Водещ акцент в днешния печат е новината за реформите в сектор "Сигурност". Националната разузнавателна служба /НРС/ минава на подчинение на Министерския съвет, а Националната служба "Охрана" /НСС/ остава при държавния глава, извежда под глава "Новинар". Това решиха изпълнителната власт и президентството след 4-часово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/. Ще бъде изработен общ устройствен закон за службите. Отделни закони ще има и за НРС, НСО и военното разузнаване. Те ще бъдат внесени до декември тази година.
За "24 часа" вицепремиерът Цветан Цветанов коментира промените в сектор "Сигурност". По думите му практиката в почти всички държави, в които има парламентарно управление, е подобни структури да са в изпълнителната власт. "Съветът за сигурност при премиера, с един устройствен закон, ще даде възможност за изпълване с по-голямо съдържание на координацията и формирането на политики, които се вземат от правителството. Консултативният съвет при президента ще може винаги да се стреми към постигането на консенсус по важни основни политически въпроси", казва Цветанов.
Друга водеща тема в днешните вестници пускането на новата отсечка на метрото в столицата. Под заглавие "Прекосяваме София за 22 минути" "Труд" цитира премиера Бойко Борисов: "Преди, когато бяха първите предизборни кампании, в мечтите на всички кандидати за кметове беше да има буферни паркинги и метро, което да свързва от единия до другия край София, да могат хората от провинцията да отидат, да си оставят колите и да отидат до центъра. Днес мечтите са реалност." С тази ретроспекция Борисов откри заедно с шефа на Европейския съвет Херман ван Ромпьой и кметицата на София Йорданка Фандъкова нова отсечка на метрото от ж. к. "Младост" до бул.
"В кв. "Дружба" посрещнаха с протест новото метро" е акцентното заглавие на "Сега" по темата. Минути преди церемонията съвсем не намясто с тържествената обстановка жителите на "Дружба" 1 и 2 се оплакваха, че няма как да стигнат до метрото, защото няма път до станцията. Вместо по шосе жителите от квартала трябва да вървят по кални пътеки, за да стигнат до станцията. Другият вариант е да вървят пеша до "Цариградски комплекс" и оттам по булеварда пеша до спирката.
Парламентът подхвана на второ четене закона за т.нар. гражданска конфискация, но за 4 часа депутатите успяха да гласуват само заглавието и чл. 1, отбелязва "Преса". Времето отиде в принципен дебат за вредите от закона, подет от опозицията.
Законът за гражданската конфискация е нужен на България, а не на Брюксел, защото ще работи в интерес на българските граждани, заявява пред "Класа" Цвета Караянчева, зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. "Проектът е важна част от борбата ни срещу корупцията и незаконното обогатяване и с влизането си всила вероятно ще засегне доста интереси. Нашата амбиция обаче е чрез този закон да защитим интересите на обществото, както и да възстановим чувството за справедливост у гражданите", аргументира се Караянчева.
Корупцията е основна тема за размисъл и на експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. В своя коментар за "24 часа" той фокусира вниманието върху сътресенията в БОРКОР. Експертът твърди, че потенциалните антикорупционни оръжия срещу корупцията са в две суперминистерства - МВР и на финансите, а за БОРКОР остава четене на вестници и писане на стратегии. "В МВР е агентурата, СРС, разследванията и т.н. В МФ пък са парите, данъците, огромната финансова информация, благодарение на която може да се провери всяка фирма и лице. Между тези две суперминистерства има сложни отношения по време на целия преход", подчертава Безлов.
"Търсим 266 конфликта на интереси" е заглавието над интервю в "Труд" с Филип Златанов, председател на комисията за конфликт на интереси. В отговор на въпрос той уточнява: "До края на 2011 г. сме получили 146 сигнала за конфликт на интереси, а т. г. - други 120. За миналата година сме взели 25 решения, написали сме 22 становища и сме прекратили 17 преписки - анонимни или не съдържащи данни за образуване на производства. А от началото на тази година сме приели нови 25 решения." По думите на Златанов комисията образува проверка по абсолютно всеки подаден сигнал.
Бърз съд за дребни престъпления, предлага в интервю за "Монитор" Камен Михов, председател на Асоциацията на прокурорите в България. Експертът дава за пример Германия, където повече от 70 на сто от делата се решават бързо. "Прокурорът подготвя нещо като наказателно постановление. Така предлага на съдията извършителят да бъде наказан. Съдията в закрито заседание взима документа и го одобрява или не. Без да се отива в съдебната зала, това постановление се праща на извършителя и на пострадалия. Ако страните не обжалват, изобщо не им се налага да влизат в съда. Никой не казва, че трябва да се прости на извършителите на дребните кражби, но трябва да им се търси отговорност при по-облекчени процедури", категоричен е Михов. По думите му "правораздавателната система не бива да бъде обременявана от подобни съдебни процеси". Плановете засега били зам.-министърът по туризма да се премести в Пловдив. Данъчните заминавали за Велико Търново, митниците - за Русе. Нов дом, но във Варна ще има агенцията по рибарство, а тези по виното отиват в Плевен. Агенцията по морска администрация тръгва към Бургас, а пристанищната ще е в Русе.
До 8 години затвор заплашват бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева заради фалшивата й диплома, пише на първа страница "Преса". Разследването срещу нея е приключило и до края на седмицата прокуратурата ще внесе в Софийския районен съд обвинителен акт.
Петорен скок на глобата за неправилно пресичане на улица гласят депутати от ГЕРБ, твърди на първа страница "Монитор". Те ще предложат санкцията за пешеходците, които нарушават пътните правила, да хвръкне до 50 лв. В момента независимо от провинението им размерът й е фиксиран на 10 лв. Между първо и второ четене на внесените наскоро промени в Закона за движение по пътищата, които ще влязат в пленарната зала още идната седмица, ще бъде вкарана обаче поправка, с която нарушенията и наказанията и за тях ще бъдат диференцирани. Както за шофьорите, така и за пешеходците, глобата трябва да бъде адекватна на нарушението, категоричен бе законотворецът Станислав Иванов.
На вътрешна страница "Монитор" акцентира върху друга законова промяна: От 10 000 до 50 000 лв. ще е глобата за строежи по пясъчните дюни, както и за незаконно изграждане на преместваеми обекти Ц барове, заведения за хранене и т.н., предвиждат измененията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Санкцията ще важи и за незаконно заустване в морето на мръсни води, за сметища, за използване на торове на територия до 2.1 км от плажа, както и при нарушаване на строителното ембарго от 15 май до 1 октомври. Сега глобата за фирмите е 10 000 лв.
Новият парламентарен сезон, който официално бе открит вчера, започна със заплахи за вот на недоверие към правителството, съобщава "Сега". Повод за недоволството на депутатите стана намерението на финансовия министър Симеон Дянков да посегне на Сребърния фонд. В декларация от името на ДПС Йордан Цонев заяви, че движението няма да се поколебае да поиска вот, ако Дянков изпълни намерението си да инвестира част от парите на фонда в държавни ценни книжа, тъй като той е гарант за стабилността на пенсионната система.
Според челото на "24 часа" до месеци стартира "великото чиновническо преселение". Седем агенции напускат София и отиват в друг град. Ако пилотният проект е успешен, ще се готви и извеждането на министерства. Той е част от стратегията за административна реформа, подготвяна от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
Проблемните кредити са пораснали отново през март, при това с огромна сума - близо 400 млн. лева, коментира под глава "Сега". Вчера БНБ публикува новите данни за влошаващо се състояние на портфейлите на банките и на техните длъжници, които само подкрепят общите опасения за нова рецесия. Статистиката показва, че към 31 март заемите, които са силно просрочени, преструктурирани са или са направо безнадеждни, вече са почти 9.7 млрд. лева. Всички раздадени кредити са 41.4 млрд. лева.
"Класа" също цитира статистиката на БНБ на първа страница като подчертава, че лошите и преструктурираните кредити вече са 23,35 процента от всички отпуснати към края на март. /Темата е отразена на първа страница и от "Труд"/.
Със 776 млн. лв. са се увеличили депозитите на домакинствата за 3 месеца, допълва "24 часа", позовавайки се на данните на БНБ. В края на миналата година те са били 30,886 млрд. лв., а през март са стигнали 31,622 млрд. лв.
"Кое ще даде нов живот на борсата", пита на първа страница "Капитал Daily". Бърза приватизация на БФБ и депозитара, продажба на държавни миноритарни пакети и повече прозрачност са част от действията за излизане на капиталовия пазар от летаргията, предлага вестникът.
Прокуратурата е започнала разследване за умишлена безстопанственост срещу двама бивши шефове на НЕК, отговорни за част от огромните харчове по АЕЦ "Белене", информира "Сега". Това се случва само ден след като бе публикуван доклад на държавната финансова инспекция за разходите по атомния проект. Ревизорите разкриха, че от 2006 г. насам всички доставки и плащания по АЕЦ "Белене" за стотици милиони евро са правени в нарушение на Закона за обществените поръчки и без да е сключен основният договор - между възложителя, държавната НЕК, и изпълнителя, руската "Атомстройекспорт".
В интервю за "Класа" Диан Червенкондев, зам.-председател на енергийната комисия в парламента, подчертава, че реализирането на проекта АЕЦ "Белене" би струвало около 10,035 млрд. или около 20 млрд. лв. "Ако трябваше България да вземе кредит, който да върне за 20 години, при лихва не 12 процента, а 6,5-8 процента, която е реалистична, трябваше да върнем на банките над 35 млрд. лв. Тоест за 20-те години ние трябваше да връщаме по близо 1,7 млрд. годишно. Това е около 7-8 на сто от приходите на държавния бюджет. В случая не става дума за забавяне увеличението на пенсиите и заплатите, а дългогодишно заробване", категоричен е експертът.
Темата на "Труд" стряска със заглавие: "Кризата - причина за аборт". Сред основните причини за прекъсването на бременността при младите са кризата и страхът, че финансите няма да стигнат за отглеждането на детето. "Жените се страхуват, че ги връхлитат тежки и несигурни години. Така липсата на позитивно мислене и на очакване на светло бъдеще ги карат да прекъснат бременността. Уви, в последните месеци това се случва все по-често", разказва д-р Иван Костов от столичната Втора АГ болница "Шейново". Той допълва, че същите са аргументите и за отлагането на раждането за по-късна възраст - след 30-35 г.
За сравнение вестникът помества таблици с регистрираните аборти в лечебните заведения през 2011 г. и 2010 г. Според статистиката общата бройка на абортите намалява /за 2011 г. те са 29 376, а за 2010 г. - 31 548/.
От страниците на "Труд" АГ специалистът Мария Малинова призовава държавата да погледне по-сериозна на проблема. "Ако има някакво ниво на раждаемост, да не си правим илюзии, то се поддържа от ромите. Утре обаче на вашите деца няма да има кой да им изкара пенсията, защото трудно ще интегрираме и накараме ромите да работят", подчертава Малинова.
На първа страница "Дума" алармира: 76 процента от българите са с недостиг на витамин D, показва национално представително проучване. Данните показват, че дефицит на витамина се наблюдава близо два пъти повече сред жителите на градовете в сравнение с тези в селата.
Над 250 млн. лв. над утвърдените в закона за бюджета си средства е изплатила здравната каса на болниците през 2011 г., сочи справка на НЗОК, цитирана от "Сега". Общо те са получили 1.212 млрд. лв. през миналата година. Касата ги е разпределила между 394 лечебни заведения, повечето от които болници. Според закона за бюджета обаче на тях са им се полагали само 958 млн. лв. /БТА/
