Политическият прелетен сезон у нас е досущ като този при птиците. Там, при птиците, миграцията се случва, заради видими промени в средата на обитание, липсата на храна и промени в климата. Номадството се изследва отдавна, установени са миграционните маршрути, които ежегодно птиците ползват и т.н. Науката е категорична - основен мотив е търсенето на храна.
Така е и при политиците. Идва един политически сезон, който не е точно обособен като познатите четири годишни времена. В този сезон определени политически субекти стягат куфарите и от една партия мигрират в друга. Разбира се, че основният мотив и тук е търсенето на повече храна, маскиран като "необходимост от политическа реализация", "сходство на идеи", "политически облик" и други кариерни причини. Както и при птиците, така и при политиците, има интересни миграции, в които номадите заобикалят определени видове и се озовават в неочаквани територии. В науката ги наричат "миграция тип прескочикобила" - заобикалят се места, които вече са заети от мигриращи и се запътват към по-свободни такива.
Нещо подобно се случи наскоро с едно каре, което напусна ДСБ. Естествено, в преместването от една партия в друга няма нищо лошо, кой казва обратното. Както и при птиците, така и тук се забеляза едно особено мигриране в ято. Тоест - към първите четирима се присъединиха и други.
Причината май беше недостатъчна храна в сегашното гнездо, поднесено като "липса на активна политическа и обществена дейност", ако не греша в цитата, но вие се сещате за какво става въпрос. Това, че Прошко Прошков, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Петър Николов са вече при Меглена Кунева и Даниел Вълчев нито е фатално, нито ще промени хода на историята, но повдига интересен въпрос. За регулацията на тези премествания. Тъй като хората, за разлика от птиците, уж живеем един по-висш живот, крайно време е политическата миграция да бъде вкарана в някакви рамки и правила.
Как да стане това? По най-лесния и разбираем начин - като при футболистите.
Да припомним. На т.нар. зелен килим излизат само футболисти, които са надлежно картотекирани и имат съответните права. Въпросните картотеки се регулират от футболни съюзи на национално и международно ниво. Когато Бербатов премина от един отбор в друг, той спази всички изисквания - прехвърлянето се случи в рамките на трансферния прозорец, мениджърите подписаха необходимите документи, сумата беше платена и т.н.
Вярно, в първите си дни в Манчестър Юнайтед Бербатов вкарваше голове, наниза три на Ливърпул, пет гола в един мач и други постижения, а напоследък е на пейката, но това не отменя примера. Скоро Митко Бербатов ще отиде в друг отбор, ала само по време на официалния трансферен прозорец, само при спазване на съответните правила.
Не бих си позволил да сравнявам Бербатов с току-що напусналите ДСБ, макар че всички те са недоволни от своите треньори, че ги държат на резервната скамейка. Малката, но съществена разлика е, че докато Бербатов беше в игра отбелязваше голове и има право да се сърди на Фъргюсън, докато четиримата не вкараха нито един гол (разбирай - не реализираха нито една интересна идея), а сега се сърдят на треньора Костов. Може и да не са се разбирали с него, да не са успели да прокарат идеите си, макар че не сме чули за несъгласие с тезите на Командира. Както казва Линдън Джонсън, бивш американски президент - "... ако двама души в политиката винаги са съгласни помежду си, то е очевидно, че мисли само единият."
Трансферът от партия в партия винаги е бил зрелищен процес, сега поне може да се регулира. Никой не е задължен да изкара активните си години с един и същи партиен билет в джоба, желанието да се озовеш в по-голяма и успешна партия е разбираемо и човешко. Дето вика Дикенс: "...при всички обстоятелства е по-добре да си с тълпата, а като видиш две - иди при по-голямата и викай в един глас с нея".
ДСБ е малка и бутикова партия, няма лошо младите да търсят по-голямо поле за изява, по-широк терен, където да вкарват своите политически голове. Но това търсене трябва да се регулира със създаването на трансферен прозорец. Да започнем с четири седмици през пролетта и четири седмици през есента - време, в което ще бъде възможно политик от една партия да бъде трансфериран в друга. Ще се създаде един регулиращ орган, подобен на ФИФА, за да описва надлежно трансферите. Политиците ще имат свои мениджъри, които ще търсят и преценяват най-добрата оферта. Когато мандалото на трансферния прозорец хлопне, край на трансферите и всеки си стои в партията. Това ще улесни както партийния, така и парламентарния живот.
В духа на географските промени в родината, това ръководно тяло може да бъде разположено извън София. Със скромен чиновнически апарат и добра софтуерна система, новата структура ще издава съответните картончета за картотекиране и всичко ще бъде в ред. Така хем държавата ще събира такса от всеки трансфер, хем ще се знае кой политик колко струва.
