Астрономи откриха най-далечната звезда, наблюдавана някога - свръхгорещ и свръхярък гигант, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на Космоса, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала отдавна. Тя е била толкова масивна, че почти сигурно се е взривила на късчета само няколко милиона години след появата си. Бързата ѝ гибел прави откритието на международен екип с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" още по-невероятно, тъй като са необходими еони, докато светлината, излъчвана от далечни звезди, достигне до нас.
"Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години или около 900 милиона години след Големия взрив", каза астрономът и водещ автор на изследването Брайън Уелч от университета "Джонс Хопкинс". "Определено имахме късмет", допълва той.
Астрономът я назовава Еарендел (Earendel), староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му "подходящо наименование за звезда, която сме наблюдавали във време, често наричано "космическа зора".
Предишният рекордьор, Икар, също син свръхгигант, открит от "Хъбъл", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия взрив.
И в двата случая астрономите са използвали техника, известна като гравитационна леща, за да увеличат слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими предвид огромните им разстояния.
Макар "Хъбъл" да се е "взирал" в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия взрив, който е формирал Вселената, отделните им звезди е невъзможно да бъдат открити.
Въз основа на данните от "Хъбъл" учените допускат, че Еарендел може да е била сред първото поколение звезди, родени след Големия взрив. Бъдещите наблюдения с наскоро изстреляния космически телескоп "Джеймс Уеб" трябва да предоставят повече подробности или "още едно парче от космическия пъзел, който представлява еволюцията на нашата Вселена".
Според настоящите данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и около 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била главната звезда в бинарна или дори в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.
Телескопът "Джеймс Уеб", който е 100 пъти по-мощен от "Хъбъл", трябва да помогне да се изясни колко масивна и гореща е била звездата в действителност и да разкрие повече за нейната родителска галактика.
Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала отдавна. Тя е била толкова масивна, че почти сигурно се е взривила на късчета само няколко милиона години след появата си. Бързата ѝ гибел прави откритието на международен екип с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" още по-невероятно, тъй като са необходими еони, докато светлината, излъчвана от далечни звезди, достигне до нас.
"Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години или около 900 милиона години след Големия взрив", каза астрономът и водещ автор на изследването Брайън Уелч от университета "Джонс Хопкинс". "Определено имахме късмет", допълва той.
Астрономът я назовава Еарендел (Earendel), староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му "подходящо наименование за звезда, която сме наблюдавали във време, често наричано "космическа зора".
Предишният рекордьор, Икар, също син свръхгигант, открит от "Хъбъл", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия взрив.
И в двата случая астрономите са използвали техника, известна като гравитационна леща, за да увеличат слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими предвид огромните им разстояния.
Макар "Хъбъл" да се е "взирал" в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия взрив, който е формирал Вселената, отделните им звезди е невъзможно да бъдат открити.
Въз основа на данните от "Хъбъл" учените допускат, че Еарендел може да е била сред първото поколение звезди, родени след Големия взрив. Бъдещите наблюдения с наскоро изстреляния космически телескоп "Джеймс Уеб" трябва да предоставят повече подробности или "още едно парче от космическия пъзел, който представлява еволюцията на нашата Вселена".
Според настоящите данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и около 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била главната звезда в бинарна или дори в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.
Телескопът "Джеймс Уеб", който е 100 пъти по-мощен от "Хъбъл", трябва да помогне да се изясни колко масивна и гореща е била звездата в действителност и да разкрие повече за нейната родителска галактика.
