Замисляли ли сте се защо понякога се събуждате свежи и отпочинали, а друг път – изморени, въпреки че сте спали приблизително еднакво дълго? Ново изследване предполага, че сънищата може да имат по-голямо значение за усещането за почивка, отколкото се е смятало досега.
Проучване на учени от IMT School for Advanced Studies Lucca в Италия показва, че по-ярките сънища могат да направят съня по-пълноценен и дълбок. Данните, публикувани в списанието PLOS Biology, поставят под въпрос традиционното разбиране, че дълбочината на съня се определя основно от бавната мозъчна активност.
Дълго време се е приемало, че усещането за дълбок сън идва най-вече от бавните мозъчни вълни, характерни за състояние, близко до безсъзнание. Те се наблюдават най-често по време на не-REM фазата, която обикновено се определя като „дълбок сън“.
Въпреки това много хора съобщават, че се чувстват добре отпочинали и след REM фазата – периодът, в който сънуваме най-интензивно, въпреки че тогава мозъкът е по-активен и наподобява будно състояние.
За да изследват това по-подробно, учените проследили 44 възрастни участници в рамките на четири нощи. Те били събуждани неколкократно по време на не-REM съня и веднага разпитвани за преживяванията си непосредствено преди събуждането. Паралелно с това мозъчната им активност била измервана чрез ЕЕГ.
Резултатите потвърждават връзката между по-бавните мозъчни вълни и по-силното усещане за дълбок сън. Но се откроява и нещо друго — когато участниците съобщавали, че са сънували, те оценявали съня си като по-дълбок, дори ако не си спомняли ясно самия сън.
Оказва се, че сънуването може да засили усещането за пълноценен сън, въпреки че включва по-активни мозъчни процеси. Значение има и характерът на сънищата. По-ярките, емоционални и необичайни сънища се свързват с по-силно чувство за дълбока почивка. За разлика от тях, по-абстрактните или „мисловни“ сънища, при които човек осъзнава, че мисли, са свързани с по-леко усещане за сън.
Тези резултати подсказват, че самото преживяване на сънуването може да помага на мозъка да се „откъсне“ от външния свят и да създаде по-силно усещане за възстановяване. С други думи, не е важно само колко се забавя мозъчната активност, а и доколко сме потопени в сънищата си.
Изследователите смятат, че това може да обясни защо понякога възприемаме съня си като различен по качество, дори когато продължителността му е една и съща. Две нощи със сходен брой часове сън могат да се усещат напълно различно в зависимост от съдържанието и интензивността на сънищата.
Това ново разбиране предлага различна перспектива към съня и неговото влияние върху здравето. Промени в сънуването – например по-редки или по-малко ярки сънища – могат да окажат влияние върху усещането за почивка, дори ако реалните модели на сън остават почти непроменени.
Накратко, сънищата може да не са просто страничен ефект на съня. Те вероятно играят важна роля за това колко отпочинали се чувстваме. Дори когато не ги помним, те може да допринасят за възстановяването на ума и организма.
