През 1989 г., преди интернет революцията, Сюлейман Анил беше единственият човек, отговарящ за сигурността на ИТ системата на НАТО, въоръжен само с един компютър, съобщава АФП.
Двадесет години по-късно, след като заплахата от кибернетични атаки нарасна, Анил е назначен за ръководител на два екипа, които защитават мрежите на политическата щаб-квартира на Алианса в Брюксел и Съюзното командване по операциите на НАТО в Монс, Белгия.
Заплахата е постоянна, с оглед на факта, че ежедневно се извършват около 100 опита за кибератаки срещу НАТО, заяви Анил, турски ИТ експерт, който оглавява звеното по киберотбрана и контрамерки.
Лидерите на НАТО, които ще се съберат на среща на върха в Лисабон в петък и събота, ще обсъждат киберсигурността като един от главните приоритети на 28-членния Алианс. Очаква се да бъде приета и нова "стратегическа концепция" за насочване на стратегията през следващото десетилетие. Съобщение, видяно на компютър в една от службите на НАТО, очертава ясно параметрите на заплахата: "Компютърните вируси представляват риск за нашата организация, вариращи от анонимни до напълно опасни". Предупреждението се опитва да обезсърчи служителите да не използват USB ключове, които може да послужат като троянски коне за вкарването на вируси. Но такива червеи не са единствената заплаха.
Уязвимостта на сървърите на организацията към "професионални" и "аматьорски" хакери беше очертана през 1999 г., когато сърбите "наводниха" НАТО с хиляди имейли, за да протестират срещу кампанията на Алианса в Косово, заяви Анил.
Повратната точка за НАТО беше на срещата на върха в Прага през 2002 г., когато лидерите призоваха НАТО да подобри сигурността на компютърните си мрежи. Кибернетичните военните действия са една от петте секции в нов отдел на НАТО срещу новите заплахи за сигурността, който беше създаден през август.
Скъпоструващ кибернетичен удар срещу Естония през 2007 г. и атаката с компютърния вирус Stuxnet в Иран тази година послужиха като нов спешен призив върху необходимостта от защита на компютърните мрежи. След нападението срещу балтийската страна-членка на НАТО, Алиансът създаде изследователски център по кибернетична отбрана в Талин. НАТО реши да създаде и екип за бързо реагиране, който ще помага на всяка една страна-членка на НАТО при евентуално кибернетично нападение.
Въпреки че НАТО предприе големи стъпки към укрепване на кибернетичната сигурност, организацията все още има много работа за вършене. Трансатлантическата военна организация ще трябва да изчака до 2013 г., за да има 100%-но покритие на всичките си структури, съгласно нова програма, която стартира преди пет години.
"Все още не сме на нивото, на което искаме да бъдем", сподели Анил. Все още има и много законови предизвикателства, свързани с кибернетичната отбрана между съюзническите страни.
НАТО се намира в разгара на третото подред кибернетично учение след 2008 г. То включва 24 от общо 28 страни-членки на Алианса, плюс Австрия. Учението "Кибер коалиция 2010" симулира многобройни едновременни кибернетични атаки срещу НАТО и страни-членки, за да изпита процеса на взимане на стратегически решения при такива ситуации. (БГНЕС)
