Снимката е илюстративна.
Снимката е илюстративна. / iStock/Getty Images
Черепът на най-малката известна птица - по-дребна от колибри, се е запазил чудесно в кехлибар на 99 милиона години, като удиви специалистите с много странни черти, сред които множество дребни зъби, съобщи Ройтерс.

Птицата Oculudentavis khaungrae е живяла през кредата по земите на днешна Северна Мианма. Черепът й е с дължина едва 14,25 мм. Останалата част от тялото не е запазена. Теглото й според специалистите е било 28 гр, а дължината - 5 см заедно с хипотетичната костна опашка.
 


"Направо бях изумена - каза палеонтоложката Цзинмай О'Конър от Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните в Пекин. - Това вероятно е най-добре запазеният череп на птица от мезозоя, който съм виждала. И е толкова странен".

Откриха следи от необичаен вид месоядни динозаври в Австралия

През мезозоя са живели динозаврите.

Мемозойското дребосъче е имало около 100 конични зъба с остри върхове. Най-вероятно се е хранело с насекоми. Очите му са били като на сова, като костите образуват конус, признак за остро зрение. Малкият размер на апертурата насочва, че птичето е било активно през деня.

Птиците са еволюирали от малки пернати динозаври преди около 150 милиона години. Oculudentavis е пример за разликите в размер между представителите на динозавърската група. Най-големият от тях, живял по същото време, е 90-тонният аржентинозавър, който е бил дълъг 35 м.

Учени откриха нов вид динозавър (ВИДЕО)

Птиците имат пръстен от кости, склералният пръстен, който помага да се придържа окото. При повечето птици отделните кости, наречени склерални кости, са прости и доста квадратни. Но в Oculudentavis те са с форма на лъжица - характерна черта, срещана преди само при някои живи гущери. Костите на окото образуват конус, подобно на очните кости на совите. Това показва, че динозавърът е имал изключително зрение. За разлика от совите, очите са обърнати настрани, а отворът в центъра на костите е тесен, което е ограничавало количеството светлина, попадаща в окото. Това дава сериозни доказателства, че Oculudentavis е бил активен през деня. Освен това очите на съществото изпъкват от главата му по начин, който не съществува при никое друго животно, което затруднява учените да разберат как точно функционират очите.
 


"Това е най-странният фосил, който някога съм имал късмет да изучавам", обяснява проф. О'Конър.

"Просто обичам да откривам как естественият подбор води до образуването на такива причудливи форми. Ние имаме и голям късмет, че този фосил е оцелял, за да бъде открит 99 милиона години по-късно."

Челюстта на динозавъра има изненадващо голям брой зъби. Това изглежда предполага, че въпреки малкия си размер, Oculudentavis е бил хищник, който яде насекоми.

Заедно с черепа са запазени и меки тъкани, по-специално останките на езика на животното, което би могло да даде по-нататъшна представа за неговите билогични белези. Находката подчертава невероятния потенциал на кехлибара за запазване на изкопаеми образци, които иначе може биха оцелели. Географското разположение на находката може да има нещо общо с процеса на миниатюризация, казват учените.

Изолацията често оказва влияние при животни, които развиват по-малък размер на тялото, като някои забележителни примери се срещат на острови.

Интересното е, че кехлибарът от Мианмар се смята, че се е образувал върху древна островна дъга.
 
БТА

Любопитно