ОП Конкуретоспособност: от май с по-кратко одобрение на проекти за малък и среден бизнес
ОП Конкуретоспособност: от май с по-кратко одобрение на проекти за малък и среден бизнес / Sofia Photo Agency, архив
ОП Конкуретоспособност: от май с по-кратко одобрение на проекти за малък и среден бизнес
52607
ОП Конкуретоспособност: от май с по-кратко одобрение на проекти за малък и среден бизнес
  • ОП Конкуретоспособност: от май с по-кратко одобрение на проекти за малък и среден бизнес

Малкият и среден бизнес – гръбнакът на икономиката или изчезващ вид? Често задаван въпрос, от който следва и втори – как държавата помага на малките предприятия да развиват дейността си? Отговорът не е еднозначен, но едно от основните пера е чрез европейските програми, а една от най-добрите възможности за финансиране на малкия и среден бизнес е чрез Оперативна програма „Конкурентоспособност".

Неведнъж обаче бизнесът е сигнализирал, че има забавяне в одобрението на проектите. На какво се дължи това?

Възможностите за проекти по ОП „Конкурентоспособност" за малките предприятия са достъпни чрез Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Това ще е така поне до 1 май, когато се очаква функциите на агенцията като междинно звено по програмата окончателно да преминат в икономическото министерство, където е и управляващият орган.

Пинг-понг със сроковете за одобрение

Марияна Велкова, изпълнителен директор на агенцията:

В резултат на работата на междинното звено от 2010 г. успяхме да отворим 13 нови схеми, благодарение на които, когато все още насоките за кандидатстване бяха възложени като задача и отговорност на междинното звено, ние изпълнихме абсолютно точно индикативната програма и разработихме съответните насоки. Схемите бяха отворени. Благодарение на тяхното отваряне и кандидатстването по тези схеми успяхме да договорим 630 нови договори за 2011 г. за над 300 млн. лева. Това е над 50% от всички договорени средства по двете оси за целия период. Проблемът с усвояването на средствата по оперативната програма не е, защото междинното звено се бави с нещо. Проблемът е, че за да има усвояване трябва да има договори. За да има договори, трябва да има схеми. Проблемът със забавянето на излизането на резултатите от оценките идва от т. нар. последващо одобряване на управляващия орган. Не е нормално цялостна оценка да се извършва в рамките на три месеца, а одобряването на оценителния доклад да продължава два или три месеца след това. Някак си не е нормално.

Проблемът със забавянето на проектите е отчетен още миналата година и с голямата подкрепа на Европейската комисия е започнала работа по преструктурирането на междинното звено. Пред Дарик ресорният заместник-министър Жулиета Хубенова обясни, че това забавяне ще се намали с 40%, когато междинното звено се влее в управляващия орган – т.е. тази дирекция от агенцията за малки и средни предприятия отиде в икономическото министерство. По този начин ще бъде прекратена следната практика.

Жулиета Хубенова:

Когато имаме конкурс за подаване на проектни предложения, предприятията ги подават и имаме краен срок например 1 април. След това, когато получат всички проектни предложения, в междинното звено казват, че имат много проектни предложения и трябва да направят по-голяма комисия. След това издават заповед, че например в оценителната комисия трябва да бъдат включени 10 души и молят управляващия орган да им даде външни оценители – една трета трябва да са външни – например още трима. Това писмо се движи от агенцията до управляващия орган не в същия ден. Знаете как са писмените документи. След това от управляващия орган избират на случаен принцип външни оценители, които им дават. Когато получат външните оценители, правят отново голяма заповед, в която да влязат всички външни оценители и оценителите, които са в агенцията, и комисията започва работа. Тоест, комисията започва работа в най-бързия случай 15 дни до месец след като са получени вече проектните предложения. След това те започват да оценяват три месеца. Оттам нататък имат вътрешно звено за контрол, което проверява дали има грешка или не в оценката на проектните предложения и връща или казва къде какво е пропуснато и какво трябва да се направи. След тяхната проверка, която е минимум 15 дни още, те подават вече оценителния доклад до управляващия орган, който на извадков принцип също прави проверка. Ако има грешки, тогава оценителните доклади се връщат, те ги проверяват отново и така се бави самият оценителен процес, като става един „пинг-понг". Отделно няма значение дали са 5, 10, 100 или 1200, но при тях трябва да се оценява, според малките и средни предприятия, минимум три месеца. Предложенията, които са с иновации пък се бавят страшно много.

Жулиета Хубенова не можа да даде отговор защо агенцията спазва стриктно тримесечния срок, а не дава поне част от оценките например 15 дни по-рано. Хубенова бе категорична, че експертите не получават допълнително пари за участието си в оценителни комисии. Според нея единственият начин проблемът да бъде решен е изземването на функциите от агенцията и преминаването им в министерството – така от подаването на проекта до реалния отговор за бизнеса ще изминат най-много три месеца, а не четири и повече.

Хем заплата, хем еврохонорар – може ли?

Попитана дали отнемането на функциите на междинно звено от агенцията няма да я изпразни от съдържание, Жулиета Хубенова припомни, че агенцията има и други функции – да помага на предприятията да участват в наши и международни изложения и бизнес форуми. За това има и цяла дирекция, която е изпълнител на проект за интернационализация на малкия и среден бизнес по ОП „Конкурентоспособност". Именно по него служители от агенцията обаче миналата година са получили допълнителни пари над възнагражденията си на обща стойност над 127 000 лева. Шефката Марияна Велкова е получила 17 000 допълнителни лева, но така и не отговори на въпроса на Дарик колко са предвидени в проекта за тази година:

Това възнаграждение за екипа, за управление и за изпълнение на проекта е определено при кандидатстването 2009 г. Не го определяме ние. То е одобрено от оценителна комисия, която е работила в министерството и е одобрявала тези проекти.

Заместник-министър Жулиета Хубенова:

Има разписани правила за това какви средства и колко могат да получават съответните хора. Това е, за да могат да се стимулират наистина да изпълняват европейски проекти, да участват в такива, а не само да си вършат работата, която е офис задълженията им.

На хората, които работят по проекта за интернационализация, нали за това им се плаща основното възнаграждение като служители на Агенцията за малки и средни предприятия?

Точно така, това им е задачата в тази част, за която имат те финансиране, за да могат да предлагат на малките и средни предприятия такива инициативи за чужбина, да ги водят на изложения или да участват в делегации.

От тази гледна точка ръководството на агенцията, което като цяло е назначено да изпълнява най-различни дейности, включително интернационализация на малки и средни предприятия, не би трябвало да получава допълнителни пари по европейски проект.

За интернационализация, трябва да се види това, което е разписано в проектните им предложения, не трябва да се препокриват дейностите на хората, които имат някакви функции и същите функции да ги изпълняват по проект.

И още един въпрос – за организацията на участието на български фирми в чужди изложения. Според агенцията за форума в Москва например парите са пристигнали в последния момент, затова щандът ни не бил достатъчно хубав. Според Жулиета Хубенова обаче парите, които са давани на агенцията, винаги са били навреме, а и когато е имало текущи проблеми, министерството ги е покривало.

От 1 май една от основните функции на агенцията вече няма да я има, остава въпросът – справя ли се и с останалите си функции. Вече има работна група, която пресмята ефектите от евентуалното прехвърляне на останалите функции към агенцията за инвестиции.