Разговор в „Седмицата” на Дарик с лидера на „Демократи за силна България” Иван Костов за бъдещето на десницата.
Да започнем от идейното решение за бъдещето на десницата, защото на пръв поглед изглежда, че има размиване между леви и десни. Бюджетът, който предлагат в момента от управляващата коалиция, има редица десни решения - нещо, което сте настоявали и вие, сваляне на данъци, намаляване на осигуровки. И хората почват да се питат кои са левите, кои са десните. И изглежда по-скоро, че левите няма за кого да гласуват.
Не съм съгласен с вас. Ако ще почваме от бюджета, ние гласувахме против свалянето на данъка върху корпоративното облагане, тъй като се получи едно съвършено несправедливо облекчение за доходите, получени през бизнес от собствениците, в сравнение с доходите, които получават примерно квалифицираните работници, които са облагани, и служители, които се облагат много по-скъпо, което всъщност ще доведе до засилване на миграцията от България, емиграцията в чужбина, един фактор ще бъде за тази емиграция, тъй като тук една прилична заплата, да речем, прилична в представите на един европеец, се облага изключително високо и, или поне много, много по-тежко, отколкото доход, получен през печалба и през дивидент. Това не беше добро решение.
От друга страна, цялата система на данъците, това, което аз виждам, знаете ли, ако позволите една скоба, това, което се коментира външно, е много по-повърхностно от това, което се знае за цялата данъчна система и за разходната система на фиска в самото Министерство на финансите. А самото Министерство на финансите не се е помръднало от 1997 година насам, то поддържа една и съща зададена му политика и не смее да излезе от нея, а тя отдавна е вредна за България. Оттам трябва категорично да се направи изводът, че е нужна много сериозна промяна на фискалната политика на страната, т.е. и на данъчната, и на разходите, за да се постигне двуцифрен икономически растеж, който е напълно по силите на страната.
Въпросът е как обаче ще преведете един нов идеен сблъсък с левицата за масово, за масовото разбиране. Защото хората примерно очакват спор и сега изглежда парадоксално, десницата иска по-висок корпоративен данък, отколкото левицата.
Не, не, обратно. Не ме разбрахте, ако така възприемате това, което казвам. Аз говоря за тези симетрии и баланси, които съществуват между отделните видове данъци и които направляват на практика стопанската активност в страната. И определят поведението на хората. Защото хората, квалифицираните специалисти и собствениците на фирми, управители и т.н. се движат съобразно тази система, която им е зададена като симетрии и баланси. Те не гледат вторачено, както вие сега в момента погледнахте, извинете, към самия размер на данъка за корпоративното облагане. Нека да е 10, но нека и другият да е много по-нисък, говорим за прякото облагане на доходите на физическите лица. Аз за него говорех. А иначе, що се отнася до това, което трябва да се направи, то е решително сваляне на данък добавена стойност. И ако искате, съвсем накратко, кое му е лявото на този бюджет? Лявото му е огромният процент преразпределение на доходите, които ще има и догодина. Той ще, ще бъде над 42 и половина ще бъде. Това е типично ляво, независимо как се снижават определени данъчни ставки. Защото общата данъчна тежест продължава да е висока и дори нараства на фона на това, което наблюдаваме. Виждам място за класически сблъсък между левица и десница.
Нещо повече. Крайно необходимо е на България да се зададе нов проект, нов модел на поведение на Министерството на финансите, който да обслужва висок икономически растеж и да не бъде обслужване на финансовата стабилност, което те правят вече девет години, разбира се, много успешно, трябва да им признаем. Но в последните години, значи, от 2000 година насам, те го правят по социалистически, да го кажа грубо, за да ме разбере някой и да се подразни. Правят го, като си задават нисък план, който преизпълняват, ама не като специалисти в ДКП, а като специалисти в Министерството на финансите, задават, подценявайки приходната част на бюджета, задават по-ниски приходи, след това преизпълняват приходите и си създават една огромна възглавница, един голям буфер, в който се разполагат, за да поддържат финансовата стабилност. Това е натискане на, на спирачките на икономическото развитие на България.
Има ли място за идеен сблъсък в такъв проект в енергетиката като АЕЦ "Белене"?
Безусловно, безусловно.
Защото от вашите колеги от десницата разбрах, че вие сте всъщност против, изглежда, целия проект, изобщо строежа, а не само, че ще бъде по руска технология.
Да, защото не е доказана нуждата от производството за баланса на производството и потреблението на електроенергия в страната. Защото извеждането на блок три и четири се компенсира с въвеждането на блокове в "Марица изток", в комплекса. Те са с около 100 мегавата по-ниски. И няма нужда от, от такава огромна мощност.Аз ще кажа, ако не мога дълго да говоря, ще започна с една наистина политическа дефиниция на това, което се случва. Това, което се случва в българската енергетика и специално този проект, показва колко непочтено и колко нечестно е присъединяването на България в НАТО и в Европейския съюз, защото ние се крием под натовския чадър на сигурността, ние отиваме да вземем европейските структурни и специални фондове, а същевременно превръщаме България в истински икономически сателит на Русия. Защото няма в какво друго да се превърнем, тъй като ние самите даваме целия си суверенитет в ръцете на руснаците, а те са показали и показват - и в Грузия, и в Украйна, че знаят как да използват това нещо.
Те го използваха и срещу нас по време на преговорите за газта, заплашиха, че ще спрат доставките на газ за България. Когато аз им отговорих, че тогава ние ще спрем транзита, и тогава не. . . наистина решиха, че някой тук изобщо не е с акъла си да им отговаря така. Тоест те се опитваха да изнудват още оттогава и изнудват цели държави през тази зависимост, а зависимостта тук се задълбочава и аз се удивявам как може това да не се вижда от обикновените граждани. Винаги може да се спре доставката на ядрено гориво, винаги може да се спре, както е спряна сега за ТЕЦ - Варна. Винаги може да се покачи цената на ядреното гориво...
За ТЕЦ–Варна е спряно не ядреното гориво, а въглищата.
Доставките на въглища и те пращат да доставяш от Виетнам, защото така са решили. Тук няма нищо стабилно, тук няма нищо сериозно. Ето я откъде идва зависимостта. Просто вие сте в ръцете им. И от ценова гледна точка, вие го питате тук за цените г-н Румен Овчаров, а той не смее да си каже истината. А истината е, че цените ще са толкова, колкото руснаците кажат, че струва ядреното гориво. В крайна сметка, колкото кажат, че ще струва газта.
А какъв е отговорът на...
А как може, как може България по такъв непочтен, ще повторя, начин да иска да взима европейски пари и едновременно с това като икономически сателит да ги прехвърля на Русия? Това е, това е безобразие. Това става впрочем с част от фондовете в полза на турски фирми. Аз не, не съм си представял България така да трансферира ползи от членството си в Европейския съюз в други посоки. Аз си мислех, че членството ще, ще бъде за нас, ще бъде за мен, за вас, за вашите деца и т.н., ще бъде за вашите зрители, а не за такъв гигантски проект, който се дава на, на една руска държавна фирма. Това са най-големите пари, които България от последните сигурно 50 години решава да похарчи. Вие, вие представяте ли си за какво става въпрос на фона иначе на инвестиционната програма на нашата страна? Която инвестиционна програма може да реши с огромна полза за обществото цял куп проблеми. Пречиствателни станции, канализационни системи, водоснабдяване, в много градове няма вода, на режим на вода са, пътища, ремонт на пътища, строителство на магистрали, завършване на магистралния пръстен, скоростни влакове.
Аз си спомням как един наивник, който аз пък като още по-голям наивник бях назначил за, за шеф на БДЖ, сега НДСВ-ист, се подиграваше с идеята за бърз влак от София за Бургас, без въобще да разбира стопанското и икономическото значение на проекта. Ето сега става ясно, че Европейският съюз ще иска бързи влакове, разбира се, че ще иска. Как няма да иска бързи влакове? Свръхбързи даже. Това е бъдещето на страната. Те, а тези проекти далеч не искат тези пари, които иска атомната електроцентрала. Освен това има огромна възможност да се развият алтернативни източници на енергия. Огромна възможност, България в това отношение е тера инкогнита, непозната земя, непознато е това за, за българските фирми. Тепърва се навлиза в това нещо. Защо не се вложат пари там? А защо не се вложат пари за енергоспестяване? Стигаме обаче сега до търсенето на отговора на въпроса, който сам си зададохте в началото на вашето изказване - какво е обяснението ви на собственото ви учудване, че обикновените граждани не разбират тези проблеми, които поставя десницата?
Не разбират, не разбират тези идеи, не гласуват.
Откъде вадим това заключение? Сега от гласуването ли?
Не, вие казахте в началото, когато започнахте да отговаряте, че се учудвате, че българските граждани не разбират в каква зависимост изпадат от Русия.
Да.
Защо не разбират?
Знаете ли защо? Защото е твърде голямо, твърде абстрактно, твърде външно е за тях, твърде далечно е. Това е работа...
...колкото вашето обяснение за данъците като система, които. . . като система, които хората си превеждат и се радват на десетте процента, сравнени с петнайсетте.
Аз само казвам на този език, в този понятиен апарат, с който вие сега обяснявате това, че други хора не се радват. Защото техният данък е над 25 процента примерно. Затова едни се радват, други не, т.е. несправедливо се разпределят тежестите помежду им, данъчните тежести са несправедливо разпределени. Това не е трудно за разбиране.
Защо десницата не успявате да преведете тези идеи?
На нивото на данъците лесно ще се разберат нещата, след като си има дебат. Но една от причините да не се разбираме, хората да не разбират, е пълният отказ от последните пет години, вече е традиция, тук например ето сега, във вашето студио, да няма никой от управляващите. Няма я г-жа Мингова, няма го Миков...
А, не, имаше много. Не поставяйте така, един вид, че не съм канил. Всички съм канил...
Да бъдем заедно, да бъдем заедно, те да кажат своите аргументи в полза на атомната централа, а ние да кажем своите, да сблъскаме аргументите , хората да ги чуят.
Вие сте пропуснал, имаше голям сблъсък по радиото.
Не, говоря, говоря на това ниво, на, на това високо политическо ниво, на което не е имало дебат. Не е имало дебат от пет години насам. От пет години насам аз никога не съм видял в студио представител на, на моето равнище, като председател на парламентарна група, не съм видял човек, който да защитава правителствена политика. Как хората да разберат струва или не струва тази правителствена политика, след като министрите вещаят, а в Народното събрание никой не ги защитава? И вие, и ние не правим дебат, от който да се разбере на кой колко силни са аргументите. Защото как човек да разбере колко сериозно е това, което каза Румен Овчаров, и как да разбере колко е сериозно това, което казва Димитър Бъчваров или аз и т.н.?
Стигаме до проблемите все пак в десницата. Те могат да се разделят на две - структурни и лидерски. Има най-различни предложения за структурно решение като модел - отново една партия, единна, включително и връщане в СДС, или пък съюз от, коалиция от партии, каквото беше СДС, десен алианс с Надежда Михайлова, съюз на демократичните партии и Стефан Софиянски. Идея за обща платформа между различни партии, идея да си съществуват отделните партии, като си взаимодействат даже без обща платформа. Какво структурно решение виждате вие на десницата?
Във взаимодействие. Ние сме твърде различни вече и отдавна сме много различни, още от 2000 г., всъщност още от 1999 г. Различни хора поеха по различен път, по различен начин се разбира дори самото участие във властта. Едни могат да направят много компромиси, за да участват във властта, могат, а други не могат. И не само във властта, и не само по отношение на властта. Но това е основно. И, от друга гледна точка, очевидно ценностно и принципно има съществени и значими различия помежду ни.
А как отговаряте на репликата, че, ако не направите компромиси ще
сте винаги в опозиция?
Аз отговарям взаимодействие. Във всички случаи, когато е необходимо, изработване на единни позиции, когато това се налага, подкрепа на единни действия в парламента и т.н. Що се отнася до опозицията - вижте, много обективни обстоятелства не се коментират в, да речем, във връзка с последните избори. Има събития, които се случват с нас и които не зависят от нашата воля, от нашето желание, от нашите намерения и т.н.
Например?
Ами, например, присвояването на приоритетите на прехода от страна на управляващите, от страна на НДСВ, което си приписа мисията за вкарване на България в ЕС, като своя мисия, всъщност това беше взаимствана мисия от Обединените демократични сили, от предишното правителство. Присвояване изцяло от страна на управляващите на тези приоритети, на постигнатото, на резултатите и специално на положителните резултати. Присвояване и по този начин изправяне на това присвоено срещу атаките срещу прехода, които дойдоха от "Атака". "Атака" всъщност атакува реформите. Като махнем другите неща, вие ще видите, че е точно така. Оказа се, че те защитават реформите - управляващите, така се получи на тези избори, от атаките на "Атака". Това принуди много хора да защитят статуквото, но, като статукво на завършилия преход, а не като статукво на господстващата олигархия, на организираната престъпност, на убийствата, на липсата на законност и ред, и т.н.
Другият въпрос пред десницата е лидерският. Има идеи и от тези да си правите вътрешни избори на всички нива, от местно до национално. Да се явите вие, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски и някакъв форум, не е ясен механизмът, да каже, ей този ще бъде лидерът. Друга идея е пък всички да се махнете. И да дойдат нови лица.
Не ми се коментират такива неща. Аз мисля, че това са бури в чаша вода и напъни в чаша вода. От тези идеи, от тези въжделения на определени фигури в десницата, не произтича нищо - нито за отделни конкретни партии, нито произтича нещо за България. Те може би издават намерения на определени фигури да сменят политическата си принадлежност, да намерят път за една по-трайна кариера за себе си. Може би изваждането им за дълго от властта ще бъде пагубно за бизнес интересите им или един господ знае как е конкретно в главата на всеки един от тях. Аз, разбира се, не отричам положителните намерения в редица хора, но не считам, че тези неща могат да се решат без вот на избирателя, без реално представяне на избори, без защитаване на една политика, на една платформа и т.н. Когато ме питахте. . .
Е, да де, но на това, което казвате...
Когато ме питахте за платформата, за политиката и прочие, аз веднага ще кажа, че ние не приемаме това, че ние сме партия, която е от времето на прехода, някаква стара партия, която трябва да бъде, така да се каже, сметена заедно с останалите.
Защото ние излязохме от СДС и създадохме политическата програма за силна България в Обединена Европа, за да начертаем пътя напред. И аз бих обърнал вашия въпрос обратно, обратно да го обърна, не структурно, не лидерски, а да кажем - какво от това, което десницата иска или, хайде не десницата, за ДСБ, какво от това, което ДСБ говори в своята политическа програма за силна България в обединена Европа, кое от неговите тези и критики срещу властващите не е вярно, кое е поражение в смисъл, че ние сме защитавали нещо съвършено лъжливо, нещо вредно за България, от което трябва да се откажем. Защото това беше основното внушение на Първанов. Първанов казва - те са пред своя 4 февруари. Как може изобщо да се сравнява това? Как може?
А защо губите, г-н Костов? И това го използват срещу вас. Софиянски през седмицата казал, Костов губи от 2001 г. Няма правилен ход. Носи, поема само поражения. Как си обяснявате? Дори в личен план как си обяснявате и какво ви дава сили да продължавате да стоите?
Вижте, за мен това е съдба човешка и житейска. Тя, за разлика от повечето хора, започва, тази съдба на съпротива и на преследване, още преди 30-32 години. Аз така живея целия си съзнателен живот. След като съм защитил дипломна работа и съм започнал работа, аз веднага съм се конфронтирал по някакъв начин с официалната идеология. Веднага съм влязъл в режим на преследване. От тогава до сега за мен това е начинът, на удържане на позиция, на атаки срещу мен и т.н. Аз нямам как да се отклоня от това нещо. Може би някой ще каже, Костов вижда всичко преди всичко, като битка, като сражение. Но аз не го виждам така. Защото, противно на това, което казвате за кой казал, че губя битки...
Софиянски е казал.
Аз мисля, че спечелихме войната. Ние войната спечелихме. Все пак войната спечелихме. Войната спечелихме, защото в България сега консенсусът зад пазарната икономика, частната собственост, зад членството в НАТО и ЕС, е гигантски. Той си пролича на последните избори. Разбира се, присвоен от Първанов. Но това е гигантски консенсус в полза на нашите цели. Така че защо да не загубиш битка, когато си в състояние да промениш нещата.
Добре де, обаче се получава вие сте генерал спечелил войната и сложил нови генерали.
Сега обаче има друга, не сега има друга битка. Ето я тази за икономическата сателитност на България, която мнозина приятели на Русия или русофили, или другари, или не ги знам какви, си представят, че България ще бъде мост на Русия към европейските пари и към натовските структури. Това не може да ме направи мен равнодушен. Ето нова причина да вляза в битката. Питате ме какво ме кара? Ето нещо, което ме кара.
Друга част от ударите срещу вас, са новините, слуховете за напускането ви от свои - Димитър Абаджиев... Евгени Чачев опровергава, Абаджиев не опровергава, но и не потвърждава. Бунт срещу Костов. Депутати го напускат - Васил Паница. Мислили - Антоанела Понева, Илиана Масева, Евдокия Манева, Иван Иванов и това е вестник "Демокрация" от СДС, коалиционният ви партньор.
Закачка.
ДСБ-Русе, ДСБ-Русе днес пишат, че ви напуска,след като и Търново ви бяха напуснали.
Не, не е вярно това, не е вярно това. В Русе имаше събрание, което завърши с много категорична позиция. Трая около 3 часа. Всички са си казали, каквото са имали да казват. Хората, които цитирате опровергаха. Това са някакви, хайде да ги кажем така, недостойни закачки от страна на вестник "Демокрация". Едно аз бих го нарекъл, наистина несериозно отношение към ДСБ.
А утре какво ще стане на националното съвещание?
Единственото нещо, което аз очаквам утре, е ние да вдигнем поглед напред и да очертаем поведението си или поне да се посъветваме са поведението си като политическа сила и за действията си на местните избори, като чуем тези, от които в най-решителна степен ще зависи политиката ни, явяването ни, участието ни в местните избори, защото те ще бъдат много важни за нас. Като едновременно с това анализираме резултатите от тези избори и се стремим тези неща, които сме забелязали, като слабости, като грешки и пропуски... да не го повторят.
Вие какво, какво ще кажете утре на тези хора, най-простият отговор на въпроса защо загубихте, даже защо губите няколко последователни избора?
Аз ви отговорих частично на този въпрос. С тази идея, а тя не е идея, тя е обективна закономерност, над нас и независимо от нас се случват неща, случват се икономически, социални гигантски процеси, преструктурира се българското общество на края на прехода, преди да влезем в ЕС. Това са неща, които обаче, ако ги заговоря сега в конкретика, вие ще кажете Костов се отказва да отговаря конкретно и т.н., а без да ги разберем тях, а аз ще ги кажа тези неща пред моите колеги, където разчитам, че ще има заострено внимание към всички причини. И това ще бъде едното обяснение. Втората причина, безспорно, за лошия ни резултат, е кризата. Ние изживяваме кризата в десницата, която е започнала още през 2001 г. Кризата се изрази по няколко начина. Ние не можахме да излъчим, ние проявихме слабост да излъчим единен кандидат, на който да дадем политическо доверие, т.е. щедро да го засилим с доверието на всички политически партии. Някои използваха президентските избори, за да решават междупартийнна конфронтация, а дори и вътрешнопартийна. Всички параметри на една криза. Това е причината и това е конкретният въпрос, на който решението зависи само частично от ДСБ. Това е въпросът върху който ние ще се фокусираме. Защото решението за това как ще участваме на местните избори зависи от извода, който ще направим. За тази криза.
А "ГЕРБ", Бойко Борисов … Ще станат ли част от десницата?
Бойко Борисов в никакъв случай не може да е част от българската десница.
А защо ги кани "Конрад Аденауер" на тази среща, на която участваха и представители на ДСБ?
"Конрад Аденауер" трябва да отговори.
Това е фондацията на германската Християндемократическа партия, значи нещо дясно са видели.
Нека отговори фондацията на "Конрад Аденауер", на християндемократите...
Добре, не сериозно, какво мислите, че ще стане с Бойко Борисов и "ГЕРБ"?
Аз мисля, че Бойко Борисов, самите му избиратели показаха какъв е той. Той е ляво-центристка формация, ако изобщо може да се използват ефективно понятията на европейската партийна координационна система. Той е ляво-центристка формация, от леви избиратели, поведението му е на левичар.
Въпросът е кого ще подкрепи европейската десница на края в България? Понеже има и такива знаци. Вие казвате… какво пишеше "Монитор": Костов размаха пръст на европейската десница по повод предложението как да се гласува на последните избори.
Знаете ли, това което аз никога няма да приема, е европейската десница да реализира партиен проект в България. Казвам го съвсем ясно и се надявам, че ще ме чуят всички. Социално, партийно инженерство няма да допусна от никъде, що се отнася до вътрешните проблеми в България на партиите. Това, ако го допусне някой, ако търси такова нещо, това ще бъде наистина приемане на Ханс Пьотеринг, като началник на българската десница. Имаше някакво такова заглавие по време на изборите. Разбира се, не е началник и не може да бъде. Разбира се, в никакъв случай не могат да си поставят инженерен проект - да преструктурират или да форматират, или да формират, или каквото и да било да правят, защото това ще бъде пълно отрицание на десните ценности и идеи. Така не може да действа десен човек. Това ще ви отговоря на този въпрос. Ако някой се опитва да го прави, прекалено се е вживял в административните си задачи в Брюксел. Брюксел не са ни началници. Искам съвсем ясно да го кажа. Нито ХДС са началници в България на никого. Техният избор и тяхното желание трябва да бъде само да помагат на това, което естествено има сили да се развива в България.
На финала да кажем, че казахте, че сте нещо грипав, заради сезона, но ви намирам в кондиция за големи битки.
Превъзмогвам, аз умея да превъзмогвам. В момента имам проблеми наистина здравословни, но аз се справям. Аз съм се научил да надмогвам тези неща. Все пак едни болки в главата или в тялото, или това... или една температура, не са нещо, което могат да ме извадят от равновесие. Все пак аз съм на 57 години, познавам се добре, знам възможностите на тялото си и знам какво да направя веднага, като се прибера.
