Големи филмови продукции, подобни на "Непобедимите 2", вече може и да не се снимат в България, а Робърт де Ниро и Ал Пачино сигурно никога няма да стигнат до страната ни. Подобен сценарий е реалистичен, ако държавата не въведе така наречените финансови стимули за чуждите филми, които се правят у нас. Темата се дискутира от години, но по въпроса компетентните институции не правят нищо.
Ако до няколко месеца казусът не се реши чрез законови промени, сериозните международни продуценти ще започнат да ни заобикалят и да снимат продукциите си в съседни страни, където условията за тях са по-добри. За тази опасност съобщи в предаването "Кой говори" по Дарик Димитър Дерелиев - член на Съвета на директорите на "Ню Бояна". Компанията, която държи Киноцентъра, не е изключено и да премести дейността си в друга държава, заради липсата на финансов механизъм за стимулиране на чуждите продуценти. Вече има отправени и конкретни предложения, каза още Дерелиев. Той разкри и че "Умирай трудно" 5 с Брус Уилис е имало възможност да се снима в България, но екипът на филма в крайна сметка е предпочел Унгария заради финансовите стимули там.
Какво представляват тези стимули, обясни икономистът Емил Хърсев: "Смело твърдя, че от едни примерно 100 милиона долара бюджет за филм, около 1/3 директно влизат в държавния бюджет. Има много разходи за една филмова продукция, които директно влизат като постъпления в бюджета. Примерно акцизите върху горивата, защото тази продукция идва, започва да наема камиони, автомобили...Значи ние знаем, че ако в България влязат едни 100 милиона долара, за да снимат филм, от тях в бюджета, до края на тази продукция, ще влязат около 30 милиона. И идеята е една част от тези 30 милиона държавата да даде обратно на онзи, който би донесъл въпросните 100 милиона у нас. Защото като не ги даде тези 20 или 15 милиона, примерно, колкото реши, тогава няма да получи нито един долар", е логиката на икономиста.
В различните европейски държави по различен начин се изчислява каква част от постъпленията в бюджета на страната да се върнат при продуцента на чуждата филмова продукция. В Унгария връщат 24% от сумата, в Чехия, Хърватия и Сърбия - 20%. Според Димитър Дерелиев от "Ню Бояна" за нашата страна процентът може да е 15. Пред Дарик той каза: "Ще дам за пример Сърбия, която въведе това нещо 2010 година. Много чужди продукции, които се бяха запътили към България, ще започнат да се снимат в Белград. Има и нещо още по-интересно, ще ви го кажа като изненадващ факт, който тези дни разбрах - две български филмови продукции, които са финансирани от българската държава, в момента проучват възможностите да бъдат снимани в Сърбия. Миналата седмица се върнахме от фестивала в Берлин. Там проведохме много срещи, изключително сериозни разговори, на най-високо ниво, с какви ли не продуценти, финансови къщи, банки. И първият им въпрос на всички е: Колко? Те дори не те питат дали има стимули в твоята държава, те веднага питат какъв е процентът. Това е. И ние обясняваме, че нямаме, че разговаряме за това и те ни отговарят: Добре, като го направите, ще се обадим. По наши изчисления, които направихме, около 100 милиона долара всяка година могат да бъдат изхарчени в България от чужди филми, ако бъде предприето такова законодателство за финансови стимули".
Битката да има финансови стимули за чуждите продукции, които се снимат у нас, се води вече от три години, призна в "Кой говори" режисьорът и продуцент Магърдич Халваджиян и обясни: "Аз лично съм разговарял с Бойко Борисов, виждал съм се с Дянков. При първата ми среща с Борисов преди време той каза: Да, това е ок, трябва да се говори с финансовото министерство. Говорихме с Дянков и той също каза: Да, трябват ни подробностите, за да видим как да стане. Не може да не можем да обясним колко важно нещо е това, което казва един от най-големите икономисти в тази държава Емил Хърсев. Просто ние не искаме тук да дойдат едни много пари, не искаме държавата да се възползва от тях. Насила едни хора се борим, за да се опитаме нещо да се случи, и едни дървени глави не искат да разберат. Проблемът е, че Министерство на финансите, и въобще държавата ни, си има куп други проблеми, които се опитва да реши спешно. Културата винаги е в седма глуха, това нещо не се смята за приоритет. А трябва да бъде приоритет, защото вкарва огромни чужди инвестиции в страната. Три години се борим за нещо, което в Европейския съюз съществува. Всички филми ще отидат в Румъния, в Сърбия, в Чехия, в Хърватия. Тук няма да се снима нищо, един лев няма да влезе в тази държава".
Магърдич Халваджиян разказа и за своя опит да привлече чужди продуценти в страната. "Скоро имах разговор с приятели италианци, които имат пари и искат да снимат филм. Аз се мъча да ги докарам тук, но те ме питат защо да идват в България, когато могат да го направят в Чехия, в Сърбия. И аз им казвам, че защото е по-евтино, защото познавам всички, а те отговарят: Да де, ама на другите места условията са по-добри, там го има този закон и ще си върнем парите. И аз тези хора не мога да ги докарам тук. И на челна стойка да застана, и да ги убеждавам колко красиви планини имаме, колко страшни професионалисти имаме, те си гледат сметките. А сметките не им излизат", обобщи Халваджиян.
И въпреки това той е категоричен, че битката с държавата ще бъде спечелена, защото ако това не се случи, по думите му, цялата ни филмова индустрия ще отиде на кино.
Ето как тримата специалисти отговарят на въпроса българското правителство ли е на ход:
Емил Хърсев: Аз не мисля, че само правителството, българската държава е на ход. Би могло политик, не е задължително да е от правителството, да направи от това свой политически проект. Човекът, който прокара този политически проект, ще спечели много. Бил той министър-председател, министър, депутат.
Магърдич Халваджиян: Някой политик трябва да хване в ръцете си тази работа, да я разбере и да го направи. Много е просто. Но по необясними за мен причини те не искат това нещо да се случи. Не знаят, притесняват се...Но не си ли задават въпроса защо едни хора го правят това нещо и привличат пари, а ние не го правим. Ами, вземи готов модел, не измисляй топлата вода. Ето ти ги, стоят на бюрото, всичките закони в Чехия, Хърватия...Вземи го. Копирай го. Готово е.
Димитър Дерелиев: Филмовата индустрия е една машина за пари за българската държава. Би могла да бъде такава. Ние предлагаме нещо, което можем да го осигурим, може да се осъществи. Това не са мечти. Това е нещо голямо и много хубаво. И затова искаме да се случи.
Министерство на финансите не изпрати свои представител в дискусията в предаването "Кой говори", въпреки покана на Дарик за подобно участие. Вместо това от отдел "Връзки с обществеността" на ведомството изготвиха писмен отговор на поставени от екипа на предаването въпроси. Ето текстът:
Министерство на финансите няма ангажимент за изготвянето на Закон за финансово стимулиране на филмовата индустрия. Имайки предвид спецификата на този вид дейност, подобен законопроект, ако бъде предложен на Народното събрание от орган на изпълнителната власт, следва да бъде изготвен от Министерство на културата. Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет, всеки законопроект се изпраща за съгласуване до съответните министерства преди разглеждането му на заседание на правителството. При такава процедура Министерството на финансите дава становище спрямо компетенциите си.
По отношение на финансовите стимули за определен вид дейност - те могат да бъдат под формата както на данъчни преференции, така и на различни неданъчни стимули. Системата от данъчни преференции в България основно е насочена към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и стратегически отрасли в страната, както и за постигането на определени социални цели. Основна данъчна преференция за стимулиране на чуждестранните инвестиции са въведените ниски данъчни ставки за преки данъци (10% корпоративен данък и 10% данък върху доходите на физическите лица).
В случаите на въвеждане на нови преференции, се изготвя предварителен анализ „разходи-ползи" и оценка на ефективността на предлаганата данъчна преференция. Също така следва да се има предвид, че всяка данъчна преференция се разглежда до колко е съвместима с правилата за държавна помощ на ЕС.
