Когато младите целуват полицейски шлемове...

Когато младите целуват полицейски шлемове...
Когато младите целуват полицейски шлемове... / снимки: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Те са наивни, но истински. Вярват, че без агресия могат да се противопоставят на агресията. Целуват шлемовете на тези, които държат палки. Прегръщат ги, а им отвръщат със сълзотворен газ. Пиянството на един народ, „лудите, лудите" на един народ - млади, позитивни, алтернативни хора, на които просто им пука за природата.

Наркомани, пияници, престъпници, хулигани - удобното обяснение защо пет дни поред едни хора са  на улицата. Удобното за тези, които стоят пред телевизорите и дори не желаят да се пробват поне да помислят. Удобното за управляващите, удобното и за полицаите, които решиха проблема с бой и арести. Няма значение.

На младите хора от Орлов мост, някои от които избраха да дойдат дори с малките си деца, не им пука за удобните обяснения на медиите, политиците и „кметовете на малки общини". Пука им за природата. Доказаха го и снощи - засадиха цветя на изпотъпканите от предишните вечери места. Друг е въпросът, че това се случи, докато полицаите ги избутваха зад загражденията. Няма значение.

Полицаите... дори не си струва да бъдат напсувани. Твърде лесно и още по-безполезно е...

На третия ден от протестите непознато момче до мен попита полицай, който не му даваше да премине: „Ако не бяхте с униформа, щяхте ли да бъдете от моята страна?" Отговор не последва. А дали пък много от децата на тези, които играеха ролята на стена на Орлов мост, не бяха от другата страна....

Не можеш да се сърдиш на полицаите, че са там. Но да бият млади хора, които скандират с вдигнати нагоре ръце „Без агресия", е жестоко. Не можеш да се сърдиш, че началникът им преценява протеста като услуга за „организираната престъпност". Всеки има право на мнение, дори когато е тотално погрешно. Но не можеш да не станеш гневен, когато този човек е вътрешен министър. И май това има значение.  

Всички, които бяхме там последните пет дни, видяхме колко опасни могат да бъдат някои хора. Помните ли прекрасната възрастна дама, залостена в ръцете на трима „представители на органите на реда"? Трябва да е била бос на престъпна група, изглеждаше опасна...

Знам, иронията ми е неуместна, а и няма нищо смешно.

Историята с протеста на Орлов мост е тъжна, сюжетът - потресаващ, дано поне има хепиенд, защото тези млади хора няма да се откажат. Ветото си е вето, политическите игри са си политически игри. Младите българи не вярват на политиците, не вярват на обещанията, вече не вярват и на нас, медиите. И така трябва.

Трябва да вярват само на себе си. Защото знаят, че не са наркомани, пияници, престъпници и хулигани. Това ги прави силни.

А това наистина има значение.

Когато младите целуват полицейски шлемове