Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Преглед на печата в "Дарик кафе" с Михаил Дюзев - 23.03.2012 г.
51657
Преглед на печата в "Дарик кафе" с Михаил Дюзев - 23.03.2012 г.
  • Преглед на печата в "Дарик кафе" с Михаил Дюзев - 23.03.2012 г.

"Повече Бойко, по-малко втори мандат", коментира "Труд". Все повече ГЕРБ! - не престават да поддакват малки, големи и още по-големи ГЕРБ-ери след новите министерски попълнения в икономиката и здравеопазването. Всъщност няма повече ГЕРБ, има повече Бойко. А защо му е на Бойко Борисов повече власт? Защото бушоните свършиха. Повече няма кой да изгърми. Останалите министерства са политически слаботокови. А до края на мандата не може да се сменят пак титулярите на икономиката и здравеопазването. Нов икономически министър ще е откровена гротеска. Четвърти здравен министър, изхвърлен като ембрион в болнична кофа за боклук даже няма да е гротеска, а нетърпимо национално унижение. Силнотоковите Симеон Дянков и Цветан Цветанов също не бива да бъдат сменяни в последната права на мандата - ще е безвъзвратно късно. Каквото не се случи в управлението досега, занапред пак няма да се случи. Защото последните правителствени промени не са стратегия да се печелят следващите избори, а да се изкара по-уютно сегашният мандат.

Пазарът на труда започва да се ориентира в изобилието от висши училища у нас, пише на първа страница "Сега". В професионални направления, към които има масов интерес и по-голям пазар, класацията на университетите по качество следва до голяма степен тази за реализацията на студентите. За завършващи трудни направления като физика, химия, биологически науки у нас обаче работа продължава да няма, а заплатите са ниски. Проблеми има и с технологичните дисциплини, които би следвало да намират лесно приложение в икономиката. Такава обща картина рисува рейтингът на висшите училища у нас, който се представя за втори път след 2010 г. И тази година абсолютният лидер е Софийският университет, който се класира на първо място във всяко едно от направленията, в които работи.

"Не подпомагаме частните училища, парите са за децата", заявява в интервю за "24 часа" министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов. Бюджетният разход ще бъде за дейността "обучение на детето", а не за издръжка на училището, защото носител на финансирането са децата, а не институциите, пояснява той. Ако ги няма частните училища, държавата така или иначе би финансирала обучението на децата, които сега учат в тях. Това не е революция, а логична крачка към осигуряване на равнопоставеност на децата и родителите по отношение на държавното финансиране. Няма как една такава промяна да се отрази отрицателно върху държавните и общинските училища. Частните училища са под 1 на сто от системата и не могат да повлияят негативно на останалите училища.

БСП трябва да формира политика и отбор, който да я реализира, казва в интервю за "Новинар" Младен Червеняков, депутат от БСП в 39-ото и 40-ото Народно събрание, както и член на Националния съвет на БСП. По думите му предстоящият конгрес на социалистите трябва да набележи нужната за страната политика и то не само за близкото бъдеще, но и за периода до 2020 година. Левицата трябва да зададе ясни цели на тази политика. Т.е. да каже какъв процент от БВП спрямо средния за ЕС искаме да постигнем, какво ниво на доходите, какъв процент от приходите ще са за социални разходи. БСП трябва да се опита да дава ясни и разбираеми отговори на тези въпроси. За съжаление разработваните алтернативни проекти досега и програмните документи не дават отговор на редица от тези въпроси. Затова ключовото нещо на този конгрес ще бъде въпросът за политиката.Проблемът на БСП е, че като не отговаря на важните въпроси, не може да формира и отбор, който да реализира политика, посочва Червеняков.

"Три мандата НДСВ захранва властта. Очертава се четвърти", е озаглавено интервюто в "24 часа" с проф. Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание. Според него НДСВ е явление без аналог през последните 20 години. Управлява два поредни мандата, захрани сегашното управление, а вероятно и следващото. Водещите фигури в ГЕРБ са хора от НДСВ - Бойко Борисов, Цветан Цветанов и не само те. Новото сдружение "България на гражданите" също се води от емблематични за НДСВ хора като Меглена Кунева и Даниел Вълчав. Някои ще кажат, че това не е коректно към партия, която им е дала немалко. Но в крайна сметка човек има нужда от развитие. Те виждат в своя нов проект възможност не само за изява, но и да бъдат в управлението на държавата. Това изглежда много по-реално с проекта "Кунева", отколкото с НДСВ на този етап, смята Герджиков.

Плоският данък ли дълбае пропаст между бедни и богати, коментира в "Сега" Георги Ганев, Център за либерални стратегии. Аргументът на двете основни леви формации в България - синдикатите и БСП, е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е причинил увеличаване на неравенството в страната. Плоският данък е въведен през 2008 г., така че неговото съществуване може да засегне единствено данните за 2008 и 2009. Ако хипотезата, че плоският данък увеличава подоходното неравенство, е вярна, би трябвало да видим ясно увеличение и в измерванията за 2008 и 2009 г. спрямо годините непосредствено преди това. На този етап наличните официални данни с добре известна и аргументирана, макар и несъвършена, методология показват явен ръст на подоходното неравенство в България в периода 2005-2006 и явен спад в периода 2008-2009. Как от тази картина може да се направи извод, че плоският данък увеличава пропастта между бедни и богати и как заменянето му с прогресивен данък би довело до намаляване на неравенството, никак не е ясно.

Големите инфраструктурни и енергийни проекти ще раздвижат строителството, смята Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България. В интервю за "Класа" той отчита, че и тази година строителният бранш няма да излезе от кризата. Данните на Националния статистически институт сочат, че продължава спадът в сектора и е най-голям във високото строителство. Лошото е, че през последните месеци се отчита и намаляване на инфраструктурното строителство. Една от причините е все още немного доброто усвояване на европейските фондове, с които се финансират голяма част от проектите в строителния бранш. Общият спад при пътното строителство през 2011 година спрямо 2010 г. е 7-8 процента. И ако все още браншът работи, се дължи именно на европейските проекти. Негативно влияние оказва и сериозното намаление на преките чуждестранни инвестиции. Спрямо 2008 година спадът на чуждите вложения в строителния сектор е около 96%. Това, което би могло да раздвижи дейностите, са проекти в сферата на енергетиката.

"Сега му е времето за външен дълг", смята бившият министър на финансите (2001-2005) Милен Велчев. В интервю за "Труд" той казва, че напоследък е разбрал, че финансовият министър Симеон Дянков има идея да диверсифицира източниците за рефинансиране на предстоящия падеж по външния дълг. "Това е добра идея, като моят съвет би бил да обърне с предимство внимание на международните капиталови пазари. През последните месеци те са в много добро състояние. Оптимизмът на пазарите надделява, този прозорец, който не трае много дълго, трябва да се използва, така че в момента България би могла да се финансира на много изгодни условия - с 10 годишни инструмента на нива около 5%", обяснява Велчев.

Дянков пуска външен заем до юли, съобщава "Сега". България ще излезе на световните пазари с емисия облигации, като се надява да постигне лихва от 5.5%. Това ще стане най-късно до юли, като цялата организация ще отнеме 3 седмици, увери вицепремиерът Симеон Дянков. "Ако бяхме излезли на пазарите с 5-7-годишна емисия преди одобряването на гръцката сделка, щяхме да постигнем лихва от 7.5%, ако излезем сега, лихвата ще е 5.5%, така че времето за емисия е между сега и юли", обясни още Дянков. Той вече няколко пъти бе критикуван, че закъснява с набавянето на свежи пари, необходими заради бюджетния дефицит и заради предстоящите големи плащания по външни и вътрешни задължения на държавата.

Парите от Сребърния фонд да се ползват за покриване на недостига в държавния пенсионен фонд не по-рано от 2028 г., отбелязва "Труд". Това предложи КНСБ на тристранния съвет вчера. Идеята беше подкрепена от министъра на финансите Симеон Дянков и представители на бизнеса. Сега законът позволява средствата от фонда да се ползват от 2018 г. Започналото повишаване на пенсионната възраст обаче ще измести демографския удар от 2018-2025 г. към 2028-2029 г. 30% от парите на Сребърния фонд да бъдат вложени в български държавни ценни книжа, допълва "24 часа". Размерът на сумите, теглени от него, обаче ще тръгва от 30% през тази година и ще расте плавно до 70%.

Румъния даде заден за морето ни, съобщава "Монитор". Румъния няма териториални претенции към България, а думите на външния министър на страната Кристиан Дяконеску, че между двете страни има нерешен спор за 17 кв. км от граничната морска площ, са били изтълкувани неправилно. Това увери вчера посланикът на северната ни съседка у нас Антон Пъкурецу, който се срещна със заместник-външния министър Димитър Цанчев по покана на МВнР. Според публикации в румънски медии през въпросната зона, в която било открито газово находище, трябвало да премине тръбата на ДЮжен потокФ. Българската страна изрази своето недоумение от изявлението на румънския външен министър пред местни медии по повод преговорите за делимитация на черноморското пространство. Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни, е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС, подчерта Цанчев. В отговор Пъкурецу обясни, че Румъния няма териториални претенции към страната ни и определи случилото се като недоразумение.

Румъния няма право на претенции към България, категоричен е Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ. В интервю за "Монитор" той казва: "Нека да сме наясно, че Румъния е пред избори. Винаги за съжаление преди избори на Балканите политици се опитват да използват националната кауза или как се борят за защита на националните интереси. Явно и колегите в Румъния не успяха да се преборят с това изкушение да опитват да печелят изборни дивиденти от подобни теми. Двете страни са заявили при влизането си в Европейския съюз, че нямат териториални претенции една към друга." (БТА)