През септември 2012 г. рязко се изостриха националистическите нагласи в съзнанието на обществата от ред страни. Съответно настана оживление сред местните социално-политически сили, заинтересовани тенденцията да ескалира. Към тези проблемни държави в момента спадат Канада, Испания и Великобритания.
Парламентарните избори в канадската френскоезична провинция Квебек промениха в началото на септември политическата конфигурация в регионалната изборна власт. Либералната партия на Квебек бе победена от националистическата Квебекска партия. За разлика от либералите сепаратистите лансират като ключова политическа идея отделяне на провинция Квебек от Канада.
Ще отбележим, че в редките периоди, когато е била на власт, Квебекската партия на два пъти е поставяла на референдум въпроса за суверенитет на провинция Квебек (през 1980 и 1995 г.). Твърде е вероятно квебекските сепаратисти да организират доста скоро и трети плебисцит. Датата на това политическо събитие ще зависи от темпото, с което ще се влошава икономическото положение в света като цяло и по-специално в Канада. Според социологически проучвания в момента има значителни шансове хората в провинция Квебек да подкрепят идеята за отделяне от федерална Канада.
В средата на септември международната общност отново насочи напрегнато внимание към Испания. Този път в размирна Каталония организираха демонстрация бранители на идеята за отделяне на региона. В проявата участваха 1,5 милиона жители на провинцията. Внушителната акция бе предизвикана от разногласия между каталонския премиер Артур Мас и неговия испански партньор Мариано Рахой по повод предложеното създаване на каталонско министерство на финансите, което само да определя какъв дял от доходите на провинцията ще се отчислява за централното правителство. Мариано Рахой с право отхвърля идеята. За Испания, обременена с дългове и тънеща в рецесия, не е изгодно един от най-развитите и богати региони на Испания сам да разпределя плащаните данъци.
С принципността си към Каталония испанското висше ръководство подтикна местния парламент да одобри референдум за отцепване на областта от Испания, който бе насрочен за 25 ноември 2012 г. Артур Мас мотивира решението, като посочи, че неотдавна на среща с него Рахой отхвърли искането на Каталония за финансова автономия и най-вече за възможност самостоятелно да формира данъчните отчисления за държавната хазна.
В края на септември в шотландския главен град Единбург се състоя шествие за независимост, в което участваха няколко хиляди местни жители. Също като в Квебек и Каталония, властта в Шотландия се държи от сепаратисти; те разполагат с нужните ресурси, за да осигурят благоприятни условия за отделяне от Великобритания, и най-важното - с обществена подкрепа. За разлика от канадските и от испанските власти британското висше ръководство осъзна колко е трудна ситуацията, склони за отстъпки на Шотландия и не се противопостави на организирания референдум за отцепване на региона, насрочен за 2014 г.
По-рано централните власти в Испания, Канада и Великобритания не следяха с подчертано внимание политическите маневри на сепаратистите, схващайки, че засилването на националистическите нагласи в обществото е конюнктурно и няма да предизвика глобални структурни промени в политическия живот на страните им. Сега обаче става дума за специални случаи, в които се налага централните власти оперативно да създават "пътни карти" и други програми за действия по този кръг от проблеми.
Създалото се положение в етническите провинции на Великобритания, а най-вече в Испания и Канада, води дотам, че генетичната неприязън, изострена от икономическите трудности, кара гражданите на тези провинции, търсейки решение за проблемите, да се замислят за рецесията в момента. А заинтересованите политически сили умело използват сепаратистките настроения в обществото, още повече че Каталония и Квебек са локомотиви и бюджетни дарители на своите държави - осигуряват им съответно 20 и 25 на сто от БВП.
За да преодолеят осезаемо наближаващите конституционни кризи в Канада, Испания и Великобритания, федералните ръководства на трите държави трябва да седнат около масата за преговори с лидерите на размирните региони. В катастрофалната ситуация, царяща днес в световната финансова система, централните ръководства трябва да преодолеят убежденията си и да склонят на редица отстъпки, изисквани от регионалните власти в сепаратистките области.
Някой би помислил, че ако федералните власти на Великобритания, Испания и Канада направят отстъпки на сепаратистите, ще се покажат един вид слаби, но това съвсем не е така. Сред жителите на Шотландия, Квебек и Каталония е назряло недоволство с такъв градус, че мирните им засега прояви може в най-близко бъдеще да провокират радикалните политически сили и да ги подбудят към неконституционни действия. Тъй че е достигнат исторически етап, когато е наложително федералните власти да отстъпят. Така ще докажат политическа зрялост и далновидност.
Русия трябва да отчита тези световни тенденции, по-специално възможността те да се отразят на търговско-икономическите, културните и другите връзки с чуждите държави. Важно е да си даваме сметка, че темата може да прелива и в международния дискурс, включително намирайки място в дневния ред на различни форуми, особено на обществено равнище. В Русия осъзнаваме напълно колко е трудна тази тема и проявяваме разбиране към усилията на различни държави да намерят балансирани, компромисни подходи за решаване на проблема. (БТА)
