Нанси Макълдауни, за кратко посланик на САЩ в България, е уловила точния пулс на синьото време в една от грамите си. Посланик Макълдауни определя създаването на Синята коалиция като "отчаян брак по сметка", което съдържа в себе си и двете страни на монетата. Принципно, понякога в един "брак по сметка" няма нищо лошо, какво пък. Ако екселската таблица и на двете страни блещука в зелено, всички са доволни. Когато обаче е "отчаян", а нищо хубаво не е "отчаяно", играта става безмилостно жестока.
Когато се говори за Синята коалиция, все още мненията на мнозина не могат да минат без дежурните нападки към Иван Костов или романтични спомени за славните времена на СДС. За тяхна информация - Костов не е чак толкова лош, а аз дори не си спомням кога облепях със сини знамена и плакати балкона си. Беше толкова отдавна, а вече сме 2011 година.
Поради тези елементарни причини и други подобни няма как да се овладеят юздите на реалността и всяко ново "дясно" формирование е обречено да загине. Обречено, защото никой няма смелостта да признае две очевидни неща - въпреки всичко Костов е голям политик и въпреки всичко времето на емоцията СДС е безвъзвратно отминало.
Новината, че Синята коалиция се разцепва пак не би трябвало да предизвика бурни вълнения и да брули политически хълмове, тъй като самата Синя коалиция беше ембрионално сгрешена. Сините идеолози трябва да приемат факта, че ако Костов участва в нещо, той трябва да води парада. Сам. Ако не искате да е така - той не бива да бъде канен за партньор, съмишленик, съводещ, част от дует/трио/квартет. Това е положението.
Участието на Иван Костов в определено ансамблово съчетание изначално е обречено на провал и в това няма нищо лошо. Просто е така, защото бързо се превръща в нелечима болест поради своята уникална резистентност и бързо разпространение. Костов е силна личност (независимо дали е харесван или мразен) и фокусира вниманието върху себе си. Както се казва, дори и девствеността е лечима, ако се открие навреме, но не виждам лек за участието на Костов в каквото и да било съглашателство, независимо кога се открие.
В този смисъл самият Иван Костов няма нужда от коалиция, по-скоро други биха имали нужда от него. И тогава всичко се обърква. Всеки започва да се лута из собствените си страхове и очаквания, а от лабиринта изход няма.
Ами Мартин Димитров? Да приемем, че той е най-успешният лидер на СДС, най-умният, най-талантливият, най-харизматичният. Принципно това е възможно. Но въпреки това Димитров остава в сянката на Костов. Поради някаква странна причина, необяснима за науката, това е така и винаги ще бъде така. Дали е дебела, хубава или лоша тази сянка, няма никакво значение, но е сянка. Логично за него е да отстъпи крачка встрани, за да излезе на слънце.
Преди няколко дни стана ясно, че това "излизане на слънце" всъщност е създаването на нов десен съюз, наречен Съюз на десните сили. Свободните съчинения не закъсняха - създавало се ново "дясно", което щяло да бъде удобен коалиционен партньор след изборите на ГЕРБ; безусловно се гарантирала подкрепата на ДПС за Румен Христов; инатът на Костов за пореден път разцепвал сините и т.н.
Какво разцепление, при положение, че това си е обединение? В някакъв смисъл Синята коалиция става по-голяма коалиция, съвсем не се пръсва на хиляди късчета.
Винаги съм си мислил, че ДСБ трябва да бъде бутикова синя партия - нещо, в което не би трябвало да има нищо лошо. Във всяка една област - от фирмите за прах за пране до неправителствените организации - има такива малки оазиси, интересни тинк-танкове, които съществуват, за да бъдат умна алтернатива на статуквото. Иван Костов и неговата формация едва ли ще имат електоралната мощ да се изправят срещу партии мастодонти, но в същото време не трябва да се притесняват да бъдат по-малки, ала влиятелни. Ако не сте забелязали, тъкмо умното говорене на Костов и компания е било и продължава да бъде единствената алтернатива на правителствата и на тройната коалиция, и на ГЕРБ. Не ми казвайте, че се вълнувате от това, което казват БСП, ДПС и останалите срещу ГЕРБ. По-скоро дори не ви интересува, досадно ви е, скучно. Но няма как, веднъж с ругатни, веднъж с одобрение, да не слушате това, което излиза от мозъчния тръст на Иван Костов и ДСБ.
В този смисъл излизането на ДСБ от Синята коалиция ще бъде добре и за двете страни. Този "отчаян брак по сметка" може да изчезне елегантно като Одисеев моряк, привлечен от сирените, за да се удави в дълбините с песен на уста. И в крайна сметка и двете страни са доволни - Костов прави от ДСБ бутикова партия, СДС става удобен коалиционен партньор на ГЕРБ. Някой биха казали - да, ама Костов трябваше да събере сили и да хвърли за последен път заровете като се кандидатира за президент. И ще бъдат прави, но какво от това - тогава и Борисов можеше да реши да се кандидатира, БСП щяха да извадят друг кандидат. И на ринга щеше да бъде интересно. Но Костов не се кандидатира.
Сега президентските избори са всичко друго, но не и интересни, прощавайте. Когато една битка е с предизвестен край, публиката рядко остава до финала. Липсата на тежък юмрук, на хищен кандидат, на враждебна атмосфера, на силна интрига, превръщат един боксов мач в спокойна размяна на крошета, която наподобява на измислен кеч, но не и на истински бокс.
В определени моменти сегашната политическа ситуация прилича на изстискан лимон и това е тъжно. Лимон, който преди време пак беше кисел, ама поне не беше изстискан. Имаше някаква интригуваща, макар и фиктивна борба между сини и червени, дебатът беше вкусен, смел, яростен. Днес този лимон е изхабен от прекомерна употреба.
