Днес християните в цял свят отбелязват Великден. Защо обаче точно днес на Антоанета Пунчева не й се влиза в черква? И какви объркани мисли я спохождат навръх най-светлия християнски празник?
Че не ми влиза в черква, не е съвсем вярно. По-скоро не ми се ходи в столичен храм, а в малка селска черквичка. Знам една такава - с окраден иконостас, а свещите са оставени на принципа кой колкото даде. Там те посрещат с усмивка и те изпращат с добра дума, като те оставят по целия път обратно да се чудиш с какво си заслужил тая милост и доброта.
Важното е да е култов
Последното ми посещение в един от култовите - както казва клишето - и най-оборотни софийски църковни храмове, бе, уви, на погребение. Докато свещениците пееха, две бабички, досущ като църковни мишки, неуморно тичаха и шумоляха, докато не събраха и последната троха от предишната панихида, докато не преляха и последната останала капка кола и лимонада в едни големи шишета.
Докато безуспешно опитвах да ги изместя от съзнанието си, там се настаняваше едно дълбоко разбиране към Разколников и неговите мотиви за убийството на прочутата литературна бабичка. Упоритите църковни баби не спряха дотук, а започнаха да издърпват от ръцете на опечалените недогорелите свещи, за да пълнят с тях друг подходящ съд, забравили всякакво уважение към скръбта. Грозно, ама човещинка, както се казва, но заради това някак не ми се влиза там днес.
А в градинката около храма цвърчат кебапчета, побутват те фалшиви просякини и те наобикалят бездомни кучета... И всичко страшно прилича на картина на Брьогел-старши: с цялата човешката тъга и радост, с лакомията, обзела хора и животни, и с онази особена, невинна греховност в ония платна.
Честността - рядко явление
В същата тази популярна софийска градинка целенасочено ме доближават двама пияници, а още няма десет сутринта: "Аха, изпуснали са автобуса", казвам си. Не се изненадвам, когато чувам: "Душа, дай, молим ти се, 2 лева!" За какво са ви, питам механично. "За пиене!", отговарят ми те с грейнали лица и беззъби усмивки. Заслужиха ги - до последната стотинка! Рядко е да срещнеш такава честност в наши дни.
*Заглавие на Чудомир
