Паленето на коли сложи край на управлението по пожарникарски, коментира "Труд". Политологът Евгений Дайнов припомня, че в началото на годината анализатори предупреждаваха премиера Бойко Борисов, че да си премиер не като да си пожарникар. Пожарникарят тича от пожар на пожар и гаси. Премиерът прави така, че да няма пожари. В края на годината в София горят автомобили и Борисов не успява да ги угаси. С палежите не успява да се справи нито най-голямата полицейска армия в ЕС - българското МВР, нито най-скъпо платеният обвинителен апарат в Европа - българската прокуратура. Опожаряването на автомобили в предколедните седмици е и логичен, и символичен завършек на годината. Това е годината, в която стана ясно, че колкото и пари да наливаш в дадена държавна система, ако тя не бъде реформирана - т.е. изведена от феодално-социалистическата си битност и модернизирана по европейски - тя ще продължи да отказва да работи.
"Хаос и лобизъм в здравеопазването! Гарантирано от ГЕРБ!", коментира "Сега". Само за последните десетина дни ГЕРБ успя да демонстрира мисъл в областта на здравеопазването. Тон даде председателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова, която предложи изборът на екип да минава задължително през доброволна здравна осигуровка в частен фонд. С което показа, че няма и най-малка представа как работят болниците и здравноосигурителните дружества. След Атанасова блесна колегата й Лъчезар Иванов, който, противно на всяка логика, успя да прокара поправка в бюджета на здравната каса за 2012 г. и да вмени на обществения фонд да плаща за ваксини срещу рак на шийката на матката. Против бяха дори депутати от управляващите, но текстът мина. Колкото до реалната реформа - тя си остава само на приказки. В деня, в който здравният министър Стефан Константинов обяви в Министерския съвет, че ще е третият министър на ГЕРБ, който ще опита да ограничи свръхразходите на здравната каса за болнична помощ, депутатите от собственото му мнозинство го бламираха. Това шизофренно поведение можеше да буди само смях, ако не беше индикатор за управленска некадърност и немощ.
Десет идеи за модерно българска училище са предложени в анализа на "24 часа". На първо място, преди да се въвеждат каквито и да било промени, те трябва да бъдат ясни много преди 15 септември. Сред идеите е създаване на училища-модели в определени райони на страната, където се отделя истинско значение на храната на учениците. Училищните автобуси да си дават почивка един път в седмицата. Световните примери за въвеждане на пешеходен ден стават все повече. Създаване на инициативи тип "Следващият Джон Атанасов", в които като свободноизбираем предмет учениците могат да посещават безплатно уроци по теми, които им харесват. Създаване на истински модерна библиотека от ученици за ученици. Създаване на специална програма "Училища на утрешния ден" по подобие на тази в Рио де Жанейро, където на училища, чиито ученици са с по-слаби резултати, се обръща специално внимание.
Държавата трябва да избере науката за свой приоритет, смята Огнян Стоичков, председател на парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта. Бюджетът за 2012 г. вече е гласуван и предвижда 172 млн. лева за образование. В интервю за "Класа" Стоичков коментира, че едни пари винаги са достатъчни, когато се изразходват в правилно организирана структура. И парите никога не стигат, ако съответната структура не функционира с ясни принципи на разпределение. В момента училищата разполагат с т. нар. делегирани бюджети и парите следват ученика. Проблемите са във висшето образование и в предвидените средства за наука. Там парите категорично не са достатъчни. За наука догодина са отделени 16 млн. лева по-малко, а за администрацията на затворите Ц 13 милиона повече. Науката е въпрос на приоритети. А тези приоритети се отразяват именно чрез бюджета. Основната тежест за науката по време на криза трябва да се изнесе от държавата.
Кунева отвори цеха за месии, коментира "Стандарт". Политическите играчи, които бяха склонни да подценяват Меглена Кунева, вече нямат причини да го правят. Вчера бившият еврокомисар учреди сдружение "България за гражданите", с което подсказа, че намеренията й за парламентарните избори са повече от сериозни. Ако се съди по досегашните й представяния на евровота през 2009 г. и току-що отминалото президентско съревнование, нейният проект има реален шанс да стане трета или четвърта по сила политическа формация. Бушуващата икономическа криза събори досега немалко стабилни правителства по света, а освен това изхвърли зад борда харизматични лидери от най-висока проба. Лавината от проблеми и обедняването неминуемо скъсява живота на народните трибуни от всякакъв цвят и подрива доверието в утвърдени от десетилетия партии. България не се очертава като изключение от тези процеси и най-вероятно водещите играчи у нас също ще свиват влиянието си. Затова и "България за гражданите" може да се окаже уютен пристан за десетките хиляди обеднели, възмутени, разгневени
и недоволни граждани.
"Ще наложим нашите сирена в Бразилия", заявява в интервю за "Труд" Диляна Славова, шеф на Националната асоциация на млекопреработвателите. Тя отбелязва, че всяка година Европейската комисия предлага два търга за рекламиране на хранителни продукти на вътрешния пазар на ЕС и на трети страни. Асоциацията е спечелила по един проект на всеки от търговете и е единствената от всички държави членки, която в момента самостоятелно реализира два промоционални проекта. Вече втора година български сирена и кашкавали се рекламират на пазарите в Германия и Испания. Според Славова това е много успешен проект, защото само за първата година са се удвоили продажбите на български млечни продукти на немския пазар. Чрез втория проект българските продукти ще се рекламират в Русия и Бразилия.
Магазините са пълни с клиенти, а продажбите намаляват, коментира "Сега". Според националната статистика доходите нарастват по-бавно от цените, което логично води до свиване на потреблението. През 2010 г. спрямо 2009 г. доходите у нас дори са спаднали с 3.6%, докато цените са се повишили с 2.3%. Тенденцията не е кой знае колко по-добра и тази година, а потребителското кредитиране е далеч от пиковите си времена. Тази разлика в джоба на хората се усеща и по рафтовете на магазините. Все повече хранителни вериги се ориентират към по-голямо разнообразие от стоки в средния и най-вече в ниския ценови клас и намаляват избора на скъпи стоки. На практика хранителните продукти в средния ценови сегмент са изгубили най-голяма част от клиентите си, показва опитът на сладкари, производители на безалкохолни напитки и пр., но и на големите търговски вериги. А хората, които преди купуваха най-евтиното в магазина, свиха драстично покупките си, казват производителите. Макар че търговците обикновено не дават данни за продажбите си, всички признават, че в супера хората се ориентират към най-евтиното. Или към промоциите.
Продавачи, компютърни специалисти и служители в кол центровете ще са най-търсените професии и през 2012 година. Това прогнозираха пред "Труд" мениджъри и консултанти по човешки ресурси. Обяснението е, че в последните 2-3 години в България се откриват нови работни места от големите търговски вериги, както и от чужди компании, които изнасят у нас дейности по обслужване на клиенти. Поръчките на ИТ фирмите растат, затова и гладът за компютърни специалисти ще се засили. Ще се увеличава нуждата от инженери за автоматизация на производството, хидравлика, енергийни системи и електроника.
България ще запази данъчната си независимост, обещава Валентин Николов, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ. В интервю за "Монитор" той обяснява участието на България в новия пакт за финансова стабилност в рамките на ЕС. "Ние трябва да отстояваме две неща. Първото нещо е ние да имаме суверенитет относно данъчната си политика. Това е изключително важно за българската икономика, която е доста зле спрямо средно европейската. Единственият начин да догоним другите страни е, като привличаме чужди инвестиции. Това значи да имаме ниски ставки на преките и косвените данъци. И второто нещо е да защитаваме нашата конвергентна програма, тоест това, което ще ни доближи до средно европейското ниво. Това означава да защитаваме всички онези неща, които ни правят по-конкурентоспособни от другите европейски държави. Ако уеднаквим данъчните си системи, това ще облагодетелства големите държави, а малките ще бъдат обречени на живуркане покрай големите икономики. Иначе България трябва да се стреми да участва в преговорите за всяка една обвързаност на ниво ЕС", смята Николов.
Българите стават по-нетолерантни, пише на първа страница "Сега". Това сочат данните от проучване на агенция АФИС за нагласите на хората по отношение на различията, основани на произход, вяра, традиции и обичаи. Повече от половината запитани - 54 процента, казват, че не биха искали да живеят с наркозависими в държавата, 45 на сто не приемат серопозитивните, 43 процента са против психично болните, а 38 процента не одобряват хомосексуалистите. Около 1/3 от анкетираните са посочили, че през последните години отношенията между различните етноси са се влошили. 49 на сто от запитаните определят тези отношения като "нито добри, нито лоши", а 40 на сто от възрастните хора са нетолерантни към различните. (БТА)
