават доверието в демократичните институции, да обвиняват невинни групи и да отклоняват вниманието от реалните причини и извършители на атаките.
Новото поколение и старите конспирации
Интересът към 11 септември очевидно не изчезва. Той просто се променя.
Младите хора задават въпроси, търсят архивни кадри и се опитват да разберат какво се е случило. Това е възможност за медиите да предоставят проверена информация и исторически контекст.
