- За революциите - по тунизийски и по български
Малко повече от година след „Жасминовата революция" в Тунис, дала старт на промените в арабския свят, еуфорията не е част от емоциите на улиците в тази северноафриканска страна. Управляван от временен президент, премиер и учредителен парламент, Тунис прави своите стъпки към демокрация. Само телените прегради пред основните официални сгради и няколко военни машини напомнят на туристите за събитията от началото на миналата година. Местните обаче със сигурност няма да забравят скоро въстанието от преди година.
Интернет и социалните мрежи успяха тогава да канализират и организират социалното недоволство, което избухна от акта на един неизвестен младеж - 26-годишният Мохамед Буазизи. Младият мъж се самозапали през декември 2010 г. в знак на протест срещу корупцията и произвола от страна на полицията.
Смъртта на Буазизи, който почина от раните си, отприщи протестите. Първоначално исканията са повече социални права и придобивки - за спиране на полицейското насилие, намаляване на безработицата сред младите, на цените на храните, увеличаване на заплатите и мерки срещу корупцията в Тунис. Скоро обаче лозунгите на хората по улицата започват да звучат политически, защото се иска премахване на режима на президента, демокрация и свобода на словото.
Най-силната вълна от социално недоволство и политическо неподчинение в последните три десетилетия в Тунис доведе до логичното бягство на президента Бен Али, напуснал властта и страната през януари 2011 г. след 23 години на власт.
Едно семейство, преживяло свалянето на Живков и на Бен Али
Днес протестите в тунизийската столица са ежедневие - не в тези размери, разбира се. Профсъюзите издигат искания за оставка на правителството и обвиняват ислямисткото движение „Ан Нахда", което е представено сериозно в новото временно правителство, за нападенията срещу тях.
Около 200 са българите, които живеят и работят в Тунис от години. Предимно лекари и преподаватели те използваха официалната визита на премиера Бойко Борисов, за да поискат решаване на отлаганите с години проблеми, свързани с пенсионното и здравното им осигуряване. Срещам Мохамед Мелки в посолството на България в Тунис - говори чудесен български и разбирам, че го е учил в ИЧС. Идва в България през 1984 г. и завършва Минно-геоложкия университет. Така той и съпругата му преживяват българската „нежна" революция. А сега и събитията от Арабската пролет в Тунис.
За революциите, промените и разочарованията
„Завърших в България през 90-та година - отидох по време на комунизма и се върнах по време на свободата", смее се Мохамед. И обяснява, че по същото време е завършила и съпругата му българка. Долорес не е имала твърда работа като него в Тунис, затова и се връщат в родината му.
За последно са били в България през 2001 г. „България се е променила много, според мен към по-добро", казва Мохамед. Репликирам го, че хората, които бъркат по кофите за боклук са се увеличили, а той простичко отвръща: „То навсякъде по света вече повече хора бъркат в кофите за боклук!".
„По време на революцията всеки мисли, че става за по-добро, но после разбрахме, че не става за по-добро - поне сега в началото на тази година", обяснява тунизиецът, станал свидетел на промените в България преди повече от 20 години и на тези в страната му само преди година.
Малцина са подозирали, че ислямистите ще стигнат до властта
Мохамед Мелки казва още, че може би 60-70 процента от населението, хората, които са помогнали за революцията в Тунис, не са очаквали, че мюсюлманите, че ислямистите ще вземат властта. „Ако са знаели предварително, никой нямаше да излезе на улиците", категоричен е той.
Питам го за днешните протести по улиците, а той обяснява, че основно са организирани от синдикатите. „Профсъюзите при нас са силни - всеки президент, който идва на власт, понеже не иска да има до него голяма сила, всеки опитва да я унищожи. Но не е успял - Бургиба /бел. ред. Хабиб Булгиба - президентът, избран след провъзгласяването на Тунис за република през 1957 г./ не успя, и Бен Али не успя, а тия сегашните - още повече няма да успеят", разказва оживено Мохамед. По думите му всички свободни и прогресивни сили в страната са към профсъюзите, нищо че казват, че имали само нула цяло и няколко процента на последните избори.
60 процента от хората, които трябва да гласуват, не са гласували на последния вот, обяснява още Мелки. Причината - в сроковете за записване. Понеже били по-активни религиозните тунизийци, онези, които симпатизирали на ислямистите ,застанали на опашки и се записали. „Записването се приключи само с 40 процента от избирателите - ние сме около 11 млн. души население, тези, които трябва да гласуват, са около 7,5-8 милиона, а са гласували само 4 млн. души - над 50 процента не са гласували", разказва той.
Можем свободно да приказваме, но това ли е свободата?!?
„Когато правехме тази революция, очаквахме друго - да се работи за повече прогрес, за повече свободата. Тя свободата я имаме само да приказваме - сега можем да се явяваме по телевизия, да псуваш президента, премиера и до там, но не е това - истинските неща не дават да се пипат", заключава Мохамед.
Питам го би ли живял в България. Отговаря, че в Тунис е домът им, тук е устроен и на 55 години едва ли някой ще го наеме на работа в родината на съпругата му.
Вече 25 години Долорес носи фамилията Мелки. От 20 години живее в северноафриканската държава. С Мохамед имат двама сина - единият е на 24, а другият на 19 години.
Директна самолетна линия би улеснила пътя между София и Тунис
Не се е връщала повече от 10 години и поздрави сестра си Елица, която живее в София. Не познава втората си племенница, която се е родила преди 5 години. Но се надява, че ако скоро има директна самолетна линия между София и Тунис част от проблема с пътуванията ще бъде решен. Последният път семейството е чакало с часове в Милано, от където е бил полетът им.
Питам и Долорес за революцията в Тунис. „Преживяла съм 1989 г. - този възторг и надежда, че нещо ще се промени в България и като виждам как е животън там, да си кажа право нищо не съм очаквала от бунтовете и т. нар. революция в Тунис", казва тя.
Все повече тунизийки със забрадки по улиците
За мен лично нищо не се промени - само обликът на тунизийската жена се промени, казва Долорес и допълва, че 90 процента от жените, които среща по улиците и с които контактува, са вече със забрадки. „Не зная дали това е тяхна собствена инициатива и се надявам, че здравият разум ще победи и че това е някаква мода, която ще отмине", казва Долорес.
И разказва как е срещнала преди ден нейна ученичка. „Беше нормално момиче с черна къдрава коса, тя ме позна, но аз не я познах, просто беше забрадена цялата - виждаше се само устата и очите й. Ентусиазирана, вика: „Мадам, виждаш ли как се промених? Така си се променила, й казвам, че като те видях, не можах да разбера че си ти", разказва притеснено българката.
Долорес преподава немски в гимназия в Тунис вече 20 години. В България е била е млад учител в Немската гимназия, а тук се шегува, че е накарала доста млади тунизийци да заобичат немския език, въпреки че френският тук господства.
Мохамед и Долорес Мелки се надяват разумът в Тунис да запази демократичната посока, по която страната е поела. Избори се планират за след около година - година и половина, когато бъде приета новата конституцията. „Сега е временен парламент и правителство, президент, избрани за да направят конституцията, но вместо да правят конституция, те взеха да управляват", казва Мохамед.
Събитията в арабския свят показаха, че има два пътя пред развитието на страните - затова и надеждата на западните демокрации е Тунис да не залитне към нов режим, със силно влияние на ислямистките организации. Младите, онези, които с помощта на интернет и социалните мрежи направиха възможни част от промените в този край на света, трябва да бъдат особено бдителни към новите тунизийски власти. Само преди дни в Тунис Хилари Клинтън предупреди местните младежи да пазят демокрацията си, за да не станат жертва на собственото си дело - революцията!
