Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Всички обичат Цацаров”, коментира „Труд”. Днес Сотир Цацаров полага клетва и застава начело на държавното обвинение. От прокуратурата у нас се иска да оправи държавата. Политическата класа обича да представя всякакви неразбории и скандали като резултат от криминални деяния и да ги пробутва на обвинението. Управляващите понякога гледат на прокурорите като на домашни помощници и ги „сезират”, за да почистят гафовете им. Неведнъж сме виждали как правителството поставя на прокуратурата задачи, които са негова, а не нейна работа. Ако г-н Цацаров се хване на въдицата им, нека да знае, че отникъде няма да чуе „браво”. Той ще получи добра оценка само ако преследва политическия опонент. При всички случаи големците обичат главпрокурорът да се произнася светкавично. Нищо, че бързото разследване е негодно, а жреците на Темида са призвани да търсят обективната истина, а не новини за телевизиите.

За новия главен прокурор предстои важен тест. Той се нарича „Дюнигейт”, коментира „Преса”. В тази корупционна сага е оплетен целият антураж на прехода - разноцветни политици, кметове, общински съветници, главни архитекти, футболни президенти, министри. Цялото войнство на прехода, което за две десетилетия заграби, ограби и разпродаде собствената си държава под немия поглед на закона. То може да бъде спряно само със сила. Тази сила може да стане новият главен прокурор. Ако той застане непоколебимо и безусловно на страната на закона.

Всички парламентарно представени партии отказаха поправките на ДПС в Закона за българското гражданство. По този повод „Дума” публикува две мнения. Четин Казак, депутат от ДПС: „Предлагаме на лицата, които са били изселвани и на техните наследници да се даде възможност, ако желаят, в определен 5-годишен срок да могат да кандидатстват за възстановяване на българското си гражданство по облекчен ред. Предлагаме и да се изравни режимът на възстановяване на българско гражданство на лицата, които са го притежавали, но са го загубили, с режима за получаване на гражданство от лица с български произход, които никога не са го притежавали и не са родени в България, но желаят да получат българско гражданство по натурализация”. Според проф. Станислав Станилов обаче това е поредното дърпане на котката за опашката, поредното опипване на пулса - ако мине. Това е част от последователната протурска политика да се засили влиянието на Република Турция върху българското общество и съзнание - да свикнат българите с мисълта, че Турция ще управлява цялата зона, че един ден ще се опита да възстанови „Османските Балкани”. Сам по себе си този законопроект е нонсенс - претенцията да се даде гражданство на онези наши съграждани, които по времето на тоталитарната държава са се изселили в Турция е юридически нонсенс, смята Станилов.

„Разследването за атентата в Сарафово влезе в схемите на ДС”, коментира „Сега”. Най-лошите практики отпреди 1989 г. лъснаха около разправата с бургаската следователка заради опита й да осветли някакви факти около една от най-големите и кървави трагедии от последните 30 години - терористичния акт на паркинга пред бургаското летище. Вместо да бъде наградена, че показа, че все пак нещо се върши, вътрешният министър Цветан Цветанов натисна да я отстранят. Може би следователката трябваше да иска разрешение от МВР и лично от вътрешния министър? Но къде тогава е разделението на властите? Нали следствието и прокуратурата наблюдават и контролират МВР и службите, а не обратното? Може би й се сърдят, че допуска, че атентаторът може и да не е самоубиец, докато МВР повтаря, че е камикадзе? Или пък нещо се тъкми и манипулира в разследването и в подаването на информация към обществото?

„Какво се опитва да прикрие властта в скандала с дюните в Несебър”, коментира „Сега”. Замазването на скандала под мотото „Предишните са виновни” е опасно. По всичко личи, че усилията на властта ще са насочени към отвличане на вниманието около сключените без търг през 2011 и 2012 г. четири продажби на бивши горски имоти по Черноморието и отместване на проверките назад във времето. В същото време нито едно от замесените действащи лица в скандалната сделка с дюните, от която тръгна всичко, не е невинно. Имената, изплували от нея, години наред са забърквани в не една и две имотни схеми, в крещящ конфликт на интереси. Някои от тях са разследвани от прокуратурата и индулгенцията им от пиар съображения ще бъде поредната капитулация пред идеята за върховенство на закона и справедливост. В името на парламентаризма не бива да се позволява да успее и дебелокожият опит на земеделския министър Мирослав Найденов да снеме от себе си цялата отговорност.

„Дюнигейт” е гаф на държавата”, казва в интервю за „Стандарт” финансистът Емил Хърсев. Държавата е измамила всички, разрешавайки това да се случи. Обещала, че на терена може да се строи, да се купи земята, което всъщност се оказа невярно. Пет години са мотали предприемача, който сега изгоря с няколко милиона. Никой обаче не си дава сметка, че всички тези сигнали са негативни и не представят в добра светлина страната. Ако мислим, че това остава незабелязано от инвеститорите, лъжем се, предупреждава Хърсев.

„Леко с ентусиазма за дюните!”, коментира „Труд”. С невероятен ентусиазъм властта щурмува строителството върху дюни. Има-няма седмица от скандала и вече е готова купчина нормативни промени. От бързане се стигна до ситуация, в която няколко министерства пишат промени в един и същ закон и всяко предлага различни неща. Нека не фрустрираме управляващите, но все пак да припомним, че същият ентусиазъм кипеше и през 2010 г. срещу заменките. И тогава имаше много идеи, включително да се наложи пълен мораториум върху строителството. Накрая тази врата се затвори, но остана отворена друга, през която се промъкна възможността държавни терени пак да се продават без търг. Така че - по-леко с ентусиазма, но по-зорко със закона!

„Няма да се връщат пациенти”, обещава в интервю за „Труд” д-р Пламен Цеков, управител на Националната здравноосигурителна каса. Той обяснява, че за всяка една клинична пътека е определен обем. Той ще бъде разпределен между болниците на базата на данни от предходната година. Т.е. ако едно лечебно заведение е приело 100 пациенти по клинична пътека „апандисит”, толкова ще са и тази година. Ако болницата не е имала толкова пациенти, няма да има възможност да прехвърля неизползвания ресурс към други клинични пътеки. Ако дойде 101-ви пациент той се приема и се лекува. „Но ние ще знаем за преразхода много преди да се е случил. Защото сме заложили такъв механизъм, че чрез него ще следим за изпълнението на лечението. А когато опреден вид заболявания достигнат прогнозното ниво, директорът на съответното лечебно заведение ще уведомява НЗОК. Ние пък ще преразгледаме бюджета”, посочва Цеков.

„Надявам се 2013-а да стане годината на икономическия разум, а не на политическата емоция”, казва в коментар за „Преса” Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. По думите му херкулесова задача е да образоваме политиците. Знанията с неравномерна плътност засилват властта на съмнението и разклащат вярата в институциите. Данев се надява, че през 2013 г. ще видим ясно формулирани не само констатации, но и ефективно провеждани политики в демографията, образованието, младежката заетост, малцинствата. Бягството от тези проблеми ни отдалечава от европейската цивилизация и в момента са бяло петно в дейността на политическия елит.

„Разхлабихме ли поне малко колана по празниците”, е анализът в „24 часа” на Лъчезар Богданов, „Индъстри уоч”. Националната агенция по приходите "хвърли" числото 4 милиарда - сума, похарчена в търговските обекти по празниците. Тези 4 милиарда за десетина дни не са нещо впечатляващо. Но има известни основания да кажем, че действително тези празници генерираха малко повече извънредни покупки от случилото се през предходните три години. Средният ръст на потреблението на домакинствата за цялата година се очертава да е около 3-4%. В същото време, по данни на БНБ, парите в брой нарастват спрямо миналия декември с 9,4% - а това е приблизителен индикатор за увеличение на крайното потребление. Държавният бюджет също е допринесъл за „разпускането”, като в традиционно силния за разплащания от държавата декември все пак миналата година нетните разходи са около 200 млн. повече от предходната година. Изглежда има показания, че домакинствата излизат от долната ниска точка на лично потребление, към която се бяха насочили като предпазна реакция на кризата и загубата на работни места. (БТА)

Последвайте ни

Коментар