Светът е заплашен от хаос заради разпространението на оръжие за масово унищожение, трансграничен тероризъм и заради други причини, смята ветеранът на американската политика и дипломация Хенри Кисинджър.
"Понастоящем е налице такова явление, като неуправляеми територии и, както вече видяхме, например в Либия, неуправляемите територии могат да окажат мощно дестабилизиращо въздействие върху целия световен ред. Държавата като институция е подложена на нападки, макар и не във всички, но в много части на света, и ми се струва парадоксално, че за първи път изобщо можем да говорим за световен ред", казва Кисинджър в голямо интервю за германското списание "Шпигел".
Повод за интервюто е неотдавна излязлата му нова книга с нескромното, според списанието, название "Световният ред". Именно проблемите на сегашния световен ред, по изрична молба на самия Кисинджър, са и главна тема на разговора му с двама германски журналисти от редакцията - Юлиана фон Мителщед и Ерих Фолат.
Според Кисинджър почти винаги в историята и съвсем доскоро световният ред е имал регионален характер. "Днес за първи път различни части от света могат да взаимодействат помежду си, което прави новия ред необходим за глобализирания свят. Но в него няма общоприети правила, Съществува китайска гледна точка, ислямска представа, западна представа и в известна степен руско виждане. И те фактически не винаги съвпадат", отбелязва ветеранът.
Той вижда положителен пример в сключения преди 370 г. Вестфалски мирен договор, с който независимите държави в Централна Европа, поучени от историческия опит, решиха да не се намесват в работите на други държави и така създадоха баланс на силите - нещо, което днес липсва.
Как следва да се гарантира днес световният ред - чрез хаос или взаимно разбиране, пита се Кисинджър. "Изглежда логично неразпространението на ядреното оръжие, опасността от климатичните промени и от тероризма да станат сериозна платформа за общ дневен ред, казва той, но не е уверен, че днешните политици имат мъдростта да не допуснат нова 30-годишна война. Спирайки се на развоя и причините за украинската криза, той изразява мнението, че Крим е симптом, а не причина, и че въпросът за черноморския полуостров наистина е особен случай. Разбира се, не трябва да се признава принципът, че всяка страна може просто да измени границите и да завземе част от друга страна. "Но ако Западът е честен със себе си, той не може да не признае, че и сам е допускал грешки. Анексирането на Крим не беше крачка към глобално завоевание. Това не беше като нахлуването на Хитлер в Чехословакия."
На логичния въпрос на журналистите какво е било това тогава, Кисинджър развива тезата, че ако Русия не искаше да бъде част от западната цивилизация, свързана с нея чрез своята култура, Путин не би похарчил десетки милиарди долари за зимната олимпиада в Сочи. "Така че нямаше никакъв смисъл само седмица след края на олимпиадата да се завоюва Крим и да се започва война за Украйна. Затова следва да си зададем въпроса защо става всичко това", казва той и обяснява, че и Западът носи част от вината за ескалацията на конфликта.
"Европа и Америка не разбираха последствията от някои събития, като започнем с преговорите за икономическите отношения между Украйна и ЕС и завършим с демонстрациите в Киев. Всички тези въпроси и техните последствия трябваше да станат предмет на диалог с Русия. Което обаче не означава, че реакцията на Русия беше оправдана", подчертава Кисинджър.
Призовавайки да се отчитат интересите на Москва, той отбелязва, че Украйна винаги е имала особено значение за Русия и би било грешка това да не се разбира. Дипломатът предупреждава за опасността от нова студена война и казва, че подновяването й би било историческа трагедия.
Запитан как би трябвало да се реагира на руската анексия на Крим, той отговаря, че Западът не можеше да признае тази анексия и че някои контрамерки бяха необходими. "Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяването на Крим. Никой не желае да се сражава за Източна Украйна", обяснява той. На въпрос по-добре ли е да бъдат отменени санкциите без каквито и да са отстъпки от страна на Русия, той отговаря отрицателно, но добавя, че вижда и проблем със санкциите. "Когато говорим за глобална икономика, а после прибягваме до санкции вътре в тази глобална икономика, у големите страни, мислещи за бъдещето си, възниква изкушението да се защитят от потенциални опасности. И постъпвайки по този начин,те създават световна икономика, основана на принципите на меркантилизма", казва Кисинджър. И си задава въпроса за хората от черния санкционен списък: "Какво ще кажем, когато дойде време за отмяна на санкциите?Тези четирима са вече освободени от санкции, а другите четирима - не. Защо именно тези четирима? Аз смятам, че преди да започнем нещо, трябва да мислим към какъв резултат се стремим и как ще приключи то", посочва той.
На въпрос защо Путин действа по този начин - заради слабост или от позиция на силата, Кисинджър казва, че поведението на руския лидер е "стратегическа слабост, маскирана като тактическа сила". "Трябва обаче да помним, че Русия е важна част от международната система и затова е полезна при разрешаването на всякакви кризи - например по въпроса за иранската ядрена програма и по сирийския въпрос. А това трябва да има приоритет пред тактическата ескалация във всеки конкретен случай".
Говорейки за Украйна, ветеранът отбелязва, че е важно тя да остане независима държава и да има право на търговско и икономическо асоцииране по свой избор. "Но аз не смятам, че се разбира от само себе си, че всяка държава има право да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма единодушно да гласува за приемането на Украйна в алианса", обяснява той. А на забележката на интервюиращите, че ние не можем да кажем на украинците, че нямат право да определят собственото си бъдеще, той отговаря с изненадващ контравъпрос: А защо не? И добавя, че САЩ не могат да диктуват и не трябва дори да се опитват да диктуват своите условия, като припомня, че САЩ имат един глас в алианса.
Според него международният ред не може да бъде налаган, а трябва да "се култивира". Това означава, че "ние, американците, можем да бъдем главен фактор благодарение на нашата сила и нашите ценности. Нито една държава в света не е толкова могъща и мъдра, че самостоятелно да налага световен ред".
Източник: БТА