Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Властта е пред решаването на драматичен казус - дали да се прави програмно правителство, или президентът да разпусне Народното събрание и да назначи максимално бързо служебен кабинет, коментира под глава „24 часа”. Вчера започна въртележката с връчването на мандати за съставянето на правителство. По конституция първа беше ГЕРБ. Премиерът в оставка и лидер на партията Бойко Борисов получи мандат, който върна буквално след 10 секунди.

С остър публичен конфликт между президента Росен Плевнелиев и премиера в оставка Бойко Борисов бе белязано връщане на проучвателния мандат, отразява под глава „Сега”. В 20-минутна предизвикателна реч Борисов на няколко пъти откровено обиди държавния глава. Плевнелиев бе видимо подразнен и макар и плахо, показа, че не е склонен да се съобразява вече със съветите и плановете на лидера на ГЕРБ. Борисов постави под съмнение способността на президента да състави служебно правителство. С изкуствена загриженост той обясни на Плевнелиев, че трудно ще намери хора за всички постове.

Броени дни остават до назначаването на служебно правителство, а Плевнелиев не може да си намери министри, твърди на първа страница „Труд”. Причината - голяма част от поканените отказват с мотива, че не желаят да носят отговорност за стореното от ГЕРБ заради два месеца съмнителна слава. Друга част от обсъжданите имена президентът отхвърлил сам, защото му били твърде приближени и обществото можело да го държи по-късно отговорен за действията им.

Три пъти молят Кристалина да е премиер, допълва по темата „Стандарт”. Вариантът еврокомисарят Кристалина Георгиева да стане служебен премиер все повече печели поддръжници. На срещата с Плевнелиев вчера лидерите на двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа” също са посочили името на българската еврокомисарка като спасител в кризисното положение.

На страниците на „24 часа” експерти извеждат плюсовете и минусите на служебното и програмното правителство. Политологът Димитър Аврамов посочва, че най-разумното решение е да се състави служебен кабинет. Най-нормалното нещо е да очакваме предсрочни избори. Тук обаче има едно „но”. Със сигурност политическите партии са разбрали, че карат на тъмно без фарове, и сега започват дребните сметки на кого какво му е по-изгодно. Подобно на Аврамов и социологът Живко Георгиев смята, че изходът от кризата е в служебното правителство. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира в интервю: „Животът се развива, светът се променя, няма свещени крави и мисля, че известни корекции на конституцията в демократичен смисъл са напълно възможни. Корекции като превръщането на България в президентска република. Като историк познавам народопсихологията на българите и знам, че животът им през тези 14 века винаги е бил подчинен на силен лидер - хан, цар, император, султан, княз, цар. Тодор Живков на практика беше един неограничен от почти нищо диктатор. Развитието ни след 10 ноември 1989 г. - всяка дошла на власт партия превръщаше България в премиерска република. Ако някой каже, че нещо в страната е станало без знанието на Иван Костов, Доган, царя, Станишев, силно ще се излъже”, казва Димитров.

Пред „Телеграф” социологът Антоний Гълъбов защитава тезата, че по-малко вредно би било ако се състави експертно правителство. По думите му трябва да се започне веднага с конкретно решаване на проблеми. „Предсрочните избори отлагат решаването на проблемите и то с 6-7 месеца. Така че от гледна точка на спешност и решаване на проблемите с монополите би било по-полезно да се започне още веднага”, смята Гълъбов.

Недоволните по улиците уредяха, констатира „Труд”.

Исканията на протестиращите варират между реалното и абсурдното. Кой, как и дали могат да се изпълнят те - това е големият въпрос, след като обединеният граждански комитет връчи на президента Росен Плевнелиев списък с 23 идеи, информира по темата „Сега”. Сред тях са: да се свика Велико народно събрание, сегашният парламент да продължи да действа с програмно правителство, да бъде въведена изцяло мажоритарна избирателна система, да се одържавят предприятията за комунални услуги, да има гражданска квота във всички регулаторни органи, да се прекратят делата срещу длъжниците за ток, парно и вода и др.

„Осиротелият популизъм” и „В България демокрацията умря, преди да се роди”. Това са заглавията над анализите в изданието на по-задна страница. Според коментара на Бойко Пенчев пожарът на протестите е знак за провала на политическия елит на Прехода. Но също и знак за провала на гражданското ни общество. Междувременно Светослав Ставрев споделя: „Ще бъде колосален успех на социалните протести днес, ако доведат до тотално хигиенизиране на политическата сцена”.

Закъсняват ли новите лидери? Отговор на този въпрос дава в своя анализ за „Труд” политологът Първан Симеонов. „Част от днешните нови лица скоро ще заживеят медиен живот и ще бъдат припознати като водачи. Трябва да внимават да не се превърнат в отрицание на самите себе си. Защото само в последните десетилетия поне три пъти пожелавахме съвсем нови лидери. И после пожелахме да ги „ометем”, коментира Симеонов.

Още седмица ще кипят страсти, прогнозира в интервю за „Труд” кризисния психолог Христо Монов. „Нищо не пречи тази седмица представителите на различните социални, икономически, всякакви групи, да седнат и започнат едно нормално говорене, за да си изяснят какво искат и как то може да бъде постигнато. Кризата даде голям шанс и на партиите да се вгледат в себе си. Мисля, че по-умните лидери и по-умните партии ще го направят. Протестът им каза нещо много важно. Лозунгът „Ние не искаме партиите!” трябва да бъде преведен като „Не искаме някои хора от партиите! Покажете, че вие се променяте чрез хората, които ще излъчите”. Смятам, че тогава хората ще се отнесат по друг начин към партиите”, обобщава Монов.

„Трябва да излезе ново поколение политици”, призовава от страниците на „Стандарт” директорът на Историческия институт на БАН Георги Марков. „Все се надявам, че една част от нашите умни момчета и момичета ще се върнат от Западна Европа и Северна Америка. Както някога са се върнали Стоилов, Радославов, Данев, Ляпчев и т.н. - кой завършил Сорбоната, кой - Хайделбергския университет. Те са се връщали да строят нова България. Политиците от прехода са изхабени и безпомощни, трябват нови лица с нова политика. Старите не трябва да ги показват по телевизията, те дразнят хората", смята Марков. По повод появилите се леви лозунги за национализация той изтъква: "Има ги и на Запад. Във Франция има добре представена Комунистическа партия, в Чехия също. В едно общество трябва да има и комунисти, които настояват за национализация. Но аз предупреждавах, че не биваше да се приватизират ЕРП-та. Предупреждавам сега и за БДЖ. В Германия също железниците са на загуба, но те ги поддържат, защото изпълняват социални функции. Не всичко трябва да се продава”.

„Обществото отказва да живее в мегапродукция”, е заглавието над интервю в „Преса” със социалният антрополог Харалан Александров. По думите му на първо време трябва да бъде подкрепен президентът, независимо дали го харесваме или не, за да може да сформира „някакво що-годе работещо правителство”, което да подготви изборите. „Но най-належащата задача е да започнем толкова дълго отлагания, изкривяван, подменян, и запушван разговор за смисъла на властта, за основанията на нейната легитимност. Това е посъщество разговор за етиката на човешките отношения, които правят възможен живота ни в общността”, уточнява Александров.

„И ДКЕВР ни напусна”, е водещото заглавие за „Телеграф”. Ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) колективно е подало оставка тихомълком още миналата седмица. Тя идва в момент, в който всички очаквания за сваляне на сметките за ток са насочени именно към регулатора. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията обяви, че ще глоби „Топлофикация-София” с 338 000 лева заради злоупотреба с господстващото положение.

Токът на митрополитския храм „Света Марина” в Пловдив ще бъде спрян от EVN, алармира под глава „Дума”. До тази крайна мярка се стига заради неплатена януарска сметка, която е в размер на 2940 лева. Това е четири пъти повече от досегашните сметки за употребена електроенергия, твърди касиерът на храма Пламен Кисьов. Той няма обяснение за скока, тъй като консумацията в храма за отопление и осветление е почти една и съща месеци наред. Декемврийската фактура на храма е била 723 лева и е платена.

АЕЦ „Козлодуй” може да фалира заради погрешни опити на държавата рязко да намали цената на тока за бита, алармира под глава „Преса”. Включването на цялата енергия от централата в по-евтините доставки за населението ще доведе до несъстоятелност. В същото време паническата промяна във формулата за определяне на тарифите ще извади 12 000 миньори на уличен бунт. Причината е, че те захранват със суровина топлоцентралите, които правят по-скъпо електричество. При положение че то не се продава на домакинствата, мините ще съкращават хора. Чака ни режим на тока, ако се сложи мораториум върху сметките от последните три месеца, предупреждават синдикалисти.

В интервю за „Сега” Гергана Жулева, изпълнителен директор на „Програма Достъп до информация”, съветва: „От това, което наблюдавам покрай протестите, се налага изводът, че доставчиците на ток и парно трябва да бъдат по-прозрачни. Да не говорим, че доброто предоставяне на информация е свързано и с разясняване и с по-добро комуникиране с клиентите. Сега обаче всичко излезе извън контрол и очевидно ще трябва да се инвестира много в разясняването и информирането. Но въпросът е и в контрола от страна на държавата. Държавният регулатор е този, който трябва да предоставя информация”.

На по-луксозни коли са се качили повечето от депутатите по време на мандата си. Тенденцията за нови и лъскави лимузини се забелязва във всички групи, показва проверка на „24 часа” на парламентарния паркинг. „Волво S60” кара Румен Иванов от ГЕРБ. Взел го на лизинг преди две години за около 54 000 лв. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар