Много ми се искаше точно сега да кажем честит рожден ден на един 17-годишен тийнейджър, както и колко е умен, пъргав и перспективен. Оказа се обаче, че май няма на кого да честитя. Няма рожденик.
Наистина, точно на 7 декември преди 17 години се е родил Съюзът на демократичните сили, отроче с претенции за синята и единствена опозиция в България. Днес обаче синя опозиция в България няма и вместо честит рожден ден, май трябва да й изпеем една заупокойна молитва.
Чудя се дали е жива все още поне синята идея. Защото и идеята, и опозицията, оказва се, бяха мъртвородени още преди 17 години. Те бяха замислени, организирани и осъществени от червената партия столетница, която много внимателно се погрижи да не би да се появи истинска алтернатива на нейната власт. Така днес, едва 17 години по-късно, изплува на бял свят истината, че бившият лидер на тази синя идея Иван Костов, ако не най-младият син на партията, както е наричан Богомил Бонев, то е поне е по-големият син на въпросната столетница.
А когато нещо е изкуствено оплодено и насила създадено, то е обречено. Можеш да се опиташ да управляваш историческите събития и политическите процеси в една държава, но нямаш шанс да успееш. Затова сега този син експеримент вече не е жив, а червената столетница на практика е монополист и на политическата, и на държавната, и на икономическата власт в България. И понеже никой не може да манипулира историята и да я нагажда по свой тертип, и понеже историческият ход на събитията е неизбежен и върви по свои закони, каквото и да й разпореждаш, то и в червените редици започнаха да се притесняват, че може да се роди някоя истинска и неконтролирана опозиция в “тяхната” държава.
И сега за втори път се опитват да сложат юзди на историята. Отваряйки досиетата, прочистват поувехналия и изгубил всякакво доверие у хората български политически елит. Свалят старите и изхабени мутри от политическата сцена с удобния предтекст, че са работили за страшната Държавна сигурност. И на тяхно място вече са построили войската от нови, непознати, енергични и високообразовани лица, които да завземат високите постове на властта в държавата. Е, няма да е старите и проверени другари от Държавна сигурност, но пък ще са синовете и дъщерите им, успешно изучили се в престижни университети на Запад и кипящи от амбицията да надминат бащите си. И пак ще са “наши”, и пак ще са “проверени” деца на партията.
Така колелото е на път отново да се завърти за следващите 16 години, през които ще се употребят и поизхабят и техните лица, и столетницата ще предприеме ново прочистване на елита на властта, която никога не е изпускала от ръцете си. Ето за какво употреби столетницата широко прокламирания закон за досиетата, който трябваше най-после да изчисти държавата ни от мръсотията на Държавна сигурност.
Е, честит рожден ден на синята идея, уважаеми синове и дъщери на червената столетница. И на добър път на синия лидер Петър Стоянов към евродепутатското кресло далеч от калта на България.
