Д-р Райна Стоянова е ендокринолог, специалист по метаболитни заболявания и клинична фармакология. Работата ѝ днес е насочена към медицината на дълголетието – област, която набира популярност, но продължава да поставя въпроси за границата между научните доказателства, маркетинга и очакванията.
В разговор с Мариян Станков – Мон Дьо тя поставя акцент върху една идея, която според нея често остава на заден план: целта не е просто повече години живот, а повече години в добро здраве.
„Традиционната медицина остава основата“
Стоянова не приема, че интересът ѝ към медицината на дълголетието е заместил класическата медицина. „Никога не е преставала традиционната медицина да бъде интересна за мен. В традиционната медицина намирам основата, базата за всичко останало.“
Определя себе си като лекар, който гледа към бъдещето и работи с концепцията за т.нар. „Медицина 3.0“.
Интересът към дълголетието идва и от личната ѝ история. Родена е в Банско, а баба ѝ и дядо ѝ са съответно на 89 и 96 години. „Желанието ми да се занимавам с дълголетие в добро здраве до голяма степен е инспирирано от тях.“
Признава, че първоначално самата тя е гледала скептично на темата. „И аз самата се чудех – губя ли си времето.“
Според нея популярността на темата изисква повече критичност. „Трябва да сме критични не само за да живеем по-дълго, но да живеем по-дълго автономни, съзнателни и да бъдем самите себе си.“
Гените имат значение, но не са единственият фактор
На въпроса колко дълго иска да живее, Стоянова посочва наследствеността като важен фактор. „Вярвам, че гените биха допринесли за моето дълголетие. Но искам наистина то да се случва в добро здраве.“
Според нея човек на 50 години има реален шанс да достигне по-дълбока старост, ако полага грижи за здравето си. „Не е толкова важно да живеем до 100, а как ще се чувстваме на тези 100 години.“
Дори живот до 80 години може да бъде достатъчно пълноценен, ако човек остане активен и независим.
Какво всъщност представлява медицината на дълголетието
По думите на Стоянова тази област е насочена основно към здравите хора чрез профилактика и ранно откриване на рискове.
Сред инструментите са скрининговите прегледи и проследяването на биологичната възраст. „Нашата биологична възраст може да бъде много по-млада от нашата хронологична възраст.“
Тя отбелязва, че вече съществуват експерименти, които изследват възможността биологичният часовник да бъде върнат назад, но науката все още не може да каже с колко години реално може да бъде удължен животът.
Все повече започват и рандомизирани контролирани проучвания в тази сфера, макар засега голяма част от тях да се провеждат върху животински модели.
Семаглутидът вече се изследва извън лечението на диабет
Стоянова дава пример със семаглутида – молекула от групата на GLP-1 рецепторните агонисти.
Лекарството се използва за лечение на диабет тип 2 и за контрол на телесното тегло, но в момента се изследва и във връзка с дълголетието. „Доказва чрез рандомизирани клинични проучвания, че удължава живота на женски мишки.“
Тя подчертава, че подобни резултати все още не могат да бъдат пренасяни директно върху хора.
Органите не стареят еднакво
Според Стоянова различните органи имат собствена биологична възраст.
Тя дава пример със сърцето. „Ако сме генетично предразположени към артериална хипертония и въпреки това се храним с повече солена храна, пушим и не се движим, сърцето започва да старее по-бързо.“
Наред с физическите фактори, тя посочва и един по-малко обсъждан елемент. „Един от основните фактори е това да не сме самотни и да не се чувстваме сами.“
Социалните контакти, радостта от живота и усещането за щастие според нея имат място сред факторите, които влияят върху здравословното остаряване.
„Фундаментът е безплатен“
Когато разговорът стига до биохакинга, пептидите и скъпите клиники, Стоянова насочва вниманието към далеч по-обикновени навици. „Остава най-важното и фундаментът.“
Сред тях изброява профилактичните прегледи, качествения сън, добрата храна, движението и физическата активност. „В лонджевити има много бизнес и много маркетинг. Повече отколкото наука.“
Според нея науката се движи по-бавно от модните тенденции. „Фундаментът е безплатен и достъпен.“
Защо предупреждава за пептидите
Една от темите в разговора е разрастващият се сив пазар на пептиди.
Стоянова обяснява, че голяма част от тези продукти никога не достигат до официално одобрение като лекарства. „Около 90-95% от изпитваните лекарствени молекули изпадат от клиничните изпитвания до фаза 3.“
Според нея проблемът не е само в липсата на доказателства. „Контролни органи не са намесени.“
Тя описва как подобни вещества могат да бъдат произвеждани в условия, които не отговарят на изискванията за стерилност и контрол на качеството. „Тези сертификати не гарантират, че всяка една от тези бройки ще докаже тази чистота.“
Допълва, че подобни продукти понякога се препоръчват и от лекари. „Трябва да сме много критични, много аналитични.“
Ретатрутидът все още не е на пазара
Сред най-коментираните молекули в момента е ретатрутидът.
Стоянова напомня, че той все още не е одобрен нито в Европа, нито в САЩ. „Това лекарство не съществува все още нито на американския, нито на европейския, камо ли на българския пазар.“
Очакванията са евентуалното му одобрение да стане през 2027 г.
Според наличните изследвания той показва потенциал за около 30% редукция на телесната маса.
Какво се разработва следващите години
По думите ѝ разработването на подобни лекарства продължава с голяма скорост. Тя дава пример с молекули, които могат да се прилагат веднъж месечно вместо всяка седмица. „Много е любопитно какво ще се случи.“
Стоянова разказва и за участието си във форум в китайския Гуанджоу, където е видяла темпото, с което се развиват науката и технологиите.
Защо не би използвала BPC-157
Друг широко обсъждан пептид е BPC-157. Стоянова казва, че не би си го инжектирала.
Причината е, че според наличните данни той не е успял да докаже ефективност, която да оправдае преминаването към следващите етапи на разработване като лекарство. „Не доказва наистина, че може да допринесе за оздравяването.“
Може ли лекарство да гори мазнини и да пази мускулите
В края на разговора темата се насочва към бъдещето на фармакологията.
Стоянова смята, че разработването на молекули, които едновременно да намаляват мазнините, да запазват мускулната маса и да потискат глада, вече не изглежда невъзможно. „Тази реалност не е невъзможна.“
Тя посочва, че в момента се разработват няколко подобни молекули, включително такива, свързани с миостатина – белтък, който ограничава растежа на мускулите.
Според нея предстои да стане ясно кои от тези разработки ще преминат успешно през клиничните изпитвания и ще достигнат до пациентите.
