Институциите в България не носят чадър, дори когато прогнозата за времето им обещава дъжд. Сещат се, че може и да не се намокрим, чак когато сме прогизнали от влага.
Вчера държавата беше мокра от сълзи, понеже един мост на един международен път не беше построен навреме, за да спаси цял град от загуба на хора.
21 декември 2001 година - в зверско меле пред дискотека „Индиго” умират седем деца. В навечерието на тъжна Коледа държавата България си облича дъждобрана и набелязва мерки заради мъртвите - вечерен час за непълнолетните, без алкохол за децата в нощните заведения, проверки на сигурността на местата за увеселения.
Пет години по-късно децата си тръгват по първи петли от недетски дискотеки, алкохол се сервира на всеки млад човек, който може да си плати, а спорадичните проверки на няколко десетки заведения в страната свършиха работа единствено за напомпването на нечий министерски рейтинг. ТОЛКОЗ.
4 април 2004 година - на връщане от ученическа екскурзия от Хърватия в ледените води на река Лим умират 12 български деца. Наближава Великден, отново тъжен - има национален траур, държавата е отново с дъждобран и с химикал в ръка трескаво пише рецепти за спасяване на вече мъртвите. Проверка на фирмите, които организират детски екскурзии, щателни инспекции за изправността на автобусите за дълги превози, повече придружители за децата, които ще пътуват, за да се върнат живи.
Две години по-късно не е ясно неизправен болт ли уби децата, уморен шофьор ли ги погуби. Екскурзиянските проверки отдавна се преустановени. Продължава да тече там, където и преди е текло.
19 септември 2006 година - на улица „Алабин” в София се срутва стара сграда, под руините с живота си се разделят две млади жени. Държавният дъждобран се вади от гардероба, започва страховито преброяване. Опасните сгради в България са хиляди - в Габрово 230, в Плевен спешно трябва да се разрушат 132, в София опасните детски градини са 12.
Няма пари, обаче има план - когато пари има, сградите ще бъдат обезопасени. До тогава на църква и Господ да е с нас, когато ходим между паркирани коли по тротоарите.
15 ноември 2006 година – 11 българи умират при катастрофи за 24 часа, жертвите на пътни инциденти от началото на годината вече са 887. Месец преди Коледа нещо трябва да се прави, за да не умират в мирно време хора като на война.
Законът за движение по пътищата пак се кърпи, предложения като дъжд валят - да се отнемат автомобилите на пияните шофьори, да са по-строги изпитите за кандидат-водачите, да се поставят камери по магистралите, патрулите на пътя да излязат от скривалищата си в храсталаците. Ефективни мерки с дефектен резултат.
7 декември 2006 година - от мост в река Янтра пада автобус, ударен в гъстата мъгла от тежкотоварен камион. От водата са извадени 18 мъртви жители на град Бяла, 14 са ранените. Обявен е Ден на траур, преди това министрите са дали кръв, за да помогнат на ранените, след това са дали и пари за всеки труп.
Под дъждобрана е тефтерът с мерките - да се наказват собствениците на фирми, чиито камиони се движат като камикадзета по пътищата на страната, да се направи втори мост над Янтра, за да не падат автобусите и да убиват хора, както помним се е случило на същото място и през 1993-та – тогава жертвите са 29, но чужденци.
Силата на държавата е в това да създава правила и да контролира спазването им. Слабата държава само пише и замазва, траури и раздава компенсации на мъртвите. Само слабата държава като нашата България помни всяко свое тъжно чудо по три дни.
До следващото опело и вадене на вечно мокрия от сълзи дъждобран.
