Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Държавата - това е фарс, или двойният живот на България в ЕС”, коментира „Сега”. Държава, в която властта излиза на протести срещу обществото, е фарсова. Управляващата партия ГЕРБ мобилизира централната власт да участва в протест заедно с местната власт в Банско срещу Закона за устройство на територията. Ако другаде властта произтича от народа, който определя поведението на управляващите, у нас властта произтича от управляващите, които определят поведението на народа. В Европейския съюз няма друга държава, която така искрено да признава противопоставянето между власт и общество. Каква е нашата държава - отличник или двойкаджия в ЕС? И двете. За отличната оценка по финансова дисциплина заслугата е на обществото с неговите материални жертви. Двойката по правов ред и върховенство на закона се дължи на властта, която не само прекроява законодателството и го прилага за свое удобство, но и прибягва към гражданско неподчинение, за да предотврати обществена съпротива. Вина за безизходицата носи преди всичко българското общество заради прословутата си търпимост.

„Пирин не е само за гледане”, казва в интервю за „Труд” председателят на регионалната комисия в парламента Любен Татарски. Той е познат като защитник на тезата, че в Пирин може и трябва да се изграждат още писти и лифтове. Но в действията си сме длъжни да спазваме българското и европейското законодателство. Според Татарски проектите (бел.ред. около Банско), за които става въпрос, засягат незначителна част от горския фонд и по никакъв начин няма да се отразят на природата. Той оценява исканията на банскалии като правилни. „Хората подкрепиха желанието да се ускори реализацията на един конкретен проект. Националният парк Пирин не е резерват и не може да бъде зона, забранена за посещения, която да гледаме само отдалече”, смята Татарски.

„24 часа” отбелязва, че ВАС отхвърли жалбата на еколози срещу одобряването на строежа на нов четириседалков лифт в ски зоната над Банско.

„Успешната държава на фалитите”, коментира „Труд”. Грижата на държавата е толкова голяма, че води до фалити на общините. Общинските бюджети така са структурирани от държавата, че могат да покриват само най-важното. Държавата успешно прехвърля от своята на общинската глава проблемите, които не може или не знае как да реши. И това е финансово и законово гарантирано. От 100 лева данък, събран от общината, от 5 до 10 лева отиват в кметската хазна. Другите - в държавната. Разпоредбите в местното самоуправление също позволяват държавата да разпорежда във всеки един момент на общините какво да правят, защото у нас функциите на държавната и местната власт са оплетени. Прочутата децентрализация така и не се случи. Защото урокът на Брюксел, че бъдещето на политическото управление на държавите е в кметствата, а не в правителствата, у нас бе прочетен грешно. И защото у нас партийността е водеща и при държавното управление, и при общинското. Общините се нуждаят от реална свобода - финансова и управленска - да работят по приоритети, важни за конкретния град или село.

„Дори да не е управляваща сила след изборите, ГЕРБ ще е такава опозиция, която нито едно следващо управление не би искало да има. Шансът за устойчиво управление е шанс за страната”, заявява в интервю за „Преса” Румяна Бъчварова, началник на кабинета на премиера Бойко Борисов. Тя не определя политиката по отношение на борбата с корупцията като провал. За съжаление резултатите не са такива, каквито бихме искали да бъдат. Бъчварова припомня, че много неща се промениха в правилата за разпределение на публичните средства, на управлението и харченето на евросредствата. Днес никой не може да каже, че има голяма политическа корупция и срастване на властта с организираната престъпност, както беше при предишното правителство.

„Най-страшното за съда е, ако политиците са доволни от работата му”, казва в интервю за „Сега” Борислав Белазелков, дългогодишен съдия от гражданската колегия на Върховния касационен съд. По думите му политиците трябва да осъзнаят, че независимостта на съда е най-малко проблем на самия съд. Тя е проблем на обществото, на гражданите, на самите политици, защото днес едни са на власт, утре други. През последните 20 години не е имало нито един случай партиите, които са в опозиция, да са се оплакали от съдебната система, и са много редки случаите, когато партията, която е на власт, се е похвалила от съдебната система. Белазелков посочва, че на първо място трябва да се разбере, че никой не ръководи работата на съда - нито може да си го позволи, нито, ако има такава амбиция, може да успее. Може да е имало значение кой е главен прокурор, но кой е председател на който и да е съд никога не е имало значение. Нито председателят може да се бърка в работата на съдията, нито ВСС може да преценява качеството й. Качеството на съдебния акт може да бъде преценявано само от по-горната инстанция.

Избирателите фантоми се превърнаха в ценен електорат на всички партии, коментира „Сега”. Все още не е ясно какво ще се случи с Изборния кодекс - ще има ли промени в него или ще си останат старите текстове. Ясно е само едно - истински важните проблеми, които биха повишили качеството на изборния процес, за пореден път не са предмет на дебати. Напротив, по отношение на тях винаги е имало консенсус между управляващи и опозиция. Знае се, че фантомите създават благоприятна среда за манипулации и фалшификации на вота, които трудно могат да бъдат доказани. Но е очевидно, че всички партии нямат интерес от решаването на този проблем, защото отдавна са превърнали въпросните фантоми в електорат. Освен това всички партии са единодушни да не се дава реална власт в ръцете на избирателите чрез истински мажоритарен елемент. За мажоритарен вот пък въобще не може и дума да става. Консенсус между партиите има и за това да се имитират мерки срещу купуването на гласове и контролирания вот. Най-ефективното средство за повишаване на избирателната активност е приемането на текстове в законите, които да накарат хората да повярват, че изборният процес е почтен и от техния глас действително зависи нещо.

„Бумът на частни болници свърши”, отбелязва в интервю за „Стандарт” управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков. Две частни болници засега са подали заявления да сключат договор с касата. "След обстойна проверка от съответната районна здравна каса предстои да вземем решение. В края на януари ще знаем колко нови договорни партньори ще имаме. Не са чак толкова много, не очакваме изненади. Големият бум на частните болници приключи. Нормално е да се появяват оттук нататък две-три болници годишно. Повечето от тях са с малък капацитет и не могат да нарушат изобщо финансовия баланс на касата”, обяснява Цеков. Той посочва, че НЗОК започва годината с по-голям бюджет спрямо 2012 г . Направленията през 2013 г. са с 400 000 повече. Бюджетът за лекарства е 534 млн. лв. „Не очакваме съществен ръст в разхода за лекарства, но ако продължим да разширяваме обхвата и да намаляваме доплащането в полза на пациентите, това означава, че ще растат и разходите за лекарства”, уточнява Цеков.

„Скопските ръководители скоро ще управляват народ от български граждани”, е озаглавено интервюто в „Новинар” с Божидар Димитров, доктор по история и дългогодишен директор на НИМ. Той посочва, че миналата година 2965 македонци са станали български граждани, предходната година броят им е 2264, а преди това 2457. Славянската част на македонската нация е от 1 200 000 души и се топи с ускорени темпове. Вече близо 90 000 души са получили българско гражданство от 2002 година досега, това са близо 10 на сто от тази маса. А пък ние чрез съответни леки промени в закона можем за година-две да направим така, че скопските ръководители да управляват народ от български граждани.

Според Димитров македонизмът като обществено явление ще продължи още години, но по принцип е осъден на изчезване. Защото е построен върху една стопроцентова лъжа - че славянското население, което живее в Македония, нямало нищо общо с българската нация?! Подобни лъжи като тази или като комунизма в исторически план са обречени.

Родителите ще имат право да избират как да се обучават децата им, акцентира „Сега”. Под натиска на родителските протести ГЕРБ най-после реши да премахне задължителното предучилищно обучение. Всички деца на възраст от 4 до 6 години ще могат да се обучават вкъщи или почасово. Но държавата си запазва правото да контролира родителския избор. Глоба заплашва семействата, които възпитават до 1 клас малчуганите вкъщи, но не са се регистрирали в общината.

„ГЕРБ бойкотира обещанията на Борисов пред еколозите”, съобщава „Сега”. МРРБ вече не подкрепя предложението екоорганизациите да получат право да обжалват устройствените планове, защото ще се накърни инвеститорският интерес. Това призна министър Лиляна Павлова на обществено обсъждане на промените в седем закона след скандала с дюните в Несебър. От обсъждането стана ясно, че депутатите ще отстъпят от много от обещанията на премиера Бойко Борисов, дадени преди няколко дни пред еколозите за строежите върху дюните. МРРБ все пак иска да се запише, че устройствените планове няма да се приемат без екологични оценки.

„Хванахме 80 млн. лв. укрити данъци за година”, отчита в интервю за „Телеграф” Красимир Стефанов, директор на НАП. Той отбелязва още, че приходите в НАП за 2012 г. са 13 млрд. и 240 млн. Това е с близо 600 млн. лв. повече от постъпленията през 2011 г. и с около 120 млн. лв. преизпълнение на плана за 2012 г. Отличен резултат във все още сложната икономическа ситуация в страната. Най-сериозно е увеличението в постъпленията от данъците на физическите лица - близо 46 млн. лв. над планираните приходи, и при осигуровките, където преизпълнението на бюджетите на здравната каса и НОИ е с близо 90 млн. лв. Със сигурност резултатите нямаше да са такива, ако не е дистанционната връзка на касовите апарати с НАП, смята Стефанов.

Кристалина Георгиева обяви, че не иска втори 5-годишен мандат като еврокомисар, но и че не е решила какво ще прави, след като сегашният й изтече. „Засега нямам амбицията, желанието да оставам за втори мандат”, заяви Георгиева пред „Труд”. „Такива решения се вземат правилно, когато има информация кой ще бъде следващият президент на Еврокомисията, какво иска България, на какво може да се надява България, какви са моите сравнителни предимства, какъв може да бъде друг алтернативен кандидат”, отбеляза Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ, международното сътрудничество и реакция при кризи. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар