Аз съм Деси Слава, истинският победител във VIP Brother 2. Спомням си момента, в който казаха, че не печеля аз и че оставам втора. Имах по-хубави качества от Христина, наистина. Може би звучи нескромно, но аз наистина го вярвам и ви го казвам.
Ако нямам това чувство да искам да бъда победител, реално аз нямаше да мога да направя и кариера в живота си, нямаше да мога да се развия. Искам да си призная - аз неведнъж съм казвала, че ако Азис не беше с мен, аз най-вероятно нямаше да вляза. Страхувам се от агресивни хора; хора, които имат голяма уста и могат да те надприказват и не можеш никога нищо да им кажеш. Азис беше този, който ми каза: „Няма да се притесняваш, знаеш моята уста колко е голяма. Ако има някакъв проблем, аз ще го оправям!" Той беше моят закрилник там. Беше моят ангел хранител.
Значи, това със столиците искам да кажа, че тръгна от мен. Тогава разбрах, че Манхатън не е в Австралия.
Зрителите ме запомниха с това, че съм много емоционална като човек. Много се смях, много пях... Някои хора се опитаха да ме обвинят и да кажат, че „тя пък само пее, какво толкова пее?!". Еми какво да правя друго? Аз съм певица! Какво да правя? Не съм злобарка да се заяждам с хората. Трябва да ми сложат една тапа в устата, за да не пея.
Последните няколко месеца наистина са тежки в личен план за мен. Нямам човек до себе си в момента, нямам приятел. Опитвам се да съм силна и да го преодолея, да го преживея... Смятам, че Бог не ни дава неща, които не можеш да преживеем.
Вълнувам се от това, че не знам кои са участниците. Интересно ми е, дори не искам да знам кои са. Излъгах...
Поведението ми като цяло ще бъде продиктувано от хората, с които ще съжителствам вътре. Няма да правя неща, с които да си мисля, че непременно ще се харесам на хората отвън или на хората вътре. Просто ще бъда себе си и ще правя това, което чувствам. За мен е много важно да не изневерявам на себе си.
