Миналият месец бях в съседна Румъния. Дълбоко се потиснах, когато разбрах, че румънски министър излязъл пред медиите и разказал как средният подкуп в държавата е 100 евро. Стана ми обидно, че хем родната ми страна е много по-малка по територия от Румъния, хем подкупите ни са по-скромни, хем ги мерим в левове, докато румънците вече смятат всичко в евро.
Е, тази моя депресия приключи вчера. Много се разведрих като разбрах, че можем да премерим сили със северните си съседи и състезанието въобще не е изгубено. Оказа се, че бившият шеф на „Топлофикация”-София, г-н Валентин Димитров, си имал другарчета. Вчера бяха арестувани още 4-ма настоящи и бивши служители на дружеството, сред които дясната му ръка, лявата му ръка и всичко останало. Вярно, засега разследването показва, че кражбата е с по-скромни размери. Вальо Топлото успя да източи над 20 милиона лева, а те 4-та - едва милион и половина. Но, знае ли човек, това може да е само върхът на айсберга!? Балканите са особена част от земното кълбо. Както поетът е казал – силно любим и мразим. От векове сме хора на крайностите – като крадем, крадем като за последно.
Но до тук с похвалното слово за нашия роден регион и топлите по темперамент хора, които го населяват. Цялата тази история поставя на изпитание малцината честни платци на „Топлофикация”-София. Такива случки са в състояние да зародят ново опълчение срещу оялите се, накралите се и увъртелите се в перлени вани, масажни столове и австрийски банкови сметки. И София съвсем не е пъпа на България. Надписват сметки за ток и парно в различни краища на страната ни.
Какво прави българската държава ли? Играе си на близалки, смърфове и Батмани. Накратко казано – безобразничи. Още по-кратко – липсва. Ако бяхме нормална държава и сметките ни за ток или парно бяха нахално надписвани, щяхме да осъдим и тока, и парното, и да живеем до края на дните си на светло и топло като компенсация за безобразието. Но у нас от край време не е много ясно къде свършва нормалното и къде започва безобразното. Проблемът е, че въобще не съм убедена, че българското правосъдие с вчерашните си действия и всички бъдещи, е в състояние да запълни отсъствието на справедливост в обществото ни.
Вчера катастрофата край Бяла ни караше да питаме къде е държавата, която позволява да се краде живота ни. Днес питаме къде е държавата, която не пази парите ни. Утре пак ще се случи нещо и пак ще питаме. А вдругиден Вальо Топлото и дружеският му кръг ще излязат навън с трогателна медицинска експертиза, а прокурорът по делото ще бъде посетен от мъж с качулка, който ще му каже „Здрасти”. Накрая по повод различните видове кражби в държавата ни – поправими и непоправими - някой министър ще излезе пред медиите и ще заяви: „Възпитанието ми пречи да кажа, че това са полюции!” Както се казва - каквато полюцията ни, такава и държавата ни.
