Призракът на упадъка тормози Европа
Призракът на упадъка тормози Европа / снимка: DarikNews

Залязва ли Европа в един свят, в който всички погледи са насочени към нововъзникващите икономики и САЩ? Това притеснение тормози Стария континент в момент, когато ЕС трябва да продължи напред, след като се сдоби с нова Европейска комисия и със свой първи президент.

Днес "Европа няма тежест на международната сцена, тоест има сериозен повод за безпокойство", категоричен е Ели Барнави, специалист по европейските въпроси и научен сътрудник към Музея на Европа в Брюксел.

Горчивината на европейците е толкова голяма, колкото бяха и очакванията, породени от влизането в сила в началото на декември на Лисабонския договор - плод на продължили цяло десетилетие усилия, който трябваше да модернизира работата на ЕС и да позволи на Европа да говори с един единствен глас в света.

"Принудени сме обаче да признаем, преди нещата да се уталожат, че сега Европа има не едно, а четири лица", смята Ели Барнави.

Първият постоянен председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой утре преминава през първото си голямо изпитание по време на организираната от него извънредна среща на върха на ЕС. Ван Ромпой трябва да се съобразява с конкуренцията на председателя на ЕК Жозе Барозу, който беше утвърден вчера на поста заедно с новия си екип. Ван Ромпой освен това трябва да се съобразява и с ротационното председателство на ЕС, както и с дипломат номер едно на ЕС, британката Катрин Аштън.

Изправен пред предизвикателствата на тази доста объркана и недобре разработена система, съставена от гореспоменатия квартет, останал почти незабележим по време на земетресението в Хаити, президентът на САЩ Барак Обама предпочете да се откаже от участието си в срещата на върха ЕС-САЩ, насрочена за май в Мадрид. Това решение много европейци възприеха като унижение. Още повече, че то дойде след психологическата травма, която ЕС понесе на конференцията за климата в Копенхаген, където Вашингтон пренебрегна Европа, за да договори едно доста необвързващо споразумение с Китай и Индия.

Във вторник председателят на новата ЕК предупреди Европейския парламент, че Европа може да се обезличи на световно ниво, ако европейските страни вече не действат заедно.

Нововъзникващите икономики, главно в Латинска Америка, упражняват натиск европейското влияние да бъде намалено в Г-20 и в Международния валутен фонд. Тази седмица бразилският представител в МВФ Паулу Ногиейра Батиста нарече в своя статия ЕС "старомоден" и "залязващ".

"За да може Европа да има тежест, тя трябва да се адаптира към свят, в който е зависима и от други, в който тя не е единствената, която взима решенията. Европа трябва да приеме този факт", смята председателят на Института за стратегически изследвания на ЕС Алваро де Васконселос.

Подобно виждане за нещата се долавя откъм САЩ, които заедно с президента Обама гледат с по-голямо внимание към Азиатско-тихоокеанската зона.

"В продължение на 50 или на 60 години Европа беше приоритет на приоритетите на САЩ. Днес евро-американските отношения са важни, но не са достатъчни и от решаващо значение за намирането на решение на големите международни проблеми", добавя специалистът.

Какъв е изходът от тази ситуация? Европа "се нуждае от по-добра координация на политиките, от по-добра интеграция и това се постига, като бъде забравен абсурдният дебат дали Европа трябва да бъде съвкупност от суверенни страни членки или един сплотен съюз. Европа има нужда да бъде и двете неща", смята Ели Барнави. И ако не постигне това, "Европа ще продължи да свири втора цигулка", допълва експертът.

От няколко години обаче се налага ясната тенденция за връщане на европейската власт към страните членки, което става в ущърб на Брюксел и на привържениците на федерализма. Големите страни членки не са много склонни да се откажат от прерогативите си и предпочитат да изпратят начело на ЕС хора, които няма да ги засенчват. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар