Дните в юлския календар - 15, 16 и 17, се смятат за най-горещите в годината, т. нар. Горещници.
На 15 юли най-горещо беше в Сандански, като термометрите там сочеха 38 градуса. Високи температури бяха измерени в Благоевград - 37 градуса. 36 градуса бе температурата на въздуха в Монтана, Ловеч, Пловдив и Пазарджик. В София термометрите сочеха 34 градуса.
Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чур̀та (Чюрука) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота. Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слиза от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник.
В Софийско по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време вечерта на първия Горещник се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия в селото се пали нов огън (божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища.
Заради очакваните жеги се препоръчва хората да избягват престоя на открито, особено в обедните часове, да носят шапки, светли и леки дрехи, да поемат достатъчно течности, плодове и зеленчуци, да не употребяват алкохол. Възрастните хора и тези с недобро здраве да си останат вкъщи, да приемат много течности, да не се претоварват.
От Главната инспекция по труда припомнят, че няма регламентиран режим за работа при температури над 30 градуса, но са определени оптимални норми на работните места за температура и скорост на въздуха в зависимост от категорията труд и сезона. От инспекция препоръчват на работодателите да съобразят режима на работа с високите температури и да осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Лекари съветват да се внимава с употребата и на климатиците. Не повече от 10-12 градуса трябва да бъде разликата между температурата на климатизирано помещение и външната температура. При влизане в автомобил трябва да се отворят прозорците и по възможност да се проветри. Резкият преход от топло към студено и обратно, при температурна разлика над 10 градуса, може да предизвика колапс, особено при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.
Въпреки отличните условия за планински туризъм от Планинската спасителна служба (ПСС) призовават към повишено внимание. Хората не трябва да забравят, че слънцето в планината е по-силно отколкото на морския бряг. От Планинската спасителна служба съветват да не се правят дълги преходи, да се внимава със слънчевите изгаряния, задължително да се носят предпазна шапка, слънчеви очила, кремове.
Първите признаци на слънчевия и топлинния удар са зачервена и суха кожа, липса на потене, липса на слюноотделяне, човек не може да преглъща, припомнят лекари. Възможно е да се появи световъртеж, промени в зрението, гадене, главоболие и повръщане. Много е важно пострадалият да бъде пренесен веднага на хладно място и да приема течности. При необходимост търсете помощ на телефон 112.
Необичайно високите дневни температури в съчетание с небрежното човешко поведение рязко повишават вероятността и от възникване на пожари в тревните и горски площи около населените места. Пожарникарите призовават за бдителност при употребата на огън на открито.
