Възходът на болигарсите
Възходът на болигарсите / netinfo
"Петролен социализъм" нарече неотдавна президентът на Венецуела Уго Чавес смесицата от военен популизъм и неомарксистки етатизъм, които наложи в страната си. Основната му цел, както твърди, е да подобри участта на преобладаващо бедно население. Чавес настоява, че "да си богат е лошо". Той често бичува т. нар. от него "олигархия". Странното е, че улиците на Каракас са задръстени с високопроходими нови автомобили "4 по 4" (с предпочитание към хамърите), трудно можеш да намериш място в най-добрите ресторанти, а арт-дилъри и вносители на уиски никога не са преживявали по-голям разцвет. Изглежда, че на гърба на "Революцията на Боливар" (героя от борбите за независимост) във Венецуела никне нова олигархия.

"Някои от речите на Чавес са като за изложба", казва Алберто Муйер Рохас, пенсиониран генерал, който доскоро оглавяваше администрацията на президента. "Ще ви дам и пример: атаката срещу буржоазията." Като доказателство генералът изтъква банките - "най-крайното проявление на буржоазията", но "най-облагодетелстван отрасъл" на икономиката, откакто през 1999 г. Чавес дойде на власт.

Техният просперитет се дължи до голяма степен на петролния късмет: от 1999 г. насам цената на най-изнасяната венецуелска стока се увеличи почти осемкратно, а годишният икономически растеж е 10 процента. Правителствената политика обаче също облагодетелства банкерите и други посредници: инфлацията е близо 20%, а официалната стойност на валутата е двойна в сравнение със стойността й на черния обменен пазар. При това положение бързо съобразяващият инвеститор търси достъп до евтини долари, възможности за внос и правителствени договори, като всички те са до голяма степен функция на политическото послушание. В противовес на това производителите и фермерите са подложени на стриктен контрол на цените и са застрашени от спорадичен тормоз от страната на властите. Резултатът е нещо, наречено в чест на Боливар "болибуржоазия".

Благодарение на икономическия растеж и социалните програми правителството твърди, че сега едва 30 на сто от венецуелските семейства живеят в бедност, докато през 2003 г. те са били 55 процента. Според данните от нов доклад на централната банка при Чавес неравенството в доходите леко се е увеличило: коефициентът Джини (Gini), изразяващ степента на диференциация, е нараснал от 0,44 през 2000 г. на 0,48 през 2005 г.

Типичен представител на "болигархията" е бившият моряк от търговския флот и настоящ корабен посредник Вилмер Руперти. Неговото издигане бе подпомогнато от двумесечна стачка срещу Чавес на работниците от държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" /Petroleos de Venezuela - PDVSA/. Руперти наемаше кораби, за да помогне на правителството да прекрати стачката. Друг такъв е Арне Чакон, чийто брат Джеси е министър на телекомуникациите. Арне днес притежава половината от банка "Банинвест", а стана неин съсобственик чрез кредити, за получаването на които основна гаранция бяха служебните му връзки.

Чавес претендира, че прокарва политика на икономически национализъм и "ендогенно развитие", но фермерите и производителите се борят срещу евтиния внос. Докато местните млечни продукти често липсват от рафтовете на супермаркетите, сирената "Гауда" и "Ементал" стоят уютно сгушени редом с ирландското масло. Замразените пилета в държавната верига от субсидирани магазини за хранителни стоки "Меркал" са бразилски. Вносителите, които снабдяват "Меркал", забогатяха, но венецуелските собственици на стопанства са на изчезване, застрашени от експроприация, посегателство над земите им и контролирани цени, а също и от рекет и отвличане от страна на престъпни банди.

Властите изтъкват факта, че две трети от бедните се ползват пряко от правителствената социална политика. Както и в "Меркал", тук има "мисии", предоставящи образование и здравеопазване. Около 2 милиона души получават дребни помощи. Въпреки изобилните увеличения на минималната работна заплата и контрола върху цените на основните стоки обаче инфлацията изяжда доходите.

Но за хората с връзки облагите са огромни. Световната банка определя Венецуела като втората страна в света с най-слаб контрол над корупцията, изпреварена единствено от Хаити. Тези впечатления се потвърждават и от други източници. "Обикновено искаме 10 процента, но някои стават алчни и настояват за 15-20 процента", признал правителствен представител пред чуждестранен дипломат.

След преизбирането му през декември Чавес често споменава, че ще въведе лимит за заплатите на най-високо платените държавни служители, а освен това призова онези, които разполагат със "свръх" благосъстояние да дарят част от него за достойни каузи. Реакцията бе повече от скромна. Ако Чавес действително иска да превърне социализма в нещо повече от лозунг, най-ожесточена съпротива вероятно ще окаже новата буржоазия, която собствената му политика създаде. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар