Отчаяните опити на здравния министър Стефан Константинов да излезе сух от скандала с цените на лекарствата доведоха до абсурдни законодателни инициативи, коментира под глава "Сега". "В Закона за здравното осигуряване ще се запише, че цените, на които здравната каса ще плаща медикаментите, прехвърлени от Министерството на здравеопазването /МЗ/, ще са не по-високи от цените, на които министерството е плащало през 2010 г.", съобщиха от ведомството. Става дума за препаратите за рак, за редки болести и за трансплантирани пациенти. Според МЗ
очакваният финансов ефект ще е 10-15 млн. лв., или средно над 50 процента отстъпка за всяко от лекарствата.
Напълно възможно е финансовият министър Симеон Дянков да е знаел, че касата плаща по-скъпо за лекарства. Това заяви по Би Ти Ви Константинов, отбелязва "Труд". Той добави, че често до ведомството на Дянков здравна информация стигала по-бързо, отколкото до МЗ.
По темата "Класа" цитира премиера Бойко Борисов: "Има още 5-6 дни за предоговаряне на цените на лекарствата. От резултата зависи какво решение ще взема за Стефан Константинов".
Напълно нов закон ще регламентира заплатите на висшите държавници и затвори вратичките за бонусите им. Това обяви вчера в парламента вицепремиерът Симеон Дянков, след като Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за държавния служител, внесен от правителството, отбелязва "Монитор".
Пред "24 часа" Димитър Главчев, зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ, коментира: Решението на премиера Бойко Борисов да даде 7-дневен за връщане на бонусите е "добър политически пример какво трябва да се направи, ако в обществото има и най-малките съмнения". По думите на Главчев във всяка държава има пари. "Дори, ако погледнете, и в Гърция има. Въпрос на политика е да се разпределят, но за да се прави политиката, трябва да има правила. Връщането на парите е най-бързата корекция на политиката", категорично заявява Главчев и допълва, че няма лошо министрите да вземат високи заплати, стига да има прозрачност и контрол.
По темата за бонусите "Труд" пише: Служители на Министерството на здравеопазването са сключвали граждански договори и са получавали възнаграждения по международни програми за превенция на СПИН и борба с туберкулоза и малария. Това показва справка, получена в Народното събрание за изплатените пари от Глобалния фонд по въпросните програми за 2010 и 2011 г. Едно от имената в списъка с получени големи суми е на Тонка Върлева. Тя е директорка на програмата за превенция на СПИН и за последните две години е получила общо 59 240 евро. В същото време Върлева е шеф на дирекцията за управление на специализираните донорски програми в МЗ.
11,7 млн. лева доход през 2011 г. е декларирал бургазлия. С това той се нарежда на първо място по постъпления, пише под глава "Монитор" /темата е водеща и за "Преса"/. Според данните на Националната агенция за приходите през миналата година 40 българи са заработили 140 млн. лева. Четири души са декларирали доходи от над 5 млн. лева. 38 пък са били хората, които са заявили, че имат постъпления от над 2 млн. лева. От данните на приходната агенция става ясно още, че повечето заможни българи живеят в столицата - 16 души, декларирали доход над 1 млн. лева, са софиянци.
Според водещата новина на "Стандарт" жена е трета по богатство у нас. Най-заможната българска е изкарала 5,36 млн. лв.
"Минималната заплата в България е по-ниска от тази в селските райони на Китай. Това е доста странно, при положение, че сте в страна от Европейския съюз". Това недоумение изрази Робърт Кайло, експерт в Международната организация на труда, подчертава "Труд". "Хората, които получават минимална заплата живеят с по 3,96 евро на ден. Това е недостатъчно за оцеляването им", са думите на експерта, цитирани от ежедневника.
20 на сто от българите в активна възраст биха искали да напуснат страната си, анонсира на първа страница "Дума", позовавайки се на генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу. По думите й шестнадесет процента от българите до 2009 г., а и след това, са емигрирали от страната. Според нея тези тревожни процеси могат да бъдат спрени, ако се вземат активни мерки положението в страната да се подобри.
През 2010 г. близо 10 хил. млади хора на 20-34 г. са напуснали страната и живеят в чужбина, уточнява в интервю за изданието на вътрешна страница Драгомир Стойнев, председател на парламентарната Комисията по труда и социалната политика. "В момента младежката безработица не е 19, а е 29 процента, т.е. всеки трети на възраст 15-24 г. е без работа, а за 2 години равнището на безработица сред младите хора е нараснало с 10 на сто, което ни нарежда на първо място в ЕС по темп на увеличение на младежката безработица", категоричен е Стойнев. Според него тези тревожни данни се дължат на неадекватните политики, който България води. "Апелираме към правителството да предприеме спешни мерки и да бъде създадена заетост на младите хора. Не може да се остави пазарът на труда сам да реши този проблем", заявява Стойнев.
Време е да се въведе почасовото заплащане за студенти, казва в интервю за "Атака" Деница Гаджева, народен представител от групата на националистите. Според нея основната причина младите да изостават в образованието си е, защото трябва да избират между пълен и половин работен ден.
Анализирайки проблема "Монитор" пита в заглавие: "Къса ли се връзката между вузове и фирми?" Работодателите непрекъснато твърдят, че от учебните заведения - средни и висши, хората излизат, без да имат тези знания и умения, които се изискват от тях. В същото време пък самите учебни заведения заявяват, че шефовете на фирми не казват какво трябва да знаят бъдещите им работници. От тази скъсана връзка между шефове и образование всъщност страдат младите, които сега завършват образованието си. За да се променят нещата, трябва незабавно да започне диалог между браншовите, работодателските организации и висшите учебни заведения, за да бъдат адаптирани учебните програми към нуждите на работодателите, се посочва в коментара.
Корупцията продължава да е сериозен проблем в полицията, митниците и съдебната власт в България, съобщават водещите ежедневници. Тази констатация направи в доклада си Държавният департамент на САЩ за стратегията за борба с трафика на наркотици, прането на пари и другите финансови престъпления.
Под заглавие "С дубльори срещу корупцията" Анна Заркова анализира за "Труд" работата на БОРКОР, Специализираният съд, Специализираната прокуратура, Комисията за конфликт на интереси, Комисията за престъпното имущество. В заключение Заркова изтъква: "нивото на корупцията и престъпността зависи от 32 фактора и работата на правоохранителните органи е само един от тях. Другите са безработицата, бедността, лошото образование и прочие подробности, които може би от високо не се забелязват."
На всеки час има по едно разбито жилище или офис в София, алармира на първа страница "24 часа". 1000 души са се оплакали в столичната полиция от обири само през януари. Една от най-големите банди е на братята Мирослав и Георги Тошеи от Люлин, известни като Големия и Малкия Кокал. Групата им набелязвала по 10 апартамента на ден, посочва вестникът.
При следваща криза на нашите пазари нашата икономика ще колабира, защото няма да има какво да я крепи отвътре, категоричен е финансистът Андрей Пръмов в изказването си за "168 часа". "И тогава състоянието на България ще е съпоставимо с това на Гърция, въпреки че ще сме достигнали до него по различен начин", смята експертът.
Банките склониха на предложението на финансовия министър Симеон Дянков да си поделят с клиентите таксите и комисионните по потребителските кредити, анонсира на първа страница "Класа". По всяка вероятност ще бъдат поделени таксите за усвояване и управление на този тип заеми. Банкерите обаче са твърдо против
предложението на вицепремиера и неговия екип същият принцип да се заложи и при таксите върху ипотечните заеми, а на практика те са най-високите.
Темата на "24 часа" пресмята, че дори пътуването с влак излиза по-скъпо, отколкото с кола на газ.
Шопската салата вече не е българска, защото краставиците, лукът и доматите в нея са вносни, пише под глава "Телеграф". 90 процента от зеленчуци и плодове вече идват от чужбина. Произведени са в Германия, Полша, Франция, Турция, Гърция, Холандия, Италия, Белгия, даже и в Македония, установява проверка на изданието.
По темата за цените на храните шефа на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов прогнозира за "Стандарт", че цените на яйцата ще си дойде на мястото след Великден. Заигравайки се с цените, птицевъдите създадоха предпоставка за процъфтяване на контрабандата на яйца. "Имаме индикации, че от Сърбия и Македония се внасят яйца с лични превозни средства - пълни багажници на леки коли, джипове. А разрешеното количество за собствена консумация е две кори. Тези яйца се натрупват в определени складове в пограничните места като Кюстендил. След това започват да се предлагат в страната", подчертава Войнов.
658 са убитите на пътя за 2011 година. Загиналите на пешеходни пътеки са около 50-60 годишно. Тази черна статистика съобщава в интервю за "Класа" Иван Вълков, председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. По думите му бройката е намаляла през последните три години. "Тя беше общо около 1150 загинали към 2007 г., а сега е 658 за 2011 г., което е едно изключително постижение. Подобни са били нивата през 1967 г., когато е имало много по-малко автомобили", подчертава Вълков.
"Без милост за убийци на "зебра" е заглавието над интервю в "Труд" с Анастас Анастасов, зам.-шефа на парламента и председател на вътрешната комисия. Помолен да коментира изказването на главния прокурор Борис Велчев, че устремът на ГЕРБ да криминализира всичко, може да доведе до ужасяващи последици, Анастасов заявява: "Предполагам, че има своите мотиви за това си изказване. Вероятно визира последните предложения за промени в НК по повод пътнотранспортните произшествия, с които се премахва възможността прокуратурата да се споразумява с обвиняемия. Без да съм специалист по наказателно право като Велчев, знам, че правните норми следват обществените отношения. Защото законът и сега позволява налагането на определени строги наказания при такива дела особено когато има отнет живот, но прокурорите не ги предлагат на съдиите, когато пледират, и съдът постановява изключително ниски или дори минимума на предвиденото наказание."
894,94 лв. - толкова струват действията на фирма "Пътни строежи - Велико Търново" АД по поставянето на временен знак за обезопасяване на пътя при катастрофа, пише на първа страница "Труд". Цената се плаща от държавното пътно управление в старопрестолния град. Същото управление плаща на същата фирма и по 41,40 лв. за едногодишно поддържане на фиданка. В Сливен за тази дейност се плащат 13,75 лв., а в Разград - 5,20 лв. Тези и още куп фрапантни разлики се откриват в 4-годишните договори за поддържане на пътищата в страната, сключени през 2011 година, коментира вестникът. /БТА/
