Няма българин, който да откаже 227 евро надница за четири-пет часа работа – мечтани доходи, за които трябва да почакаме доста години, ако решим да вадим хляба си в родината. Да ме простят честните служители на границата и честните митничари, колкото и малко да са останали през последните години, но на Калотина от тази цифра нагоре тръгва сумата, която си докарвали на смяна държавните служители от Пътни такси. И стигала до 1700 евро – пак на смяна. Как да не вярваш тогава на приказката, че е по-трудно да станеш космонавт, отколкото да работиш на митницата – мястото се отстъпва след пенсия, по наследство или когато те хванат.
Казват, че митничарят и служителят на границата се познава по колата и вилата – и двете са лъскави. Така правят умните – тези, които са в схемата. „Глупавите” оцеляват някак - ако изобщо на границата е възможно да оцелееш извън схемата. Все отнякъде трябва да се започне чистенето в тази държава и е добре, че тъкмо в митниците се разровиха полиция и прокуратура. Най-малкото е, че там висят табелите България. Вчера петричката прокуратура обяви, че за две години служители на Пътни такси на Кулата са си прибрали близо 5 милиона лева, като 20 от тях са си поделили на калпак внушителните суми от най-ниската - 1500 евро до 300 хиляди евро. На Калотина не изостават от колегите си, защото доходът, който си докарвал човек на гишето за пътните такси – по-оправен от другите – бил 1782 евро за дневна смяна. И там предстои съд.
Похвално – ще ни потупат дружески в Брюксел, ще поздравим заслужено органите на реда и правосъдието в България. Всичко обаче ще остане на ниво дребни риби, ако не се стигне до покровителите на тази удобна машина за пари. Покровители, които стоят винаги на високо и без които подобни далавери не биха могли да се случват години наред. Покровители, които нямат партийни пристрастия, защото плащат на всяка власт. Куфарчетата, които текат към партийните каси, не са само изтъркана метафора и клише на прехода. Всичко, което не може да се уреди с пачка в тази държава, за съжаление продължава да се урежда с размера на куфарче. И се връщаме пак на онази втръснала ни забележка от Европа, че до момента няма осъден политик, министър или друг висш чиновник в България, който е крал или поне е взел комисионна от това, че е наблюдавал спокойно кражбите на тези под него.
Чакаме присъди, но не заради Европа, а заради тъпата и упорита надежда, че е възможно някога да живеем по-добре в държавата си, без задължително да сме чиновници, които събират пътните такси на границата. А при тези суми за дневна надница от укритите и пъхнати в джоба такси - митничарите могат само да гаснат от завист, че не те таксуват минаващите автомобили!
