Не вярвам на очите си. В така наречения нов и успешен голям мол в София магазините около мен са празни, в книжарницата има опашка. Сякаш някакъв невидим бостанджъ - онзи, който бие, ако не слушаш - насочваше хората само към книжарницата. Не бих казал, че причината за струпването беше ценова. Добрите книги, които хората купуваха, са с приблизителна цена 35-40 лева, блузките отсреща също вървят по две двайсетолевки. Питам за една книга, която видях на витрината. "Съжалявам, остана само тази на витрината." Питам за друга. "Съжалявам, но свърши." Каква е цената им, ей така, от любопитство. "И двете са по 35 лева." Брей.
Въпреки че книжарницата беше затрупана с хора, не се усещаше предколедна треска, в която разни хора с найлонови пликчета пазаруват по списък, пълен с въпросителни, но и с интересни идеи. Дори и да не сте с мен в книжарницата, можете да си представите - замислен татко купува детска енциклопедия; красива дама с бяло палто и бяла чанта, сякаш обсипана със снежинки, се е загубила между лавиците с книги и търси нещо за любимия; възрастна двойка разглежда книга с рецепти и навярно вече тенджерата къкри у дома. Коледен уют, нищо, че е в мола. Разбира се, към книжарницата могат да бъдат отправени и критики.
Тя далеч не е онази аналогова книжарница, която ще ви накара да излезете от интернет и да си купите книга на живо - липсва точно уютната селекция от книги и продавачи, които разбират какво правят. Книгите са по-скоро струпани, а не избрани - имаш чувството, че няма "главен готвач", който да определя менюто - зареждат всичко, каквото им попадне, трябва да се поровиш за хубавите неща. Няма как да очакваш препоръка от момичетата, които продават - те може и да не са чели новите книги.
Както и да е. Въпросът е, че в този малък оазис на територията на родината хората разговаряха за неща, които няма как да чуеш навън. Забелязах, че дневният ред в книжарницата е различен от дневния ред навън. Посетителите разлистват книгите и се зачитат - там изреченията не са свързани нито с махленски теми, балкански провинциални страсти, подпалени коли, вътрешнопартийни интриги, скандал в парламента. На страниците на тези книги очевидно не става думи за мухи, а за аероплани, ако си припомним безпощадно точната фраза на Теди Москов за родния мачо - "българинът е една муха със самочувствието на аероплан". Възрастен господин разлиства биографията на Стив Джобс и по лицето му се чете удоволствие от фразата, която току-що е прочел.
Дама показва на детето си енциклопедия за страните на света, а младеж е потънал в "Белият тигър" на Аравинд Адига, която открива едва сега. По челата им чета, че никой от тях не се интересува от новините днес, не е гледал/слушал дежурното сутрешно ефирно политиканство и няма мнение по политическия дневен ред на обществото. Не е ли хубаво? Кажете ми.
Сигурно е така, защото е Коледа. Нищо, че тя - Коледата, едва ли вече е онова топло, макар комерсиално събитие, което събира семейства и приятни теми за разговор около огнището - първо на дълъг обяд, после на следобеден чай, а веднага след това на вълшебна нощ с тиха музика и падащи снежинки.
Сигурно е, че и през тези дълги обедно-следобедни часове пак ще се говори за политика, пак ще лети крилатата реплика "българска му работа, к'во искаш", но малцина ще посмеят да повдигнат друга тема за разговор. Възможен ли е вече интересен разговор - било то на масата у дома, или на масата в телевизионното студио, в което не присъства досадният политически дневен ред, който се ражда всяка сутрин към седем и заспива едва късно вечер? Да сте чули за гледано предаване, в което се говори за тема извън политиката? Е, да, може би очакваният край на света на 12.12.2012 ще пасне чудесно на българското хороскопско самосъзнание, както и още подобни теми, ала всичко останало отива на кино. Като стана дума за кино - кога сте си говорили за кино? За книги? За уют? За красота? За порядъчна бизнес идея?
Дневният ред на обществото е така извратен, че ще ви трябва човекодетектор, за да откриете индивид, който говори за нещо друго освен за политика. Ефирно сме приклещени от две дузини свръхумни анализатори, които пък от своя страна анализират проявите на още две дузини политически фигури. И така циклично - къде с усърдие, къде със скован финт, ефирът си върви, керванът също.
Отварям последния брой на първото изпречило се списание (сериозно издание) в офиса ми. Не вярвам на очите си. Да, има интервю с Барак Обама, но още - теми за геополитика, бъдещето на математиката, джаза в Ню Орлианс, изкуството да пишеш хубави фантастични романи, какво се случва с порнографската индустрия, новите социални/интернет набези на шоубизнес индустрията, училището за дипломати в Бразилия и т.н. Когато затвориш и последната страница, оставаш с позитивно отношение към света, нищо, че кризата те е хванала за врата, а парите за коледни подаръци не стигат. И се улавяш, че можеш да имаш различна тема за разговор с твоите приятели, колеги, най-близки хора.
Ако обаче повдигнеш подобна тема в родното общество, по-скоро ще те сметнат за протестиращ студент; глупав сноб; самовлюбен вундеркинд, който показва на другите, че знае чужди езици, или аполитичен глупак, който не се интересува от сериозните процеси, които се случват в собствената му страна. Потърсете около вас и открийте нови теми за разговор тази Коледа. Няма как дневният ред на обществото да бъде такъв, какъвто е днес. Звучи като пародийно клише, но по света се случват интересни неща, които заслужават поне минута вниманието, което иначе е фокусирано върху резултатите от парламентарния контрол, и поредната телевизионна кавга между две спорещи страни в поредното телевизионно шоу.
Пожелайте си за Коледа нов дневен ред на темите, които ви вълнуват. Аз вече го направих.
Весела Коледа!
