През 1901 г. край гръцкия остров Антикитера водолази, занимаващи се с добив на гъби, откриват останките на римски кораб. Сред амфори и статуи те намират корозирал блок от бронз и дърво, чиято същност остава загадка в продължение на години. По-късно предметът се превръща в един от най-изследваните археологически артефакти в света – сложен механизъм със зъбни колела, датиран между 150 и 100 г. пр.н.е., създаден за изчисляване на астрономически позиции и предсказване на затъмнения.
Днес артефактът се съхранява в Националния археологически музей в Атина. Според датировката той е изработен в края на II или началото на I век пр.н.е., приблизително по времето, когато корабът, който го е превозвал, е потънал.
Една от най-разпространените хипотези, представена от изследователския проект за механизма от Антикитера, предполага, че устройството може да е произлязло от районите, свързани с коринтските колонии, вероятно от Сиракуза, и да е било повлияно от школата на Архимед. Точният му създател обаче остава неизвестен.
Устройството е включвало повече от 30 ръчно задвижвани бронзови зъбни колела, които моделирали движението на Луната, Слънцето и познатите тогава планети. То използвало сложна система от епициклични предавки – механизъм, подобен на съвременния диференциал – за да компенсира отклоненията в орбитите.
В предната част малка сфера, оцветена наполовина в бяло и наполовина в черно, показвала точната фаза на Луната. На задната страна се намирали най-малко четири циферблата, представящи Метоновия цикъл, цикъла Сарос за предсказване на затъмнения, календара на общогръцките спортни игри и Екселигмос – система за по-точно изчисляване на затъмненията.
Разгадаването на фрагментите, силно повредени от морската вода, отнема десетилетия. През 1959 г. физикът Дерек де Сола Прайс започва изследване на 82-те открити части. По-късно, заедно с гръцкия ядрен физик Харалампос Каракалос, той създава първите рентгенови и гама изображения на вътрешността на механизма. Тези изследвания разкриват 27 зъбни колела, някои от които с по 127 и 235 зъба – изключително високо ниво на прецизност за древния свят. През 2017 г. Google посвещава специална своя драскулка на механизма, определяйки го като първия механичен компютър в историята.
Въпреки напредъка в изследванията, не всички загадки са разрешени. Проучвания на Тони Фрийт и Александър Джоунс, базирани на компютърни симулации, показват, че индикаторът за позицията на Марс може да е допускал отклонение до 38 градуса. Според учените това вероятно не се дължи на производствени грешки, а на ограниченията на древногръцката астрономия по онова време.
По-нови изследвания предполагат, че дори малка грешка при изработката би могла да доведе до блокиране или приплъзване на механизма. Това отново поставя въпроса дали устройството някога е функционирало напълно или на практика е било по-сложно и неудобно за използване, отколкото се е смятало.
Интересът към механизма от Антикитера не намалява. В различни части на света са създадени негови реплики с образователна цел, включително мащабният проект Monumental Antikythera Mechanism в Мексико, който има за цел да обучава ново поколение физици и инженери.
Изследователят Раул Перес Енрикес, двигател на проекта, обобщава значението на откритието така:
„Това е вселената на древния свят, видяна от нова перспектива – със Земята в центъра и планетите, обикалящи около нея, така както гърците са си я представяли преди повече от две хилядолетия.“
