Астрономи регистрираха "дъжд от плазма" на Слънцето, който може да обяснява защо атмосферата на звездата ни е толкова по-гореща от повърхността, съобщи Фокс нюз.
Данните са събрани с телескопи с висока резолюция на Обсерваторията за слънчева динамика. Те показват, че дъждът в короната на Слънцето е подобен на този на Земята, с някои изключения.
На Слънцето той е много по-горещ. Освен това плазмата е електрически заредена и дъждът не се събира в локви, като на земята. Вместо това се образуват магнитни линии, които излизат от повърхността. На местата, където тези линии са на повърхността, тя се загрява прекомерно и температурата достига един милион градуса Целзий.
Свръхгорещата плазма се разширява и се издига към извивката на магнитната линия. След това се охлажда, кондензира и гравитацията я насочва надолу. Така се образува коронарният дъжд.
Учените от космическия център "Годар" и Католическия университет във Вашингтон са идентифицирали такива контури с коронарен дъжд с височина до 48 000 км.
Данните са събрани с телескопи с висока резолюция на Обсерваторията за слънчева динамика. Те показват, че дъждът в короната на Слънцето е подобен на този на Земята, с някои изключения.
На Слънцето той е много по-горещ. Освен това плазмата е електрически заредена и дъждът не се събира в локви, като на земята. Вместо това се образуват магнитни линии, които излизат от повърхността. На местата, където тези линии са на повърхността, тя се загрява прекомерно и температурата достига един милион градуса Целзий.
Свръхгорещата плазма се разширява и се издига към извивката на магнитната линия. След това се охлажда, кондензира и гравитацията я насочва надолу. Така се образува коронарният дъжд.
Учените от космическия център "Годар" и Католическия университет във Вашингтон са идентифицирали такива контури с коронарен дъжд с височина до 48 000 км.
