Защо все повече хора живеят сами и във все повече домове няма деца? Макар и очаквана, статистиката за състоянието на домакинствата у нас е стряскаща - ако в представите ни стандартното семейство е съпружеска двойка с дете, в повече от 2/3 от домакинствата у нас това не е така. Броят на четири и петчленните домакинства рязко намалява.
Все повече домакинства са от един или двама души, а и семействата, които не се грижат за деца до 16 години - данните са на националната статистика и се базират на Преброяване 2011 г. Над две трети от домакинствата са без деца. Разбира се, в тази група се включват и възрастни хора, чиито внуци не живеят с тях или двойки, чиито деца са над 16 години. И все пак цифрите са стряскащи, но очаквани, смята Любен Томев от института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
По-висок стандарт на живот, по-голяма раждаемост
Проблемът с ниската раждаемост може донякъде да се регулира от самосебе си, ако хората имат по-висок стандарт на живот, смята Томев. По думите му, повечето финансови възможности няма веднага и автоматично да доведат до промяна на нагласите на семействата, за да имат повече деца, но ще бъдат предпоставка за подобен процес. В крайна сметка, раждаемостта зависи и от други фактори - например, кога двама души пристъпват към брак или към съвместно съжителство. „Затрудненията в такива млади семейства са големи. Когато младежката безработица е толкова висока, този проблем ще се задълбочава. Проблемът е в цяла Европа", коментира експертът. По думите му освен жизненият стандарт на хората, трябва да се подобрят и социалната и здравната инфраструктура.
Насърчаване на майчинството чрез диференциран подход
Според демографа доц. Елица Димитрова е много важно да се осигури диференциран подход към семействата, които са решили да имат дете. Един от основните проблеми и за късните раждания, и за решението на двойки да останат с едно дете, е желанието на жените да се реализират и в професионален план. За да се осигури възможност за добър стандарт на живот по-дълго време, трябва да се помисли за начин, по който да се осигурят повече доходи на жената, която си остава временно вкъщи, за да гледа бебето си. Доц. Димитрова е категорична, че формирането на обезщетенията за майчинство на база на получаваните доходи е крачка напред, но може да се направи и още една.
Образованите родители имат по-малко деца
Несигурната среда кара хората да бъдат по-предпазливи в решението да имат изобщо дете или пък да имат второ дете, смята Любен Томев. По думите му в малцинствените групи, като ромското население и част от турското етническо население, има традиция да има повече деца в семейството и това е част от разбиранията на хората за живота. В същото време с по-високата раждаемост в тези населения се целят „и други допълнителни придобивки", категоричен е експертът.
Доц. Димитрова също бе категорична, че преди промените, свързани с обвързването на обезщетенията за майчинство през първата година със заплатата, „е ясно кой се е възползвал от еднаквите суми".
По-малко население, повече семейства
Много интересен е феноменът, че населението на България намалява, но същевременно у нас са регистрирани все повече семейства. Според демографа доц. Елица Димитрова тук могат да се разчетат две паралелни тенденции - едната е на миграцията на младите хора със семействата им в градовете, като възрастните им родители остават на село или в по-малкия град. В същото време младите хора формират ново домакинство - било сами, било с партньора и децата си, в другия град. С това може да се обясни все по-големият брой едночленни и двучленни домакинства, както и намаляващият брой на домакинства с три или повече членове в тях.
Трайно нарушаване на демографския баланс в регионите
За задълбочаване на регионалния дисбаланс на населението сигнализира Любен Томев. Според него търсенето на работа и по-добри перспективи кара хората все повече да се концентрират около големите областни центрове, което води до обезлюдяване на други части на България - например, северозападната част на страната. „Даже стигаме до парадокса, че там безработицата намалява - но не защото хората имат работа, а защото няма кой нов да се регистрира - или са в пенсионна възраст, или трайно са напуснали родния край", коментира Томев.
Семейства - емигранти
Съществен принос за регионалните дисбаланси има и емиграцията. Ако преди се говореше само за „изтичане на мозъци" от България, сега може да се говори за изнасяне на цели домакинства и трайното им заселване зад граница, допълни експертът.
През 2006 - 2008 г. по официални данни страната трайно са напускали по 2000 - 3000 души годишно, то през 2009 г. броят им скача рязко на 19 000, а през 2010 - на 27 000 - 28 000, коментира експертът. Ако се направи разбивка по пол и възраст, ще се види, че сред емигрантите има много майки с деца до шест години. Това категорично говори, че вече хората емигрират с цялото си семейство, което означава, че нямат намерение да се връщат в България, допълни Томев.
И двамата експерти са категорични, че наблюдаваните тенденции няма да бъдат обърнати в следващите няколко години. Подобни данни се наблюдават в не една и две европейски страни, затова е нужна цялостна политика в сектора на европейско ниво, категорични са експертите, и допълват, че докато чакаме това да се случи, трябва да прочетем данните и да вземем мерки тук, на национално ниво.
