Глобална тревога след инцидент в руска лаборатория за изследване на чумата отново насочи вниманието към заболяването. Германски експерти по чумата разказват пред „Евронюз“ какви уроци може да даде „Черната смърт“ днес.
След като 28-годишна лаборантка от Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата в Сибир почина от „белодробна инфекция с неизвестен произход“, много въпроси остават без отговор. Наскоро дори президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази тревога по случая. Но колко опасна е ситуацията в действителност? И как изследванията на чумата могат да помогнат за поставянето на настоящия случай в контекст?
По време на „локдауните“ много хора сравняваха коронавируса с чумните епидемии от миналите векове. По време на кризата с Ковид-19 хора оставяха цветя пред чумната колона във Виена.
Както обяснява археогенетикът Йоханес Краузе от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, чумата в Централна Европа е много по-стара, отколкото обикновено се смята.
„Бактерията на чумата Yersinia pestis може да бъде идентифицирана чрез ДНК от скелети, датиращи от неолита и бронзовата епоха, включително в Южна Германия - например в района на Аугсбург“, посочва Краузе.
„Най-известната епидемия е „Черната смърт“ между 1346 и 1353 г. Тя достига територията на Свещената Римска империя от 1348 г. нататък през Италия и Франция. Според историческата традиция Мюлдорф ам Ин е първият немскоговорящ град, засегнат от болестта, на 29 юни 1348 г. През лятото на 1350 г. следват пристанищните градове Любек и Хамбург, вероятно по морски пътища“, казва той.
Точно къде е бушувала най-тежко епидемията от чума остава неясно.
„На практика не е възможно да се посочи един-единствен „най-тежко засегнат“ град, тъй като изворите са непълни“, казва Йоханес Краузе.
„Хрониките например съобщават за около 12 000 починали в Ерфурт през 1350 г., а се смята, че Виена е загубила около една трета от жителите си. Като цяло вероятно между една трета и половината от населението е починало, като съществуват значителни регионални различия.“
„Разпространението на чумата е било свързано и с далечните търговски връзки“, обяснява Мартин Баух от Лайбницовия институт за история и култура на Източна Европа (GWZO). „В известен смисъл това е било страничен ефект от ранната „глобализация“.“
Разглеждайки историята на чумата, Йоханес Краузе отбелязва, „че патогените се разпространяват по човешките търговски и пътнически маршрути - тогава по Пътя на коприната и през Черно море, а днес със самолет“.
Случаят с чумата в Русия все още не е потвърден. Дори да е имало разпространение на бактерията, заради санкциите, наложени в отговор на пълномащабната агресивна война на руския президент Владимир Путин срещу Украйна, европейските пътници в Сибир понастоящем са рядкост.
Чумата показва и че много пандемии възникват сред животните, а патогените се променят чрез мутации и адаптация, обяснява Краузе.
„Чумата илюстрира това по впечатляващ начин, тъй като можем да проследим развитието й в продължение на хиляди години чрез ДНК“, казва той.
Историята на чумата показва и че ранните и решителни мерки са ефективни.
„Карантината е измислена като отговор на чумата“, посочва Краузе.
Друг урок от историята на „Черната смърт“, според Йоханес Краузе, е „че епидемиите променят обществата, включително до преследване на малцинствата. Погромите срещу евреи през 1348 и 1349 г. са отрезвяващо предупреждение“.
Мартин Баух е на същото мнение: „Това, което можем да видим много ясно, е търсенето на изкупителни жертви от обществото: в контекста на „Черната смърт“ е имало погроми срещу еврейското население, а дори и при коронавируса се появиха дълбоки социални напрежения.“
И накрая, както посочва Йоханес Краузе, „чумата не е изчезнала: тя оцелява сред популациите от гризачи и периодично предизвиква огнища, но днес може да бъде лекувана много ефективно с антибиотици и затова не представлява заплаха за човечеството“.
В началото на годината интердисциплинарен изследователски екип от Лайпциг, в който участва и Мартин Баух, откри край Ерфурт място, което може да се окаже масов гроб от времето на чумата.
По повод откритието той заяви: „За първи път може да успеем да разберем причините за високата смъртност по време на „Черната смърт“: имало ли е голямо значение това, че хората по онова време многократно са били изложени на периоди на недохранване, свързани и с климатични колебания и процеси на захлаждане? В крайна сметка можем да видим това както в костите, така и в документите, изследвани от историците.“
По данни от хрониките по време на епидемията през 1350 г. около 12 000 починали са били погребани в единадесет големи ями извън Ерфурт. Чрез анализ на седиментни ядки изследователите са възстановили средновековния пейзаж и са идентифицирали зона с размери около 10 на 15 метра и дълбочина 3,5 метра, съдържаща фрагменти от човешки кости. Според изследователите анализите датират откритите човешки останки от XIV век.
По повод откритието Йоханес Краузе заяви: „Особено интересно е, че гробът е бил целенасочено търсен и открит. Експерти посочват, че в Европа има по-малко от десет сигурно датирани масови гроба от времето на „Черната смърт“. Дали обаче това наистина е гроб от времето на чумата, може да бъде установено единствено чрез разкопки и ДНК анализ. Засега не могат да бъдат изключени алтернативни обяснения, като глад или други бедствия. Ако подозрението се потвърди, материалът ще позволи да бъдат сравнени геномите на чумата от този регион с тези от други части на Европа.“
